Регистрация

Най-нови статии

FASHION - студент:
розов шал;
боксьорски обувки;
бричове;
слънчеви очила, макар да няма слънце;
перчем нацапан с половин бурканче гел, за да може да стърчи по-артистично;
а бе FASHION - тип от мъжки пол

WORK тип:
идва рядко, само за изпити, защото се налага да работи;
може да го видиш само на едно място - опашката пред "Отдел - Студенти"
като го питаш нещо, обикновено не може да ти отговори, защото е назад с материала и това какво става в унито;

ART-тип:
уЛеко разсеян;
обича природата и това, което тя ти дава;
ходи на лекции, за да проспива времето до пролетта;
когато дойде пролетта: индивида доста често може да бъде засечен да виси пред, зад, до университета, но не и вътре.
обикновено се подвизават на групички и обичат да ходят заедно до тоалетната;
висят по 2-3-ма в кабинката, за да си приказват за синузитите..;

Захаринчо Бучков Шекеров:
Категория: лека с елементи на купесто - дъждовни превалявания. С една дума - отличник. Яде закуски в студентския стол. Обича жени с висок таз и нисък коефициент. Ляга си рано, за да стане навреме за късния сериал. На изпит проявява фантазия. Не пропуска лекция, освен тази за живота. Без очила не вижда добре. Мама му предложи да си сложи лещи и да прочете "Престъпление и наказание", но той предпочита "1001 нощ" с елементи на разсъждение.

Лаком - тип:
яде много; - мамка му и прасе!;
знае малко;
пие на корем; - мамка му и прасе!;
драйфа, в опити да си направи дисекция на червата;
кара кола, само ако е пиян;
после го арестуват и го бият;
после псува;
пак го бият;
мамка му и прасе!;
прилича на тип: вечен студент с елементи на разсъждение, но само когато е 31 февруари.
прави секс с чорапите, спи с чорапите и прави с чорапите много други неща; - мамка му и прасе!;

тип: тип юпи ей юпи - ол или "кой ми изяде закуската? кой ми вмириса чорапите?"
постоянно сърдит от нещо
мрази всички, защото се мисли за по-добър от тях, но само се заблуждава
обикновено е курсист, но лъже, че е студент, студентите
любим цвят - оранжево и портокалово
любима музика - партита
любимо животно - всичко , което лети стаа за ядене
гадже - тайно. такова, което никой не го познава

тип: ПИШКОДРЪП
фетиш: дамско бельо от Турция с неясен произход и бивш собственик
потник - adibas
чехли / сандали
били някога бели чорапи
нужда от кола маска или поне ножче за бръснене
за удобство: фото - епилация
подвизава се по пейките или пред входа ти през лятото
завършил е изгорЕлото.
лепи снимки с мацки от последната страница на в. Труд до главата си, за да се буди с усмивка

тип: НоктоРезачка - режем_секви_работи или по-позната като Страстоубиец
пили и ръби безотказно нокти и други: крокодил!
малко или голямо: само да го има
козина: има
болести: генни. причиняват липса на мисъл
любим цвят: розово и русо
любима кола: сив металик
любима книга: мечо пуК , че друга не е чела .
тип: вмирисани чорапи и уЛеко, че пръска
(познат още като: вечен студент, Брат Бойчо, Митко Хлорофила или Хък Миришеееее)
цели: неясни
жени: куцо, кьораво, сакато - дупка има ли е злато
книги: чете само корицата
кола: кво е това?
извънземни: има
фетиш: слънчогледово семе

При особени обстоятелства си събува обувките и всичко в радиус 5 метра измира.
Ползва се за обезпаразитяване на блоковете в Студентски град и района около кв. Хр. Ботев в София.
Когато вали дъжд излиза, за да си вземе душ.
Виждал е женско бельо само на простора на баба си, когато сколаса да отидИе на село.
дарби: музикални и орални
любим език: френски след полунощ

тип: хомо еректус (познат още като педи-грипав-пал)
майките го харесват
бащите; къв мъж е тоя бе?
професия: моден дизайн и атмосфера
пола и панталон, за да му е по-топло на това, което скоро няма да го има. Събира пари за пластична операция. Подвизава се в Спартакус и червило, но само когато е взел стипендия.

тип: рошавата гарга
като си я вземеш за гадже гледаш да не я показваш много - много. Не за друго, а ми те е страх да не настине.
амбиций: да стане научен сътрудник
жената, която знае отговорите на всички въпроси.
ако я видиш на тъмно моe да я объркаш c мъж. Ако си обръсне мустаците и сложи лещи - най-красивата студентка във факултета. След това си намира работа като манекен, прави фирма за модели, а след това я взривяват. Прави си пластична операция и дюшемето й започва да върви на метър пред нея.
4. Трябва да се държите за моравата, за да не паднете от земята.
5. Работата ви пречи на пиенето.
6. Докторът намира остатъци от кръв в алкохолната ви система.

7. Според вас всяко денонощие има по 24 бири, а всяка каса по 24 часа. Съвпадение? Едва ли
8. Мислите си: 2 ръце и само една уста - това е проблем!
9. Мястото ви за паркиране сякаш се е преместило докато сте били в бара.

10. Падате от пода
11. На събиране на дружеството на алкохолиците започвате с: Здравейте, казвам се... ъъъ...
12. С всяка измината нощ намирате котката на съквартиранта си все по хубава

13. Не разпознавате жена си, ако не я погледнете през дъното на чаша.
14. Бирата ви се струва най-добрият разредител на водката...
15. Решавате, че сте се объркал и всъщност джинът е най-добрият разредител...

16. Намирате за необяснимо как една камила може да работи по цяла седмица без да пие, след като вие владеете точно обратното.
17. Търсите пристрастен пушач - давате 2 бели дроба за черен.
18. Чудите се как ще се напиете утре вечер, ако дотогава не сте изтрезнели...
19. НЕ СЕ ЧУДИТЕ как ще се напиете утре вечер, след като няма да изтрезнеете...
Наистина много съжалявам за това, което казах в предишното ми страстно и сластно писмо. Но не мога да избягам от вътрешните си пориви и след-менструални инстинкти. Ако все пак си заинтересуван, кажи на Веска да ни запознае. Щото съм сигурна, че сам няма да го направиш поне до третия път когато си първа смяна.

Айде чао за сега и до утре с влака в ш..

Цунки, мунки, гунки. {P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}{P}

Писмо 3

Здравей, sexxxy boy,

Много ме зарадва вчерашния ни разговор. Супер много съм щастлива, че ме мислиш за много красива. Ами аз наистина съм много готина, ама ся учтиво си е да попитам какво мислиш за мен, щото ти също много ме кефиш и по някъв начин тряа да забъркаме маята. Рииш? Ако искаш да ми звъннеш да си уговорим среща, телефона ми е 0889*****7. Баси, тая френска гимназия направо ме побърква. Учим до 5 часа всеки ден и супер много се изморявам. Освен тва на връщане не мога да те виждам, което много ме натъжава. Аз казах на Веска да ти каже дали искаш да ми каже да се запознаем, защото няма време. Само един месец сме заедно първа и после вие пак обръщате и няма да мога да те виждам цял месец. :(((

Постоянно само за теб си мисля. Аз да ти кажа много обичам захаросани фъстъци. Напомнят ми за теб. Тва е защото един път аз като си купувах и оня твоя готиния приятел (не знам как се казва) също си взе и после ти даде и ти много яко нагъваше. И оттам ми е останал незабравим спомен. Затова ще те наричам захаросано фъстъче. Нали нямаш нищо против.

Аиде, аз ще ставам, че имам много за учене по френски, а и вечер те сънувам и сутрин трябва да се поизбърша. Чао, фъстъчко-мъстъчко.

Гуци, муци, дзуци....

Писмо 4

Здравей, захаросано фъстъче,

толкова си сладък и захаросан, че искам да те оближа, даже някои по-специфични телесни израстъци. Извинявай, че вчера не ти написах секси писмо, но бях много изморена след училище. Петък вечер се чувствам супер разбита и ми трябва освежаващ секс, за да се оправя, но няма кои да ми го достави. Чувствам се много самотна. Никои не мисли за мен, даже се чудя за какво ми е този ГСМ като няма кои да ми прати един секс смс.

Сега съм много гладна, ще ида да забуча една мусака и пак идвам....

(след забучването на мусаката, приблизително 10 мин)

Оле, много ме дразнят някви момичета дето пазят диети и не ядат за да не станат долни слоници. Виж ме мен кво секси-мекси дупе имам. Отглеждам го като градинска роза, поливам го, торя го (тора е еко, произведен със собствена биологична конвейерна линия). Но истината е, че не го лишавам от никакви хранителни продукти - свински пържоли, телешки пръжки с чесън и доматен сос, солена свинска пача на бучки с много лой. Според мен човек не трябва да се лишава от никакви храни и вещества. Красотата и шеметността на задника ми се крепи именно на разумното съотношение между въглехидрати, мазнини и белтъчини както и редовното спортуване - всяка сутрин крос до гарата. Малко се запотвам, ама няма нищо, то не мирише.

Аз много държа на теб откакто се запознахме в чата и затова искам да ти разкрия част от моето вътрешно Аз. Аз имам силно развито чувство за приличие и мразя пред мен да се говори за секс, мушене, жулене, хакане, опъване, разкрачване, клецане, разтваряне и други такива термини. Даже и избягвам да ги употребявам сама пред себе си. Мисля, че само един простак може да каже: Маце, ела да ти го дам анално. Направо не мога да ги понасям такива шибаняци, и все пак.....не бих имала против някои да ми го даде анално....и аз от своя страна.....да го получа анално. Но това са много философски и психо-етични проблеми и въпроси, които не може да се разискват така на бързо за едно писмо. В следващите писма ще ти кажа още какво мисля по тоя въпрос.

А на мен ми е много мъчно, че ти не ми пишеш. Аз хабя толкова сили, за да ти казвам какво чувствам и мисля, а ти....баси долния, по долен и от оня твои приятел. Няма ли да ми напишеш писмо....

