Регистрация

Най-нови статии

Любовта е като буря в мрачното небе,
изпълнила с тъга едно сърце,
любовта е като ярката звезда,
оставаща завинаги във таз душа.
Любовта е като слънцето в небето,
като радостта и обичта в детето,
тя те гали с парещи лъчи
и изпълва с радост твоите очи.
С треперещ глас
Изричам думите бликащи от моето сърце:
Господи много грешна съм аз
но не съм дошла да се моля за моите грехове.
Падайки на колене
аз моля горещо
Господи само той ми е на сърце
не можа да заличи следите времето.
Вместо на тебе Господи
сутрин на него се моля и вричам
Вместо твоето име Господи
Неговото вечер изричам.
Прости ми Господи
НО това ми е най тежкия грях
него да обичам Винаги
и до днес не спрях.
Да знаят птиците в гората
какво измъчва ми душата
та песни нежни да запеят
сърцето ми със тях да сгреят.
Да знае само, ах, луната
какво измъчва ми душата
и със сияйна светлина
да сгрее моята душа.
Чакам да се върне пак нощта,
да удавя мъката в съня
и теб да зърна във мъглите
за да върнеш радостта в очите.
Но ето идва утринта
и губиш се в миража от съня
и пак започват да текат сълзите
и моята утеха са мечтите.
С надежди, вяра и мечти очакваме пак новата година
с веселие, тъга, спокойствие и бури старата отмина
и може би така ще тръпнем вчера, днес, дори до века
докато е жив, все с поглед в Бъдното е взрян Човека
Спомняш ли си вечерите в
които баба къщата заселваше
с принцеси, с принцове
със змейове и със юнаци
и с много топлота и искреност.
И после как детските мечти
отнасяха те надалече
в приказния свят, при чудесата.
И как щурците след това
с песни приспиваха те в мрака.
Сега е късно.
Тиха нощ.
Мечтите детски отлетяха.
И няма да се върна вече
в бабината къща.
Отдавна тя е разрушена.
Но спомените детски ще останат
чисти в моята душа.
И вечното очакване тревога!
И вместо топлината на детската ръка
студената убиваща стомана.
Очите на едно дете са
пълни със сълзи,
то иска да игре,
то иска да живее,
то обвинява.
Докога ще има укор
в детските очи?
Ако някога във облаците бели
зърнеш своите мечти
не отбягвай срещата със тях.
Остави ги да погалят
с капки твоите коси.
Ако сред звездите някога
ослепително сияние съзреш
не притваряй в страх очите
а с любов го приеми.
Тежко е...но избор нямах:
спасих живот, загубих любовта,
надявам се да срещна скоро друга,
която да се бори при беда.
Сгреших...не сме един за друг родени
и спри да гледаш само своята съдба!
Защото както аз обичам тебе ще обичаш друга,
а тя не ще споделя любовта...
Опитах с акварел
да нарисувам живота.
Не стана.
Четката оредя,
боите ми свършиха.
Не стигна до края белия цвят
за бялата зима,
за бялата пролет
по целия свят.
Страх те е, да ме обичаш,
да ме поискаш,
да ме дочакаш!
Страхувай се тогава,
страхувай се за винаги,
но аз, няма да спра да те обичам!
Не се страхувам да живееш
в мислите ми,
в думите ми,
в сърцето ми,
в живота ми,
не се страхувам от това, да те обичам!
Така, както ти не можеш да обичаш!
Да се обричаме на вечна любов...дали е възможно !?
Дали са възможни клетви в любовта...?
любов...магия тъй вечна и отровна,
оставила си белези, навсякъде по мен,
отровена от теб и пак сама със себе си,
дали ще успея, да те спечеля, дали ще ме дариш с вечната си целувка,
и да заспя щастлива!?
дали ще я открия...
дали ще я открие друг...
дали той ще я иска за себе си...
дали той ще я иска такава...
дали няма да иска да я промени...това не зная?!
Замислям се и пак се рея, в без края син...
какво ли там аз ще намеря...освен себе си
обгърната в пелена от самота...?!
-Толкова хубав август не е имало от години. Все така се случваше, че когато съм тръгвала за море все ще уцеля седмиците, в които най-много ще вали. Сега е друго, нали Тони - момичето до нея (когато са ти дали име от шест букви Анелия - не ги прави четири, мен така са ме учили).
Тони въобще не даваше ухо на думите на приятелката си Диляна, а с уморени очи следеше движенията на клатушкащите се зарчета провесени през огледалото. Мисля си, че до пет минути ще заспи така дълбоко, че ще ни трябва амоняк за да я събудим щом стигнем морето. Диляна подразбирала настоящата си липса на събеседник леко, почти незабележимо, се фръцна и блуждаещо остави очите си да обхождат редуващите се ливади, дървета и разхвърляни къщички вън от прозореца й.
