Регистрация

Най-нови статии

В нулев час от нощната тъма,
роди се година на нова мечта.
Бенгалска светлина излъчи
елхата, а бях сама.
Протегна се ръката ми,
да вземе топлина
от светеща искра.
Тя търсеше малка следа
на щастие скрито или
отпъждаше мисълта
за тягостната самота.
Чуждите очи ще ни гледат,
ще си кажат "та те са щастливи"
ще завийдат за нашата младост
ще ни гледат и ще отминат малчаливи.
Ти тръгваш и така трябва
изпитание за нас е това,
за нас това е пътека
по нея ще минем и ще отминем
заедно с тебе ръка за ръка.
А тя не бързаше да става от леглото, опитвайки се да си припомни съня, който я спохождаше вече няколко нощи. Отново пред вътрешният й взор се появи картината на пенливият водопад, хвърлящ водни пръски, който с грохот отнасяше водите си към близката река. Тя се виждаше застанала на голям камък, протягайки ръка към водната завеса.
Внезапно всред кристалната вода се завихриха концентрични кръгове от които се показаха две ръце, които нежно хванаха нейната, а след тях изникна и едно мъжко лице със силни волеви черти, сякаш бе изсечено от камък. То я гледаше умолително и й говореше беззвучно. Меко, но настоятелно ръцете я притегляха към себе си, а в очите му се четеше гореща молба.
Тя се виждаше отстрани как пристъпи напред, премина водната стена и всичко около нея шеметно се завъртя, променяше аморфно цвета и формата си, разливаше цветове и багри, завихряше се в поток от време и пространство, притегляйки я напред към неизвестността.
А тя така желаеше да се потопи в неизвестноста, сякаш само това бе искала от деня…
Без вяра любовта умира.
Изгаряй ме от обич страстна,
страстта се вихри и почива.
обичай ме като вълна.
Прииждай нежно
или с гневна буря.
Ридая тихичко в нощта
от болката необяснима.
Обичам те, не ме лъжи.
с лъжата обичта умира.
В един прекрасен ден
като бяла пеперуда долетя
огромен ненаситен огън
в който тихо изгоря
забързаната младост.
После вятър я отнесе
към безкрая на мечтите
и незнайно от къде събра
бели бисери в косите.
Запали искрата
на нашият живот.
Гори тя магически,
с хиляди лъча.
Не свети наяве,
но вътре в сърцето,
пали, жигосва, боли,
че не може да свети
не........ да гори
със същата сила,
която я роди.
Тръгвам си,
замълчи.
Ще запазя твойта нежност
в уморени очи
до разсъмване.
Денят събужда грижите,
а те - проклетите
заравят пръсти
в побелелите коси
до последното разсъмване.
Миг след миг, времето минава
денят изтича, идва нов
и утре щом видиш слънце да наднича
за нови подвизи бъди готов
защото щом на запад се затича за среща с мен ще имаш зов.
************
Обичам парченцата небе върху лицето ти,
обичам усмивката ти сутрин, ( по обяд ),
обичам да лежа в ръцете ти, кадето сам най-мъничка на този свят,
обичам думите които казваш, макар че често ме наказваш,
обичам въздуха когато дишаш, дори редовете които понякога пишеш,
обичам погледа нежен по момчешки небрежен,
обичам да те докосвм макар често да те ядосвам..
но моля те когато в ядът си сричаш, не забравяй да ме обичаш