Чао-чао, sex-machine :)

Писмо 5

Здрасти, sexy-boy,

Затъжи ли се за мен? Знам че ти липсваха моите сладострастни писма. Сигурно докато ги четеш лъскаш яко бастуна. Ох, как искам да те видя в такава поза, да си го стискаш, да си го триеш, да го мачкаш яко. Супер много се възбуждам и искам да го получа анално. Като се сетя за теб и чувствам направо тръпки между краката. Трябва да ходя да се подмивам после.

Лошото е ако стане в училище. Много неприятно и неудобно се получава. Затова бях при личния ми лекар и след подробен оглед и АНАЛиз той ми постави следната диагноза: Мммммдаааа, твойто пути, моме, е зажадняло за секс! Какво чакаш? И аз, такова, викам: Ами мойта любов се праи на тъп и не разбира какво му намеквам с моите секси писма. Няма ли начин да потисна нагона? И той вика: Еееех, ами щом си решила да се лишаваш от пишка, ся ша напишем една книжка. И той написа една рецепта за някакво лекарство, което да ми потисне хормона и да не получавам оргазъм в час по френски само като се сетя за теб. Лекарството е по корейска народна рецепта и изпълнението му е много сложно. Първо се взима стрито копито от ялова магарица и око от коза първескиня. Те се забъркват с престоял ГМУЦ и към получената пихтиеста маса се добавя връх от рог на разплоден коч. След това се долива вода и се пие два-три пъти дневно по една чаена чаша вместо вода.

Тва разбира се не е всичко. За да има ефект лекарството трябва да е в съчетание със стриктна диета. Казах ти че много мразя да съм на диета, но заради теб съм готова на всичко, даже и да не си сложа пяна на косата някоя сутрин.

Диетата е богата на калории и мазнини от всякакъв вид. Задължителна част от менюто са: супа от телешки крачета и свински уши с люта чушка и кисело мляко с чесън, свинско шкембе в гювече с мас и черен пипер, като за училище има и по компактни неща - печена свинска зурла с подправки или пържен тестис от петел в собствен сос. От всичко най ми харесва соса. Мисля че ми напомня вкуса на нещо...но някак си не се сещам. Ти ако се сетиш ми напомни, ако може даже да ми дадеш малко.

Баси, много ме дразнят някои момичета, които не ядат чесън. Аз мисля, че чесънът е много полезен и освен тва се яде за дезинфекция, за да не се разболяваш през зимата. Какво като миришеш след това. Аз примерно мразя да се целувам с момче дето дъха на паста за зъби или на дъвка. Харесва ми да има вкус на вкиснато в устата или на манджа с много подправки. Човешко е да понамирисваш.

Добре, коте, айде чао да ходя да си пия ГМУЦ-а че само като ти писах писмото намокрих стола. Чау-бау и цунки, мунки, гунки, зунки :)

Писмо 6

О, захаросано фъстъче, здравей

Аз сега реших малко да се поотпусна, да изпраскам една баница и да ти напиша анално писмо.

Днес съм много уморена, затова съм анално податлива. До сега помагах на майка ми да варим пача в пресол от кисело зеле. Вонята при варене на пача не може да се сравни с нищо. Тва е най-отвратителната миризма, която можеш да си представиш. Първо се слагат свинските уши и крачка, после се залива с пресола и се вари на бавен огън. След няколко часа е готово. Докато варяхме пачата по едно време дофтаса татко. Двете с мама варим пачата с противогаз, защото сме чували за смъртни случаи от варене на пача без предпазни средства. И тои тъкмо влиза в кухнята и вика: Ооооох, мамаа, излизам! Да го еба и плешото. Не стига че му праим зимнина, ами няма да помогне! Според мен си заслужава целия труд и цялата миризма. Като се сетя зимата как ще си хапваме пачичка с чесън, оох, получавам оргазъм.

Според мен яденето е супер важно нещо. Някои хора си мислят, че повечето народни ястия са просташки. Аз обаче супер много ги подкрепям. Тва пачата, лютите чушки, шкембенце, дроб, боб.

Баси, всеки си мисли, че момичетата не пърдят. Тва не е вярно. Аз като отмахам две чинии боб, яла да ме видиш, не се седи в стаята. Мирише на изгоряла гума и на чесън, щото изяждам няколко скилидки с чорбата. Аз съм голяма фенка на боба и на фасула. Обичам да ям боб чорба, джуркан боб, салата с боб, даже си слагам и в пачата за увеличение на конските сили.

Ти ся ще си помислиш, че трябва да съм някоя свинкя, така както ти обяснявам за моите хранителни навици. Аз обаче съм супер sexy, защото имам много добре развит храносмилателен тракт и широка халка на анала. Аз много често ходя да кензам. Баси, хората са супер прости. Приемат кензането за нещо лошо, като кажеш, че отиваш да кензаш. Според мен тва е супер нормална дейност и даже ми доставя оргазъм като кензам, когато лайното минава през халката.

Лошото е когато ми се докенза, а няма ток. Веднъж така взривих кенефа. Защото бях яла фасул със зеле, с пръжки и джолан, и се беше отделил супер много метан и от свещта се подпали и вдигнах кенефа във въздуха. И ся наште праят кенеф.

Ами добре, слънчице, аз ще ида да се изкъпя, че съм се запотила. Утре искам да ми решиш задачите във влака. Много сексапилно ги решаваш.

Айде чау-бау и цунки-мунки.

Писмо 7

Здравей, анален терорист,

Днес открих, че съм супер назадничава, в смисъл, че много ме кефи задника ми, както и да експериментирам с него супер много. Той е нещо като възобновим ресурс, даже и да ти разширят яко халката, малко въздържание и пак се свива.

Баси, според мен аналния секс е нормално нещо, но само ако се прави между мъж и жена. Е, поне е приятно за жената. На мъжа малко му се охлепва салама.

Като споменах салам...аз много обичам да ям салам. Особено ако е от по-мазните. Страшно обичам мазнините. Свинска сланина, телешко шкембе, трътка от пуйка. Винаги си слагам на филията много масло, е, разбира се ако нямаме мас. Обичам и миризмата на граниво олио, ама то не че е много хубаво на вкус. Пробвала съм да ям, ама имаше гадни последствия, защото не съм свикнала да си мия зъбите след ядене и като се целувах с едно момче после го караха в болницата на стомашно-чревни промивки и клизма.

Някои хора си мислят, че съм супер брутална заради нещата, които ям. Те са супер простаци. Аз се храня супер здравословно, не ям някви си вафли, кроасани. Тва са супер гейски храни. Според мен е много по-яко и по-полезно да се нажулиш с лучена яхния с чесън и люти чушки преди даскало, вместо да изядеш няква смешна филийка. На мен една филийка няма да ми стигне само за левия ташак, та камо ли да издържа на обяд. Пак добре, че мама готви добре, та нямаме проблем в тва отношение. Само да знаеш каква дроб чорба с чревца прави...ще си оближеш пръстите. Тайната на добрия вкус е червата да не се изчистват много хубаво, за да има дъх на натурални есенции.

Много се възбуждам като слушам метал и яко буча пръста. Сега слушам Manowar - Courage. Много ме жегва тая песен. Ако беше тука щях да те изшибам супер яко.

Ти кво се праиш на интересен с тва 12, дето има супер лесен синус. Много ли ти е смешно, че ще пътувам под ъгъл. Ако искаш да знаеш тая 12-ка супер много ме възбужда. Виси на една страна точно като кур и вече два пъти получавам оргазъм вътре от напрежение.

Напоследък се чувствам много изтощена, защото получавам супер много оргазми на ден. Сигурно ще си помислиш, че съм долна нимфоманка. Аз обаче се чувствам супер неудовлетворена, защото още не съм опитала твоя вкус. Като те погледна напрао....искам да ми напраиш супер мощен сондаж.

Искам хората да ме възприемат като нормален човек, както и ти, а не като нещо различно. Това, че имам по различни представи и възприятия за света не е нищо важно.

Айде, аз отивам да си разтрия клитора и да хапна малко пача с праз лук. Чао, фъстъче, и те целувам....
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)

5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).

6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).

7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).

8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).

9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото още си го търси).

10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец ни повече, ни по-малко).

11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).

12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).

13. Виж боята от двете страни не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).

14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).

15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).

16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).

17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).

18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).

19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).

20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).

21. Това не ви е Запорожец! (... Запорожец-ът е балерина в сравнение с нея!).

22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).

23. Всички могат да карат по магистралата, а вие по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).

24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек да даде толкова пари за такава бракма!).

25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).

26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).

27. Суперсъвременна маркировка автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).

28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).

29. Седлаките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).

30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало махнали са го).

31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)

32. Веднъж като ръгнеш пета ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).

33. Тъмни стъкла можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).

34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).

35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).

36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).

37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай да не ти се забиват тресчици).

38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).

39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).

40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).

41. Дисковете са свръх-нови, отляти по суперсъвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по суперсъвременна секретна технология танк Т-93А).

42. Купете от нас няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).

43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).

44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).

45. Обемист резервоар! (... събира ¾ от заплатата ви, плюс извънредни).

46. На практика може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).

47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).

48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).

49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах само чуйте, но не гледайте).

50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).

51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).

52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).

53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).

54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе онази забитата с пирон стрелка, на която пише икономичен).

55. Ще я карат и децата ви! (... когато оканчателно ви довърши)

56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).

57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).

58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)

59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).

60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).

61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).

62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е като няма ръчна).

63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).

64. Само на две години! (... откакто я издирват).

65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).

66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)

67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).

68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за любимата му тъща).

69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).

70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).

71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)

72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 %).

73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).

74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: Шофьорът на това нещо е пълен кретен!).

75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).

76. Удобен, чувсвителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)

77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).

78. Бяга като кошута! (... простреляна от Калашник).

79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).

80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).

81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де ако си мъж!).

82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).

83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).

84. Мощна вентилация на салона! (... заради дупките в ламарината).

85. Безплатно ви даваме втори двигател! (... ако си купиш и трети - ще можеш да сглобиш един, нормално работещ...може би...понякога...).

86. Стъклата нямат нито една пукнатина! (... за разлика от буталата, таблото и рамата).