В колата, кадетче, с минало, но без особено бъдеще, пътувахме четирима - Аз, към когото в разказа другите ще се обръщат с К., Ди, защото Диляна означава за мен друго нещо, Тони, която обича да се хипнотизира с люлеещи се предмети и Радостин, чието име също ще пр…
Усещам още прегръдките ти онази нощ,
наблюдавах те как спиш, как се усмихваш на сън,
целунах те, пожелах те, имах те, но си отидох..
Желаех те всеки ден от нашата раздяла
исках и мислите ми за теб да си отидат
тъй както си отидох аз...
Но любов е това... не е лист хартия, която можеш да смажеш и изхвърлиш...не е!
Аз стъпках любовта си, с мисълта да я убия у теб... но моята стана още по-силна, не мога без нея... без твоята любов... не, не мога!
Да бих се затрила предпочитам, ако живея без теб...
търсех я другаде, живеех в заблуди, продавах се, за да те забравя, но НЕ...
Любов... грешка ли бе или не?!
Отговора би дал само ти...
дали ме искаш отново до себе си
да заспивам в обятията ти
дали желаеш още... да ме върнеш в живота си.... дали ме искаш само за себе си?
Въпроси... въпроси... без трайни отговори!
Притворила очи, и нежния полъх на вятъра я отнася назад във времето... когато той я галеше така ,когато силните му ръце я прегръщаха, нежните му докосвания я караха да потръпва и да потъва толкова дълбоко, отнасяше я твърде далеч в необятностите на любовта...
Цигарата изгаряше в устните й, както я изгаряше и липсата му, липсата от любовта му...
...разделени като залеза и зората... така далечни... и толкова близки...
Любовта й я правеше по красива от всякога, сияеща, желана... а луната озаряваща красотата й,виждаше всичко това... което се случваше... и сякаш я покриваше с прелестната се завивка, за да я стопли през студената нощ и да не е така сама.
Тя затваряше очи и той бе навсякъде около нея... така се чувстваше добре в неговото въображаемо присъствие... но въпреки дългото и очакване тя знаеше че ще настъпи момента на промяната на нейното състояние на любовна мъка, прояждаща я като паразит.
Момента в който той отново ще я вземе в обятията си, ще впие устни в нейните и ще изпие отново дъха й... телата им …
Желая те, тъй както земята има нужда от вода.
Да попивам всяка твоя, ласка и целувка.
Аз да съм пръстта, а ти водата,
даваща живот, на нещо ново....
съградено със любов...родено от любов...
Бъди Орфей, аз да бъда арфата в ръцете ти
с всяка моя струна, да звучи за теб,
докосвай ме така, както падащата вода, гали скалите,
усещай ме във ръцете си...
и от всяко твое движение да излиза музика...
...и след всичко това мога да кажа ЩАСТЛИВА СЪМ!!!
Принцесите обичат твърде кратко
любов такава никак не е сладка
Щастие и топлина все търсим ние
в две длани нежност То се крие
Как бих могла да те обичам
в любов гореща да се вричам
обич се от нищото не ражда
Сърцето близостта поражда
Образ блед, незнаен и имагинерен
не би могъл да е приятел верен
Сърце ми нежно ако не Те познае
за мене нищо нивга няма да узнаеш
Не казвай, че си влюбен в мен
не е настъпил още утрешният ден
днес ме само ти намери и позна
все още съм за теб загадъчна жена
Образи вълшебни показваш ми в нощта
и светлини и багри и приказни цветя
Душа душата вика при нея да се върне
в приказка изящна живота да превърне
Роза бяла нежна в длани притаена
Душата ми ти виждаш в нея обновена
Изворът дълбок и чист я напоява
Поглеждам го и сякаш...ожаднявам
Жена с Душа кат силна птица волна
на робско примирение не е доволна
Тя драска с нокти и дълбоко хапе
и своето не дава в чужди лапи
Вълните хиляди се носят в утринта
Вълна една набира скорост към брега
послушай на прибой далечен песента
виж идва ТЯ една.…
На вятъра на мощните криле
Пътувах като в сигурни ръце
Виждам златни нишки във морето
Те пътека сплитат към сърцето
В очите твои искри поетична душа,
стоплена с ласкава нежна мечта
Бисерни капки от радост лъчиста,
вият спирала към луната сребриста
На изток тъй е розово небето над хоризонт отдалечен
събужда слънцето от сън със крясък гларус запленен,
безкрайна синя морска шир и свобода без дъх бленува
рее се, трепти сърцето му в мечти и в сънища пътува........