87. Това е най-последен модел! (... в истинския смисъл на думата най-последен).

88. Ще разберете каква кола ви трябва! (... но ще бъде вече късно).

89. Климатик, климатроник! (... или квадротоник, квинтотроник така или иначе нищо не разбираш, нали?).

90. Има дори закачалка за сакото ви! (... няма как да не я забележите, непрекъснато ще ви удря в ухото).

91. В барчето се събират до 5 бутилки бира! (... която за 20 минути става на пикня).

92. Защитни подкалници! (... от пръскащото във всички страни масло).

93. Ще имате отлични характеристики на ходовата част! (...ако ходите пеша, естествено!)

94. Ако я сравните с колата на съседа ви, ще разберете какъв уникален избор сте направили! (... и вероятно ще съжалите за това).

95. Така ще свикнете с тази кола, че даже ще й измислите име! (... нещо като ТъпаПуткаСкапана).

96. Има я в последния брой на вестника! (... на забавните страници, точно под условието: "Познайте какво е искал да нарисува художника?").

97. Към ключа за запалване се предлага и това луксозно стоманено допълнение! (... допирате в него ето тези две кабелчета и готово тази кола другояче не пали!).

98. Държи се като истинска мадама! (... два часа я уговаряте да тръгне, а после ви изпразва портфейла).

99. В този автомобил ще бъдете щастлив! (... като всички останали идиоти!).

100. Не можете да си я позволите! (... как да ти го кажа по ясно!).

101. Тази не се продава! Вече я обещах! (... вземи сега да ме почерпиш!)
Най - важното е, чи риших да съ откажъ от прауто и дъ съ прихвърля въф визуални изкустал.

Ни знам ко ша съ учи, ма мноу фетско ми звучи имиту.

Няа ни върнат 2000 лева мъ ти нали ми писа, чи чичо Кольо трите крави и магарито дет му ги продадохме, вечи ги е заклал. Та и да ги бяаа върнали тати немой да ги откупи.

За учинито ни съ притисняайти, ний младите и хинтелигентните винаги ша са опрайм. Ний дет са вика сми ЮПИТА кат си доа на село ша ти обясня ко значи.

Та да ти пиша за мойто Туци. Той Туци е мноу дубро момче, даже диплома от 2 ро СПТУ със средин успех добър 3,55 си има. Не е кат мойта 4,26 от СПТУ то в Горно Къньово ма и ти винаги си ми казула, чи жината тряа да е по - умна та да команди.

С Туци съ запознахми в неговата раута димек в ино такси то туй да си таксиджия в Софията е много ма много пристижну.

Той ми такоз малко мургавичък, ма ни е пойче ут тати. Ма ний с него хубо си живейм всеки петък сме в Студенския нъ Фолк парти и дажи вечи събирами пари за център димек ша ходим в Биад.

Пиша ти да заколиш и да пратиш някое пиле, чи поогладняхме с Туцито и ако мойш прати някое пара да си купя едно поле, чи кат ида в Биад да не изложа село.

Твойта Стоянка

тъ цилува.

п.п. Да не си обиждат студентки в НБУ таксиджиите или посетителите на Биад, освен ако не се познаят.
1. Космическият кораб е място, където мястото не е проблем.
2. Всяка кабина на космически кораб е хол с удобни кресла, плюс един-два пулта за правостоящи.
3. Коланите са излишни, тъй като е създадена изкуствана гравитация (но не са необходими ротиращи части за тази цел).
4. Извънземните членове на екипажа нямат нищо против g=9.80667 m/s^2, тъй като това е ускорението на повърхността на всяка планета във Вселената (все пак g е универсална константа).
5. Корабът не изпитва никакви претоварвания при криволинейно движение или при надлъжно ускорение. Например ускорение от 0 до Warp 8 за части от секундата не разлепват екипажа по безкрайно здравите стени на кораба.
6. Във връзка с т. 5 - завой на 90 градуса при Warp 8 не предизвиква дори разливане на кафето на капитан Пикард.
7. Капитан Пикард никога не спи.
8. Основната модна линия на бъдещето е анцунгът.
9. За да се телепортирате дори под стотици метри скална маса е достатъчно да сте си купили анцунг и да се барате по значката.
10. Навигаторът е винаги жена, обикновено пичка, винаги лейтенант, винаги стои права и винаги констатира попаденията върху корпуса.
11. При попадение върху корпуса винаги пада (до шест пъти в епизод) сноп кабели сред фонтан от искри зад навигатора.
12. Кабелите във всеки кораб са зле закрепени.
13. Освен падане на кабели други поражения обикновено няма.
14. За да завие космически кораб, той обезателно трябва да се наклони. Без вираж не става.
15. Двигателите, изстрелите и космическият екшън са толкова шумни неща, че дори вакуума не е преграда за звуковите вълни (това важи за всички филми - трябва да се чува, понеже народа или ще заспи, или ще почне да задава тъпи въпроси).
16. Не е необходимо да се чака, за да се поеме какъвто и да е курс от орбитата на някоя планета. Всеки момент за старт е подходящ.
17. Движението на телата в космоса е праволинейно. Привличането на обекти като планети и звезди може да се пренебрегне.
18. Не е необходимо да се притеснявате, че летите със свръхсветлинна скорост през астероиден облак. Щитовете издържат на сблъсъци с всякакъв импулс.
19. Това, че разни звездици профучават към вас не трябва да ви притеснява. Компютърът прави маневри за вашата безопасност. Което също не е проблем, предвид т. 6.
20. Компютърът отговаря на обръщението компютър с пийукане "пиу1.wav". Когато му зададете команда гласово, отговаря с пийукане "пиу2.wav".
21. Компютърът е свръхсложна електронна машина, на която обаче са забравили да сложат звукова карта, способна да каже нещо повече от "пиу". Във връзка с това не очаквайте гласов отговор.
22. Научният офицер е гениален и или е miss PlayMate, или и без да е т'ва си е супер пичка.
23. Във екипажа винаги има гениален негър. (често роботизиран).
24. Всички планети във нашата вселена имат подходящи за живот условия. Еднаква със земната гравитация, кислород, размери, температура. Въпреки всичко не са заселени.
25. Всички извънземни са хуманоиди.
26. Извънземна раса от съседна галактика, живееща в съвсем различни условия от земните, има 1-2 различия от нормалния човек - например збръчкано чело или липса на чувство за хумор.
27. Вулканите се намръщени, гадни копелета. Има съмнения, че са комунисти и наследници на мръсните руснаци.
28. Официалният език в цялата Вселена е английският. (Тук се оправдаваме с съвършен транслатор, който дори модифицира движението на устните на извънземния, така че да съответства на английския текст.)
29. Транслаторът превежда без проблем, дори езици, за чието съществуване не се е предполагало по-рано.
30. Единствено американците могат да строят космически кораби. Всъщност, на Земята никога не са съществували други държави. Най-много да се появи някой англичанин.
31. Негърът в екипажа прилича повече на извънземен, отколкото срещаните пришълци.
32. Докторът на борда лекува трипер само с фенерче.
33. Шефът на охраната винаги забива научния офицер.
34. Шефът на охраната обикновено е от Тексас и има бушовски акцент.
35. Необходимости като храна, вода и кислород се синтезират от околния вакуум.
36. Лазерните лъчи летят със стотина километра в час, за да може да бъде проследено попадението от зрителя.
38. Попадението предизвиква само напречно клатене (и падане на кабели).
39. Достатъчно е капитана да се обади по видеофона и пришълците прекратяват огъня.
40. Повредите се изразяват в проценти - Deflector shields condition - 25% (and dropping), Hull damage - 81%. Освен това се повреждат разни сложни работи като "quantum generator", "fluctuating actuators", "laser capacitors".
41. Квантовият генератор е нещо по двигателите, което при попадение предупреждава компютъра, че иска да избухне. Лейтенантът докладва в хола на капитана, който нарежда изхвърлянето му. За целта всеки квантов генератор конструкционно е построен върху релси, така че това да стане лесно.
42. Капитанът винаги има лична драма...
Тва трудно може моята проста личност да го каже, но гледам на въпроса така.
Секса носи кеф, или по точно оргазма на края му е майката :)). На момченцата им требе по малко време да го добутат до там и следователно получават оргазъм в 99% от случаите, когато правят секс и за това им се иска непрекъснато да го правят :))).

Момиченцата, ако въобще го добутат до там, са доста зле с процентите спрямо момченцата, и за това го увъртат толкова относно правенето. Щото особено лятото им е някво такова излишно потене и къпане така да се каже :)

И тука идва най-интересната част: ако едно девойче лесно постига оргазъм, дали ще иска също да прави секс непрекъснато като трикраката част от човечеството ? И най- вече кому е нужно това?

Моята теория тука е, че в момента цари сексуален рай :)) Аз това ще го потвърдя със следния пример. Приемаме че едно момиче получава бързо оргазми и възприема мъжкото поведение да иска още и още секс. Те, хората, няма си напъвам малкото сиви клетки на това му викат нимфоманка.

Та тази мома хвърчи от "цвят на цвят" и поради биологическа невъзможност да го прави "отново и отново" ни хвърля мъжката половинка от човечеството в депресия чи ни можем я скъса и т.н., дето обичаме да си ги повтаряме на няколко бирички. Ми я сега това си го представете в световен мащаб?!

Мъжете се влачат по улиците с припълзявания след като ги насилват минимум по 3 пъти на ден :)) И ролите се сменят много лошо. Вече си представям как нося само широки дънки, щото да не се вижда дали има power в червейчето иначе започват да ти подсвиркват и те обграждат нагримирани "сексмашини" и почват да ти правят намеци кво щи направят и до къде щи го налапат, пък ти току що си го извадил от една такава и искаш само да си пиинеш биричка и да се отдадеш на релаксация.
Аз повече няма да пиша, че една мома чакам, ДАНО НЕ И ХАРЕСА :)
1. Жената шофьор винаги кара малка кола. И слава богу, иначе при паркиране, престрояване и други сложни маневри би събрала боята и свила тенекиите на много други участници в движението.

2. Жената шофьор винаги спазва правилото Пали, гаси и тръгвай. Никога не може да тръгне от първия път. Това е закон, който тя никога не нарушава. Това е особено интересно, когато се случва на натоварени кръстовища. Този който е отзад, виждайки, че колата си стои на зелен светофар, вече готов да натисне клаксона, забелязва в последния момент, че зад волана стои шофьорка, си казва отегчено А, то било жена! и изчаква търпеливо докато потегли отново.

3. Жената шофьор винаги тръгва на второ зелено. Никога не може да и стигне времето за реакция. Докато се чуди защо всички отзад свирят неистово с клаксони, то светнало червено. Добре, че на следващото зелено все пак успява да тръгне.

4. Успоредното паркиране е абсолютна загадка за жената шофьор. Това нещо вратите на колата да са успоредни на съседните или да има достатъчно място за излизане на пътниците е труден занаят, който като че ли изисква много дипломи и след това професионален опит.

5. Шофирането на задна е другата голяма загадка за жената шофьор. Максималното разстояние, карайки на заден ход в права линия е максимум дължината на автомобила. Ако се наложи да се върне в задръстена улица 50 метра, без възможност да обърне, предпочита да зареже колата на място и да си хване такси.

6. Паркирането в гараж е маневра, необяснимо сложна, изискваща за нагласяването на колата пред вратата поне четири маневри назад и напред. Изобщо една кола, карана от жена, която се паркира редовно в гараж винаги може да се познае по одрасканите странични врати и очуканите странични огледала.

7. При леко произшествие, с колата на мъжа си една жена винаги знае как да смекчи гневът му. Ако не успее с мили думи и действия обикновено изкарва от архивите стари произшествия направени от него преди време.

8. Престояванията стават обикновено в последната секунда. Бре да му се не види, тази или другата пресечка беше... ха май тази... която е след 10 метра вдясно, а колата се намира в най-лявата лента.

9. Думичката колегиалност и съпровождащите я действия са табу. Ако на друг шофьор му се налага да се престрои, жената шофьор отстрани ще даде газ и ще заеме свободното пространство. Псувните са излишни Жена шофьор.

10. Стоенето на кръстовище или в задръстване се оползотворява максимално. Най-простото действие, което би направила една жена шофьор стоейки повече от минута на едно място е да си начерви устните. Други сложни действия, като ровене в бездънната дамска чанта, правенето на сложни гримове и прически се изпълняват с лекота. Отделен е въпроса, как се отразяват на движението те.

11. Жената шофьор често търси погледа на мъжа шофьор в огледалото за задно виждане или през страничните стъкла на автомобила. Това действие е преднамерено и точно разчетено, като цели едно и то е да отнеме предимството на флиртуващия обект.

12. Жената шофьор си няма ни най-малка представа от сложната система автомобил. Често не знае къде се намира двигателя, а лампичките по таблото са толкова красиви. При повреда спира, излиза от колата и чака потропвайки нервно с крак да дойде помощ. Ако това се случи на особено натоварено кръстовище, това не и пречи да стои по средата му и да си зачопли ноктите.

13. Бъдещата жена шофьор си взема изпита с листовките винаги от първия път, обаче кормуването и полигона, често или почти винаги след петия път.

14. Жената шофьор не познава балансираното каране. Предавките се сменят, само когато двигателя заглуши радиото или някой не напомни за това действие. Обикновено при наближаване на място за спиране, колата е била изцедена максимално и действието натискане на спирачка е след действието натискане на газта. Тя не познава действието отпускане на газта и начина наречен полусъединител.

15. Жената шофьор стиска волана с двете си ръце с всичка сила. Едната ръка го пуска за изключително кратко време, само при смяната на предавките и след това го хваща здраво отново.

16. Към жената шофьор отношението на другите участници в движението е пренебрежително. Пренебрежително е не само от страна на мъжете шофьори, но и другите жени шофьори. Често може да се чуе коментар от друга жена, която просто се вози, при остра реакция на шофьора, при някоя екстремна ситуация предизвикана от жена шофьор Хм, кво се чудиш, не виждаш ли, че кара жена.

17. Жената шофьор винаги е права, заради простата причина, че не е особено запозната с практическите правила за движение. Често може да се чуят ругатни по адрес на друг шофьор, заради това, че е решила да прави ляв завой, а колата идваща отсреща и продължаваща на право, не се сеща да спре и да я пропусне.

18. Жената шофьор не е наясно с наличните инструменти в колата. Ключ за гуми, помпа или крик звучат толкова сложно и непонятно.

19. За жената шофьор е по-важен цветът на колата отколкото марката, възрастта и техническите параметри. Готова е да плати повече за един автомобил ако цветът подхожда на косата или дамската й чанта.

20. Жената шофьор, често си признава, че е лош шофьор, което е с цел, когато не може да паркира автомобила близо до тротоара, да накара някой друг шофьор да й помогне. Другата цел, е когато е паркирала вече, виждайки, че някой паркира близо до нея, да го помоли да не паркира така. Кой нормален шофьор би спрял близо до лош шофьор.

21. Жената шофьор, виждайки гълъби, врабчета или едри насекоми срещу колата е готова с писък да пусне волана и да закрие очите си, докато се разминат. Винаги съжалява за размазаните на предното стъкло мушички.

22. Жената шофьор мрази другите жени шофьори. Тя знае, че са същите като нея и може да очаква от тях, същите изненади и непредвидими действия, които би направила и тя самата.

Жената шофьор и автомобила са сложна несинхронна система, която би могла да причини, както комични така и трагични ситуации. Действията, на шофьорките, често са загадъчни, като пас на Илиян Киряков и непредсказуеми, като ураган връхлитащ върху американско крайбрежие. Крайния извод от характеристиките е, че една жена трябва да кара малка кола, с която да предизвиква малки щети, както върху собствената така и върху чуждата движима и недвижима собственост.
Ден 2 : Разпределиха ме в креативния отдел, понеже не мога нито да програмирам, нито да рисувам. По всичко си личи, че основната ни работа ще е да браузваме из интернет, да джиткаме детмачове и да чатим до края на работното време, поне докато направят енджина. Пешев каза, че после може и да се наложи да поработим по играта.

Ден 5 : Пешев е много добър на детмачовете. Каза, че го е постигнал с практика. Играта която ще правим е 3D-екшън, така че може дори да е полезно

Ден 30 : Дадоха заплати.........

Ден 60 : Дадоха заплати. Пешев все още ме бие, без дори да си дава много зор.

Ден 90 : Шефът каза, че няма да дава заплати докато енджина не стане готов. Програмистите го гледат гладно и заплашително...повече заплашително.

Ден 98 : Някакво момиче кандидатства за свободното място на умрелия от глад програмист Григор. Шефът каза, че жена-програмист звучи също толкова нелепо като "морско свинче", защото и то не е нито "морско", нито "свинче". Девойката се фръцна и си замина...програмистите вече гледат повече гладно, отколкото заплашително.

Ден 104 : Енджинът е готов! Засега всичко изглежда черно, но казаха, че като сложим текстури и светлини, ще стане по-добре.

Ден 105 : Дадоха заплати. Програмистите вече не гледат толкова гладно и изглеждат почти като хора, един дори ни се усмихна. Обмисляме дали да не добавим хорър-елементи като го видяхме.

Ден 107 : Сложихме текстури. Всичко стана бяло. Работим по отстраняване на бъговете. Направих 3 поредни фрага срещу Пешев!

Ден 118 : Добра новина - намерихме си дистрибутор. Пешев каза, че това е показателно колко наивни хора са останали по света. Ще празнуваме !!!

ДНн 1522222222 : БулИ мъ ГЛъвЪ

Ден 154 : Изтрезняхме. Божидар, който е въздържател сподели, че е поработил и дори е докарал някакъв образ.

Ден 160 : Не знам дали художниците ни са некадърни, или е някакъв нов бъг, но противниците вместо на нацисти приличат на извънземни. Шефът каза, че вместо за Втората световна ще направим играта фантастика. Сценаристите не изглеждат много доволни.

Ден 174 : Тестърите забелязаха проблем - противниците минават през стените, вместо да ги обикалят. Работим по въпроса.

Ден 184 : Все още работим. Лошите освен че минават през стени, вече започнаха да изпадат през пода.

Ден 186 : Оправихме проблема с пода. Изплатиха ни бонуси.

Ден 190 : Решихме да махнем стените, които стоят на предполагаемия път на противниците. Където е невъзможно, ще слагаме нови лоши - "призраци", за които ще пишем в manual-a, че могат да минават през стени. Добре че по-рано решихме играта да е фантастика. Левъл-дизайнерите са в траур. Пешев каза, че така им се пада.

Ден 202 : Днес звуковия специалист обяви, че е готов с алфа-версията саундтрака. Шефът го чу и пусна обява, че търсим нов специалист по звука. Пешев каза, че като ще правим хорър-фантастика можем спокойно да минем и с този саундтрак.

Ден 209 : Разпространителите настояват да вкараме в играта и нинджи. Това е лесно, но понеже нямаме готови текстури за тях, за момента изглеждат като розови извънземни.

Ден 218 : Направиха текстурите за нинджите. Пешев сподели, че според него розовите извънземни повече приличали на нинджи. Художниците го чуха и са му сърдити.

Ден 224 : УЖАС !!! мрежата в офиса се разпадна. Докато я поправят нямаме нет, не можем да джиткаме детмачове и се налага да работим.

Ден 226 : Осъществяваме завиден прогрес. Божидар (оня дето не пие) каза, че може да направи лошите да не минават през всяка конкретна стена повече от веднъж. Пешев му каза с отвращение да не се занимава с глупости, а да опита да оправи мрежата.

Ден 228 : Оправиха мрежата. Бих Пешев на детмач !!!!!!!!!!!!!

Ден 230 : Отложиха пусковата дата на играта с три месеца. Пешев каза, че в крайна сметка сигурно е за добро....
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и баси майтапа уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.

Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.

Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор ще гледаме мача.

Чао и с любов

Твоето мишленце Стамат
Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която

всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна

галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени

червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,

абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват

от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то

Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено

неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,

трескава. Разклоняваща се.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата

имаше мляко, бял хляб и яйца.

- Eто - каза майката.

- Какво - попита Червената шапчица.

- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.

- Добре - каза Червената шапчица.

- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.

- Да.

Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха

Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,

излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е

много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,

че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като

помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който

опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,

която все още се преструва на невинна, ала той вярва на

невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя

се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само

по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше

сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред

фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате

да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от

рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми

като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на

идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде

се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк

първа.

Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,

- ти да не си медицинска сестра?

- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.

- Ти си луда!

- Защо да съм луда?

- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.

- Защо???

- Защото съм девствен!

- Че какво общо има това с баба?

- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.

- Аз те каня! Каня те у баба си!

- Не, не мога да дойда.

- Защо не?

- Защото си луда.

- Защо да съм луда?

- Защото искаш да дойда при баба ти.

Червената шапчица набръчка чело:

- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,

защото искам да дойдеш, така ли?

- Si.

Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,

o, в цъфналата ръж,

ах, в цъфналата ръж,

как да кажеш "Къш!"?

Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:

- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?

- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият

вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,

изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,

изпадайки в медитация.

Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинявай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният

психолог.

Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се

зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката

си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го

последва, пламнала от любопитство...

Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах

вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е

хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха

погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и

извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че

и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много

търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на

лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога

валеше го изпълваше с униние.

Енди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно

с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й

течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без

да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един

съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.

Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята

очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно

голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.

Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен

майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски

дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил

на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,

но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и

шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се

разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета

и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената

шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше

съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на

нея.

Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли

болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,

моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и

трескаво почука на вратата:

И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?

- Аз хлопам - каза Вълчо.

- Иди си. Всички спят у нас.

- Не всички - каза Вълчо.

- Не зная как си се решил!

- Реших се - каза Вълчо.

- Ти май си нещо наумил?

- Май нещо - каза Вълчо.

- Веднаж да минеш моя праг...

- Да мина - каза Вълчо.

- Ще те посрещна като враг!

- Посрещай - каза Вълчо.

- Ще ти отворя, ала чуй...

- Отваряй - каза Вълчо.

- Утре ти ще дойдеш пак!

- Ще дойда - каза Вълчо.

- Ни дума никому за туй!

- Ни дума - каза Вълчо.

Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на

прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.

Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си

завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.

- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като

богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този

огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,

затова, че е Човек.

- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и

понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,

които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват

нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.

Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и

съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует

може да се появи зад стъклото на кантората ви.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...

Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с

най-добро име се ползват тези, които нямат име.

C какво мога да ви услужа?

Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.

Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.

Вълкът: Но аз говоря сериозно.

Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.

Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,

който току що ви съобщих.

Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е

проява на лош вкус.

Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?

Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!

Вълкът: Кога един вълк е непоносим?

Бабата: Когато прекалява с въпросите.

Вълкът: А една жена?

Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.

Вълкът: Много сте строга към себе си.

Бабата: Разчитам на вашата дискретност.

Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.

(изяжда я)

Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,

очилата ми излитат!

Край мен е тишина,

ушите ми излитат!

Край мен е тъмшина.

ушилата ми излитат!

Леле майко и ти Иван Симьонович,

къде е моят крак?

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.

Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то

отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на

стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната

шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,

калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия

дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и

умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и

пр.) беше самият живот.

- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се

надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си

търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.

корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който

съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент

батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се

размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки

дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче

вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко

сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам

юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За

щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато

заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам

кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.

Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.

Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.

А в нощната тъма - комини, смърт!

Не знаем - мрак, звезди,

безброй съдби...

Защо ридаем аз и ти...

Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го

по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо

отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми

вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това

шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,

положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела

на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на

бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката

изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".

Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да

не ми е името Спиридон, ако не го убия.

- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци

дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и

да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А

вълците от своя страна взеха, че умряха.

А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",

има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то

не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и

да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената

шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?

Туй е въпросът.

Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,

или да си полегна аз, да си поспя?

Легни, заспи и край.

Да, тук е спънката.

Какво ще видя в този летен кратък сън?

Да знай човек, че този сън

прекъсва чувствата във гладния стомах -

тогава би могъл ...

Но този страх от нещо пред вълка,

от таз затворена врата, отдето

се нищичко не чува и не шава,

сковава мойте сетива ...

Но стига!

С тези мисли ставам аз страхливец.

И бледната мазилка на страха

покрива с плесен и разяжда

естественият цвят на моята смелост.

Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!

Офелия, ти моя вярна кучка, ела,

и с мен за всеки случай ти бъди!

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и

Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист

поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се

случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се

случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше

и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и

говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само

това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на

баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с

мазнината на всички китайски свине. Така е то ...

Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха

всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.

Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред

американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички

умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще

се самоизядем за нея.

Але-хоп.

Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги

припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте

засегнати от световния глад. Така е то ...

Але хоп.

Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато

тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.

Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още

по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един

вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.

Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад

се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг

черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.

Але хоп.

Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не

искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против

глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.

Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В

много отношения между тях нямаше разлика.

Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,

те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им

миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази

миризма върховна наслада. Така е то ...

В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха

китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с

подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците

прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги

изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.

Така е то ...

Але хоп.

Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от

полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,

и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата

баница и умря от преяждане. Така е то.

Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и

вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър

план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно

приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме

вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.

А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е

приобщаващо изповеден и очистително интимен.
Разтича се из ливадата да търси запиляното си оръжие, а тя седна на шезлонга и го сплеска. Юнакът се върна със зловещо наперен меч, но по телевизията започнаха новините. Изгледаха ги заедно и после скочиха в страшен бой. Докато той се опитваше да отсече най-малката от деветте й глави, с другите осем чудовището му изпи кафето, изяде сандвичите за цялата нощ, нацелува го в устата и на едно друго място, опасе райграса, обади се по радио телефона на някакви свои роднини в Аржентина и... глътна златната ябълка. После, като се кискаше с всички усти, отлетя към леговището си в Колорадо.

Юнакът се тръшна по гръб и ако жена му не беше донесла валидол, щеше да получи инфаркт.

На ДРУГАТА година, като наближи време Юнакът се направи, че е настинал и жена му отиде да пази дървото. Въоръжена с автоматичен чадър и нож за белене на картофи, тя чакаше злобно, но Ламята дойде с дълга вечерна рокля и започна да си черви устните с девет вида червила. Фермерката стана разногледа и хукна към къщи да каже на нейния какво иска да си купи.

На ТРЕТАТА година се натъкна на засада. Двайсет души я биха с тухли и друи и строителни магериали и й изпочупиха толкова зъби, че като се прибра в каньона, се чудеше с коя уста да отхапе плода.

На ЧЕТВЪРТАТА есен дръвчетата със злагни ябълки бяха около дузина, но никой не ги пазеше! Ламята яде предпазливо, като се сепакаше от всеки случаен шум. Набра неизядените в една щайга и преди да си тръгне, мина покрай къщата на хората да види какво става. Вътре жената биеше децата и ги плашеше с клюки за нея, а Юнакът четеше задълбочено голям сборник за живота на влечугите.
Сигурно се е влюбил в мен. Мъжете обичат да им се съпротивляваш'" си помисли хидрата и се прибра щастлива, като си пееше девет любовни песни едновременно.

На ПЕТАТА година Ламяга намери огромна градина от малки фиданки. В далечния, горен край, под светлината на прожекгори, Юнакът ръководеше някаква строителна бригада, заета да излива плочата на нещо като обор. В долния ъгъл на градината имаше маса с бяла покривка, на която светеха свещи и подредени златни ябълки, ябълков пай, грамадна торта, шампанско и скариди примамваха неотразимо и чудовището седна. Отхапа стеснително от една скаридка, като не преставаше с другите осем глави да се оглежда и ослушва.

Вечерта беше страхотна! Никой не дойде да я гони. Шампанското приятно й замота главата и докато пушеше с премрежен поглед и гледаше към строежа, се чудеше кой повече й харесва за любовник - юнакът или кранът за разтоварване на цимент. Помисли, че би могла да опита и с двамата, после се прозя и затътри кълки към Големия каньон, защото се зазоряваше.

На ШЕСТАТА година Ламята се блесна във висока, здрава ограда. През дупките се носеше влудяващ мирис на милиони златни ябълки, а в тишината можеше да се чуе как презряващите тупкат в тревата.

Чудовището се разтича насам-натам, да намери дупка за влизане. От устите му потекоха лиги, очите му засветкаха.

След едночасово обикаляне в тръст, намери една единствена врата, над която пишеше:
Добре дошла, бейби!"

Но нали не можеше да чете, Ламята влезе на пръсти и се огледа. Юнакът пиеше уиски с приятели на терасата на новата сграда и змейката потъна тихо между дърветата, като в движение поглъщаше каквото докопа.

Тъпка се така няколко часа, докато коремът й опря в земята. Грохна да си почине и задряма.

След час отвори очи и видя в тъмното Юнака, който с една тънка пръчка сочеше обора. Краката й се подвиваха от преяждането и тя едва се влачеше. Горе продължиха да пият, докато страшилището се оригваше с деветте си гърла в новото жилище.

След два месеца, според менструалния цикъл на големите чудовища, трябваше да се е разгонила, за това сложиха девет намордника на устите й, за да не хапе и пуснаха грамаден нерез, който я изнасилва девет дни по девег пъти.

На СЕДМАТА година Юнакът започна голям бизнес. Из безкрайното имение със златни ябълки пълзяха хиляди чудовища, с по девет свински глави. Той тичаше след тях и по цял ден сечеше вратове и уши, които никнеха наново, и фабриката му за консерви едва успяваше да преработва всички пристигащи мръвки.
С нескривана злоба той гледаше лъскавите баровци, които с лимузините си се носеха насам-натам и хвърляха през прозорците бирени кутии и кокали. С дваж по-голяма страст хвърляше погледи към мадамите със закръглени кълки, които бързаха покрай него. На два пъти влиза в Супермаркети и се опитваше да задигне нещо за ядене, но всеки път изневиделица излизаше някакъв здрав негър, който го поглеждаше извънредно строго и донякъде малко похотливо.

Вълкът повървя още, закачи се с някаква подранила проститутка на едно кръстовище, която му наговори купища депресиращи приказки и едва не го наби. После се заприказва с млад хомосексуалист, който почти го изкуши с 200 грама салам.

Вече беше късен следобед и Вълкът се отправи към къщата на козата - негова стара любов от времето, когато имаше много трева, много месо и много мацки.

Тогава беше млад и разглезен. И извратен. Срещна я една вечер така поркан, че вместо да я изяде, в пристъп на перверзия я изнасили. На нея й хареса. На него също. Започнаха да се срещат. Тя направи четири аборта, а на него вълците от Ку-Клукс Клан му счупиха кучешките зъби, задето ходи с цветнокожа. После баща й я принуди да се ожени за един козел. Оня й направи серийно седем козлета, но вечер не можеше да се прибере вкъщи, без да измлати в кръчмата няколко чаши с мента. Съсипваше я от бой и козата тайно продължи да се среща с Вълка, до момента, в който той я пусна на братовчедите си, по случай рождения ден на единия от тях. След оргията не й се обади няколко дни, но тя го намери веднъж, когато пикаеше на един ъгъл и така го измлати между краката, че едва не го скопи.

След време научи, че се е развела. Самият той се беше оженил за една хиена от южните щати, която само се хилеше и му изневеряваше. Нямаше как, прегриза й врата и я излежа. След пандиза го удари на кражби, пиянство и наркотици.

Днес отиваше да открадне няколко козлета, които смяташе да държи като заложници, срещу откуп, или да ги изяде тайно в някой недовършен строеж.

Наближаваше пет. По това време козата миеше чинии във вегетарианския ресторанг на гарата. Вълкът вече надничаше през оградата към еднофамилната постройка, но дворът беше пуст. Той се сети - козлетата гледаха телевизия. Изврещя леко, мъчейки се да имитира колкото може по-добре бившата си любовница. Никой не му отговори. Изврещя по-силно. Отвътре се чу отегчен глас:
- Уф, мама пак си е забравила ключовете! Две секунди след лези думи прозорецът се отвори, връзка с тежки ключове изхвърча като снаряд и сцепи едната вежда на Вълка. Той чак изблея жално. Пропълзя през райграса, като оставяше тънка следа кръв и се приближи до вратата. Беше отключена, но с веригата. През процепа видя козлетата наредени пред телевизора да ядат пуканки. Изблея пак. Най-голямото машинално попита:
- Кой е?
- Майка ви! - отговори Вълкът, както си беше намислил.
- Чичо Джейк, ти ли си? - попита най-малкото
- Не. майка ви съм! - повтори Вълкът с изтъней до последно глас. - Отворете, нося ви шницели и пилешки бутчета... - продължи той и едва не се задави при споменаването на тези неща.
- Чичо Джейк, не се шегувай. Знаеш, че мама е на работа - каза средното
- И никога не ни носи шницели - добави най-малкото. - Какво искаш, чичо Джейк7
- Аз съм милата ви майка, дечица, и искам да ми отворите. Чичо ви Джейк го сгазиха на кръстовището и се върнах за погребението му. Отворете, да си обуя черен чорапогащник
Козлетата избухнаха в смях и даже за миг се обърнаха към вратата, но в това време от телевизора стреляха и те пак се загледаха
- Чичо Джейк, - каза едно от малките - днес много се шегуваш. Да не си се натряскал пак. Мама каза, че напоследък много пиеш и ще ти бие шута.
- Отворете деца, аз съм...- ...вашата майка! - довършиха хорово децата. - А къде е чичо Джейк, мамо? - попита най-малкото и всички се разхилиха.

Вълкът кипна:
- Да го начукам на чичо Ви Джейк и на майка ви, педерасти малки! - ревна през пролуката - Отваряйте!
Козлетата се стреснаха, но само малко. Най-голямото дойде до вратата и попита предпазливо:
- Кой е?
- Чичо Джейк - кротко отвърна Вълкът, разбрал грешката с избухването си.
- А, така ли? - попита малкият - Момент...

Вълкът клекна и се пригогви за скок. Почака малко, но никакъв звук освен този от телевизора не се чуваше. Той се протегна и погледна пак през цепката на вратата. Видя някакви обувки... Една голяма искра светна пред очите му. Малкият го беше нацедил с всичка сила със стик за голф точно в носа. Вълкът изквича от болка, търколи се назад и започна да вие.

След един час излезе от поликлиниката, където му направиха два шева на носа и втори на веждата. Задигна една бяла манта, с която се върна в двора. Изврещя пред вратата и чукна с един камък, все едно че е копито. Беше си спомнил как козата чукаше на неговата врата, когато бяха гаджета.
Номерът мина. Вратата се открехна с веригата и той подаде лакът, за да го видят. Козлето обърка машата с шлифера на майка си и откачи веригата. Вълкът дръпна вратата и с рев скочи вътре. Мантата обаче се закачи на дръжката и се разпра през гърба. Вътре се чу писък. Закаченото не можа да се скъса напълно и за секунда-две вълкът увисна на дръжка! Това време беше достатъчно козлетата да се изпокрият. Няколко побягнаха нагоре към спалните на таванския етаж, две се заключиха в банята, едно блъсна вратата на кухнята.

Вълкът се изправи доволен и тръгнал, но в това време нещо бяло се стрелна зад гърба му. Едно от козлетата не беше успяло да се скрие. Вълкът се метна към вратата и го изпревари, преди да я отвори. За малко да го изпусне - дойдеше ли полицията, планът се проваляше. Той го хвана за врата и онова изврещя. Сложи резето на вратата, превъртя ключа и за всеки случай закачи и веригата. Обърна се и в същото време едно копито се заби в стомаха му. Удар с лакът му скъса новите медицински шевове на носа. С ефикасен ключ малкото се освободи от захвата и със страхотен каратистки удар свали вълка на пода. После побягна към спалните. Вълкът скочи замаян и побеснял от яд тръгна към стълбите. Докато ги изкачваше една стрела от лък го фрасна в здравата вежда. Той се хвана за парапета, но в същото време табуретка се разби в главата му. Горе се барикадираха - чу ги да трополят и да си дават къси команди.

Залитайки, се върна към кухнята. Ритна вратата а и влезе. Удар с черпак се стовари между очите му. Вътре в главата си вълкът чу звук като в празна тенджера. Затвори за миг клепачи и не видя как черпакът го измлати на същото място отпаряйки половината му скалп. Разнесе се бойният вик на апахите.

На вълкът му се виеше свят, като при нокдаун и той с голямо усилие отвори очи. Като на забавен филм видя нещо да лети във въздуха към него, но не можа даже да мигне. Пакет брашно се разби в лицето му и го отхвърли двадесет сантиметра назад. Очите му бяха пълни - не можеше да вижда, но чу отново бойния вик на апахите.

Седна на пода. Опита се да мисли. Вътре в кухнята онова сигурно беше грабнало я нож, я вилица. Реши да си измие очите в банята. Освен това затворилите се вътре нямаше с какво да се защитават.
С опипване намери вратата. Удари я с рамо и тя цъфна. Пристъпи и едва не си разби черепа. Долу имаше разпенен шампоан, на който се хлъзна и строполи. Хвана слепешката едното козле. Придърпа го към себе си и с другата ръка пусна душа да си измие очиге. В това време го застреляха с вряла вода. Вълкът изпищя и вдигна ръце да се предпази. Изпуснатото козле го прескочи. Другото държеше подвижния душ и попарваше като прасе вълка. Козината му запада. Той яростно и отчаяно се присегна, но в юва време дружен тласък отзад го събори във ваната. Кокалите му изтракаха глухо върху емайлирания чугун. Беше му толкова зле, че не усети как му надянаха ласо.

Докато подсмърчаше, козлетата сипаха шампоан във ваната и решиха да го измият от брашното, за да разберат кой е. Когато очите му се проясниха, ги видя всички около ваната, въоръжени с различни кухненски инструменти. Те от своя орана бяха учудени, че е Вълкът.
О, този алкохолик как ни изплаши! - каза едното.
- Не е алкохолик, а наркоман! - обади се друго. Най-голямото го поправи:
И двете. Даже мама ми е казвала, че е болен от СПИН. Внимавай да не те оплюе!
- От плюнкага не може да те хване СПИН, нали бате?! - каза най-малкото.
- Де да знам - рече едно от големите - По-добре да не го целуваме!
Всички се разкикотиха.
- А ще го чукаме ли? - попита най-малкото. - Нали можем да го чукаме, бате?!
- Може по принцип, но сега, няма да може... - отговори най-голямото.
- Защо? - попита най-малкото. - Аз кога ще се науча? Всички от нашия клас вече са го правили.
Вълкът се беше освежил и като чу какво обсъждат, кресна:
- Кой ще чукате, бе, педерасти?
Но едното, което държеше края на ласото, само дръпна въжето и го свали в пяната.
- Бате, той на кого каза педерасти? - попита най-малкото.
- На всички - отвърна средното и халоса Вълка по главата с черпака. - Я бягай донеси вибратора на мама, да видим кой е педераст - нареди най-голямото.
- Старият, не новият - извика средното. - Оня, дето ни го даде да си играем, защото бие ток.

Малкият донесе един голям черен вибратор, целият в кал, защото през деня се бяха опитвали да копаят с него градинача. Започнаха да обсъждат какво ще правят, но с никакви заплахи не успяха да накарат вълка да се надупи във ваната. Най-големият искаше да им покаже какво е видял в някакъв порнофилм. По-малкото също искаше да покаже какво е видяло в друг порнофилм.
Опитаха се с въжето и с две дълги вилици да преобърнат вълка по корем, но оня ги изпохапа. Самияг той щеше да се удави като го удряха по главата. Едно от малките предупреди, че ако го удавят, полицията ще ги вкара в затвора.

Вълкът изплю водата и започна да псува. Докато псуваше едното го фрасна с калъп сапун в тестисите и когато оня отвори уста да вие, другото му пъхна работещия вибратор в устата. От токът, който биеше, и от механичните вибрации зъбите му затракаха като кастанети и всичките пломби изпадаха. Той изплю вибратора, който пльосна във водата. Удари го ток по тялото. Козлетата изпукаха от смях. После батериите се намокриха и машината спря.

Омаломощеният вълк се надипли като горещ кашкавал във ваната. Помоли за цигарите си. Бяха паднали, когато малкият го нокаутира при вратата. Козлетата донесоха пластмасови столчета и запушиха с него. Започнаха да се гаврят, като го разпитваха. Едното попита защо не е играл главната роля във филма Танцуващият, с вълци" и защо не са му дали и на него Оскар. Друго припомни, че той не би могъл да играе там, защото според майка им бил серопозитивен. Питаха го дали е хомосексуалист, правил ли си е тестове, става ли му още, дали от хероина му се чука, служил ли е в Армията, бил ли се е във Виетнам.

Когато им призна, че няма кредитна карта и че се е развел и с втората си жена, те разбраха, че е социално слаб, и в сърцата им се пробуди американското милосърдие.

Изкъпаха го, нахраниха го и попитаха какво е бил решил да прави с тях. Вълкът, трогнат от вниманието, се разплака и си призна. Тогава се сети, че козата може да се прибере всеки момент и да го убие, ако го види с децата си. Грабна си цигарите и реши да се изнася, но го спряха. Хранеха го скришом от майка си в килера между старите кашони.

Оставаха два дни до ваканцията. Тогава внушиха на козата, че когато е на работа, някакъв вълк обикаля около къщата и се обажда по телефона, да ги яде. Козата нямаше пари за бодигардове, но, както я посъветваха децата, им направи по една осигуровка живот". С останалите пари от спестяванията си сложи спирала, защото беше свикнала да очаква всичко от вълците.
Дойде ваканцията. Когато козата я нямаше, всички съученици на козлетата идваха конспиративно в къщата да си играят с вълка. Вълците бяха вече рядкост. Понякога се събираше цял клас
На него му беше харесало да го хранят, да гледа видео и да изпълнява желанията им, като се обажда с дебелия си глас на този или онзи по телефона все едно, че е терорист.

Вълкът не се сети как малките пъклено изпълниха предварителния си план. Всичко се заснемаше на видеокасети, включително и игрите му с две ученички, които пред камерата се правеха, че го ухажват, а той ги целуваше по бузите и ги носеше на ръце из стаята. Един ден му казаха, че ако полицията види филмите, не му мърдат поне 60 години. Казаха му още, че копия от филмите се намират вече у няколко деца.

Голямото изнудване започна със заповедта да обере една банка. Вълкът изхлипа, че предпочита да лежи в затвора за блудство, отколкото да го застрелят на улицата. Набиха го и го заставиха да си открие банкова сметка, на коя до една нощ с компюгъра прехвърлиха 100 000 долара от сметките на някаква фондация за диви животни. После гой изтегли парите и ги отвлече" от къщата с един пикап, така както го бяха инструктирали. Задължиха го да отвлече" и още десетина техни приятели.

С парите и пикала заминаха на ваканция в Акапулко. Полицията направи оглед на къщата, но следствието се забатачи и застрахователната компания плати половината застраховки на козата. Тя откри магазин за зеленчуци и спря да мие чинии.

Вълкът се ожени в Акапулко за една мексиканка, а есента малките се върнаха щастливн и загорели вкъщи. Разказваха ужасии пред репортерите, правеха се нощем, че се сгряскат от кошмари и послушно се оставяха да ги водят на психоаналитици. А през деня се събираха в двора в училището и тихо обсъждаха кой би могъл да ги похити следващото лято. Бяха хвърлили око на един чичко когото показваха по телевизията как целува кравите си, уж от обич към селското стопанство.
Жената започнала да си води руси любовници и постоянно раждала от тях черни бебета, докато къщата се напъннила с детски легла и мъжът нямало къде да си държи комплексите.

В това време русото момиченце Снежанка растяло бързо и много умно, независимо от омразата на баща си и ходело най-редовно на училище. Там постоянно поправяло учителите, като им обяснявало, че откривател на Америка не е Колумб, че две и две не винаги прави пет, че до Луната може да се ходи и пеш, че озонната дупка не е в атмосферата, а в главше на учените и т. н. и т. н., докато им омръзнало. Половината учителки измрели от рак, а другата половина започнали да говорят несвързано и директорът се принудил да изключи Снежанка, за да не се затрие училището.
Бащата само това чакал и пратил Снежанка в трудововъзпитателен интернат. За нея било добре дошло, защото там директорът бил алкохолик и ръководел заведението или от кръчмата. или от кабинега си, вместо да тича след учениците. Снежанка се свързала с невероятни деца - имало изкусен джебчия, малолетен убиец на бабички, малък побойник, който хвърлял камъни, по всеки, който бил по-голям от него, дързък подпалвач на сенобали и бензиностанции, невръстна наркоманка, крадла на коли, малък касоразбивач и един изнасилвач на кучета.

Снежанка за нула време се ориентирала и понеже била много красива, и с много твърд характер, станала лидер на децата, като на практика организирала една банда. Там имало още две банди от по-големи деца, но след няколко месеца, в които общежитието горяло два пъти, били изтласкани, с разрешение да въртят бизнеса си из околните селища. На Снежанкината банда останало училището, което превърнала в централа. Двама от нейните изобретили спиртна напитка, с която даскалите и директорът падали в седемдневна кома и в това време можело да се използуват телефонните връзки на учителските стаи, огнеупорната каса и прочее.

В резултат на няколко шпионски проучвания и умело изнудване, бандата се сдобила с големи суми. Купили коли на имената на учителите, компютърна централа и много литература. Част от подземието било превърнато в експериментална база за проверка на различни престъпления и за създаването на нови модели престъпно поведение. По-късно за да се въртят парите по-бързо, скалъпили и нелегално филмово студио. След един непреценен бомбен атентат на летище Хийтроу, където загинала бабата на едно от децата, Снежанка забранила кървавите дела и за да не се разпилее от скука организацията, изобретила компютърния вирус и накарала хората си да го размножават.
Само след 6 месеца с неизлечима електрическа болест били заразени около 15 000 системи по света. Бандата просто подивяла от страст да изобретява все нови и нови вируси, като междувременно, по модел на компютърните зарази, създала за отмъщение на възрастните и вируса на СПИН и го пуснала в обръщение чрез няколко свои познати от Холивуд.
Снежанка, която била. най-отвореното дете на бандата и която се интересувала от програмите на НАСА за използуване на космическото пространство за военни цели, се добрала до суперсекретна информация за НЛО.

Веднъж, като подслушвала центъра за управление на радарната мрежа в Северното полукълбо, разбрала, че точно в техния район лети голям странен обект. С няколко кода в компютърната система на Пентагона дала заповед с голям лазерен импулс да бъде сванен обекта. След 10 секунди в гората над трудововъзпитателното училище паднал грамаден метеорит и направил кратер с дълбочина 1000 стъпки. Тя изхвърчала по посока на взрива и започнала самостоятелни проучвания. Цял ден преглеждала района и събирала различни чуждоземни кухненски прибори, които се разпилели от кораба при катастрофата. Но от голямата доза радиация бързо се изморила и се прибрала да поспи в една от многото пещери в района. Там намерила още по-странни предмети, коитосъщо разгледала и заспала.

На развиделяване, когато от ЦРУ, ФБР и НАСА блокирали района, в пещерата влезли седем дребни хуманоидчета, които изпаднали в паника, щом видели вещите си разпръснати.
- Кой ми е пипал бордовия дневник? - изсъскал капитанът и започнал да събира из пещерата разпилените чипове, които много приличали на второкачествен тайландски ориз.
- Кой ми е пипал лекарската чанта? - квакнал докторът и започнал да отваря и затваря апарата, който приличал на кутия от детски акварелни боички.
Така всичките седем юпитерианци, се жалвали един на друг за нанесените им щети, докато не събудили с лиготиите си Снежанка. В първия момент, мислейки че си е в общежитието, тя хвърлила два камъка по посока на шума и искала да продължи да спи, но изненаданите хуманоиди от страх заели позиция за кръгова отбрана, и с протонните си пищови отворили бримки в чорапите й. Тя седнала и докато си търкала очите креснала:
- Млък! - при което от тавана на пещерата започнали да падат камъни.

Юпитерианците загърмели нагори с разни парализатори, терминатори, брестофрактомедиограматори, неутринопро-тоноайнщайнодисперемулгатори и други подобни, от което падали още повече камъни и ако не била Снежанка, те щели да се самозатрупат, а също да затрупат и входа на пещерата. Тя скочила и, като ги хванала за антените, ги тръснала няколко пъти, за да им изпадат оръжията и най-вече мислите. За да не и бягат, си свалила каишката от сандала и вързала антените им така, както ги стискала на сноп. След това започнало взаимното опознаване.

Хуманоидите й разказали за Юпитер, където били семействата им и за цялата цивилизация, а Снежанка съвсем повърхностно ги запознала с организацията в училище. Когато им казала, че лично ги е свалила с компютърна команда, те я заплашили, че ще отговаря пред Галактическия конгрес. Тя пък им отговорила, че, ако си мърдат много антените, ще ги даде на.директорския съвет в интерната.

После, нали били по-дребни от нея, им забърсала по няколко шамара и те оттеглили заканата си за Галактически съд. Под заплахата за още шамари се сприятелили и решили да работят заедно.

Тя ги натъпкала в чорапите и раницата и минала постовете, с които бил блокиран района. Един офицер се опитал да я претърси, но тя му казала, че е малолетна и ако я пипне, ще го съди за блудство. Занесла юпетирианците в интерната и им ушила, малки дрехи, с които ги маскирала като джуджета. Така те можели да шетат из цялото общежитие и под легендата, че са нейни бодигардове, ги влачела навсякъде.

За да освободят района от ЦРУ и ФБР, юпитерианците издали орбитата, на кояю летял спътникът на техните конкуренти в изучаването на Земята и Снежанка го свалила с протонно оръдие от базата Джонсън."

Спътникът на венерианците паднал на няколко мили по-далече от чинията и ФБР, ЦРУ и скоро присъединилото се КГБ се затичали нататък.

Снежанка и бандата й също искали да видят истински венерианци, но юпитерманците казали, че онези са много по-примитивни и безинтересни. И по-добре, че не отишли. Специалистите от ФБР, ЦРУ, Пентагона, НАСА и КГБ, въпреки че били с ръкавици и противогази, още щом се приближили до катастрофиралите венерианци, хванали различни венерически болести и измрели масово.

Така бандата на учениците и бандата на юпитерианците започнали свободни археологически разкопки в мястото на взрива, за да извадят летящата чиния. Копаели с металните тави от стола на училището, но работата неспоряла и тогава Крадлата на коли откраднала няколко булдозера от един строеж и бързо извадили чинията, която от удара в земята се била изметнала и приличала на смачкана кутия от бира. Много части били паднали и много метал бил изгорял от попаденията на лазера, затова Крадлата на коли организирала масови кражби на автомобили от Западна Европа и Канада, които юпетирианците разглобявали, претопявали и използували за ремонта.

Като оправили кораба, се оказало, че няма гориво и Подпалвачът на сеновали, училища и бензиностанции предложил пироманските си способности, но те не вършели работа, защото леещата чиния работела с психическа енергия. Тогава Удушвачъг довлякъл няколко бабички до кораба и им казал, че ще ги даде на Подпалвача, от което те психясали и изпуснали толкова много енергия, че резервоарът започнал да прелива.

За награда юпитерианците качили всички на кораба и ги разходили до Юпитер, където хуманоидите се прибрали, защото било събота и неделя през прекрасния уикенд, който започнали. Изнасилвачът на кучета видял няколко пинчера, пренесени с летящите чинии Туземците от Юпитер се оплакали, че животните са извън контрола на Империята и се размножили толкова, че заплашвали цивилизацията. Изнасилвачъг на кучета с огромно удоволствие си поиграл с няколко псенца за свое удоволствие и за ужас на юпитерианците (които били основната храна на пинчерите) Бандата като на игра изтровила всички кучета и с автоматична совалка ги пратила на Земята, където партнираща групировка ги продала като свръхрасови и върнала совалката пълна със земни провизии. На Юпитер ядяли само стафилококи, космически прах и прецедена жълта светлина от Слънцето.

По време на гостуването бандата на Снежанка научила за още един проблем, който заплашвал цялата Слънчева система. От съседна галактика претичали цели ескадрили агресори, които приличали на огнеупорни каси н унищожавали населението на всички планети, каго се отваряли от време на време и поглъщали по-вкусните хуманоиди. Тогава се намесил Малкият касоразбивач. Намерил една огнеупорна каса, която била пълна с четирима юпитерианци и лежала на едната си страна в екваториалните пясъци. Отворил я, освободил полусмлените пленници и разучил вътрешно й устройство, което било подобно на обикновен празен сейф. Малкият касоразбивач веднага направил междупланетна фирма за продажба на шперцове за огнеупорни каси и научил юпитерианците, сагурнаджиите, марсианците, нептунците, меркурианците, плутонаджиите и уранаджиите как да им отваря вратите, да вадят оттам изядените си сънародници и да пръскат ключалките с вода, за да ръждясват.

Успехът бил грандиозен. Още докато стане вторник из Слънчевата система летели вече хиляди нещастни огнеупорни каси, които хлопали с незатварящи се врати из космическото пространство и умирали от глад. За да умират по-бързо, Малкият касоразбивач с един съдружник венерианец допълнително ги заразявал с венерически болести.
Цялата Слънчева система била във възгорг и решила да се отплати по някакъв начин на децата. По тяхно искане била съставена смесена експедиция, която с летящи чинии се върнала на Земята.

По заповед на Снежанка тримата жители на планетата Уран изяли всичкия уран, който бил на Земята и военните нямало вече с какво да си правят атомните бомби. Били изядени и бомбите. Делегацията от Плутон подарила лиценз за икономични плутоний печки на генералния секрегар на ООН, който заповядал такива да бъдат монтирани на мястото на атомните централи. Делегацията от Нептун скочила в Тихия океан, намерила спящия на дъното бог Нептун и му дала наставления как да изчисти моретата и океаните от промишлено го замърсяване. Марсианците прокопали грамадни канали в Сахара и насадили домати и царевица. Сатурнаджиите събрали всички автомобили и направили от тях въртящ се пръстен около Земята, а после научили земляните как да се возя на кухненските си чинии. Меркурианциге, които били от най-горещата планега, оправили парниковия ефек и охладили Земята, а венерианците заразили жителите на цялата Земя с най-безопасната-венерическа болест бър-бър-цея. Тя водела до снижение на либидото и хората започнали да се чукат, само когато имали нужда от деца. С това било спряно разпространението на СПИН. Били оставени само конвенционалните недостатъци на хората, за да не се изроди съвсем земната раса.

Снежанка направила Галактическа фондация за децата от трудово-поправителните училища от различните планети в Слънчевата система, защото била убедена, а и опитът й показал, че това, което е порок на една планета, е уникална способност на друга. На нея, по решение на Галактическия съвет, били. поверени всички аномалии в развитието на марсианчета, венерианчета, нептунчета и прочее, и тя станала най-известният педагог от двете страни на Млечния път. Освен това се оженила за един интелектуалец от Сатурн, който й направил около 200 дечица. Те всички били дребни като него и хубави и палави като нея. За да се отплати на родителите си, които навремето я пратили в ТВУ и направили от нея галактическа дама, тя им дала да се занимават с внуците и се отдала на изследователската си работа.
Вкъщи се люлеели на полилея, режели с триони краката на мебелите и с бумеранг кълцали кренвиршите в кухнята. Къпели се с дрехите в автоматичната пералня, докато им се завие свят, а после се сушели с вестници. Когато бащата не им давал да гледат телевизия, правели късо съединение някъде в къщата, инсталацията изгаряла и така го дразнели за отмъщение.

Майката се уплашила, че господ я наказал с тях и избягала в манастир, така че мъжът останал да живее славни дни с растящите диваци. По цял ден работел, за да ги изхранва и за да има пари за непрекъснатите ремонти, а вечер бил толкова уморен, че даже нямал сили да ги набие, когато съседите му разказвали какво са вършили.

Същите съседи нерядко се оплаквали на полицията, че трите деца вдигат много шум, но полицаите от честите проверки бързо се сприятелили с терминаторите, които по фантазия и неуморимост слагали в малкия си джоб всички престъпници в града. Ченгетата се качвали на покрива и от там гледали тайно как малките рушат къщите на съседите и хапят кучетата по тротоара или надничат под роклите на леличките. Полицаите били луди по тях, събирали ги и правели разбор на свършеното, като им давали професионални съвети.

За голям сладолед хлапетата се обаждали по радиостанцията от полицейската кола, викали другите ченгета и поименно изреждали на кого на майката и на кого на лелята ще го" сложат. За три банана спирали който и да е непознат на улицата и го питали дали иска да си ги" премерят. Докато гледали подобни дивотии полицаите се напикавали от смях и не си вършели служебните задължения, но щом закъсвали с плана за разкритите престъпления, давали по един бинокъл на тримата и онези за една седмица събирали толкова информация, че трябвало да има две полицейски управления, за да се проверят всички сигнали.

Много често на Терминаторите им омръзвало полицията да ги манипулира и тогава или хвърляли по една кофа кока-кола върху идващите в къщата ченгета или им боядисвали колите в цикламен цвят, за да се освободят за истинско лично творчество. Обичали да пълнят спринцовки с оцветители и да пръскат минаващите хора, да слагат кучешки изпражнения в пощенските кутии и по щандове на супермаркетите. Ходели на гости у свои съученици, изсипвали захар в аквариумите с рибки и солена вода в саксиите. Обаждали се на разни министерства и институции да ги предупреждават, за бомби в мазетата. Най-обичали, обаче, да разказват на баща си за всичко, което са направили и да го гледат как той се тревожи. Понякога му разказвали и неща, които изобщо не са се случили, а на другия ден въвеждали измислиците си в живота.

Минали десетина години и Терминаторчетата завършили криво-ляво училище Баща им ги събрал и казал, че те знаят достатъчно за живота и могат вече да потърсят щастието си сами. След което по стар американски обичай ги изритал от къщата направо в живота, т. е. на улицата, която те толкова много обичали.

Първият терминатор отишъл в столицата и записал социология в един престижен университет. Гаджетата много го искали, но той ги намирал скучни след бурното си детство и ги подритвал небрежно из спалнята, за да не пречат след като си свършвал опитите с тях. Скоро станал бакалавър, после започнал научна работа по социалното поведение на хората и защитил докторантура. Успехът му бил огромен, макар че терминаторът не правел друго, освен да си обяснява с научни методи това, което е вършил преди пубертета. Темите, които разработвал били от рода на. Детските престъпления и отражението им в психиката на родителите" или Връзки на малолетната престъпност с органите на реда". Канели го за лектор в най-големите университети в света, издателства му предлагали да пише книги. Много често на свои лекции той вкарвал десетина малчугана в аудиторията, които плюели по неподготвената публика или си показвали пишките от подиума и изчезвали. След което професорът обяснявал какво се е случило от научна гледна точка и какво би могло да се случи по силата на вероятностите. Името му се носело от ефира и от страниците на вестниците и скоро бил предложен за Нобелова награда. След време му я връчили лично в Стокхолм.

Вторият терминатор избрал пътя на политиката. Отишъл в един голям град в провинцията, направил серия от малки фирми, свързал се с полицията, мас-медиите, политиците и подземния свят и започнал да работи за своята популярност. Често поръчвал на мафията да му опожари този или онзи магазин, като преди това вадел стоката от него. После хленчел пред вестниците невероятни ужасии и пикантни подробности. Когато политиците се нуждаели от защита на някоя кауза, го молели да се изказва и му били благодарни, защото понякога казвал и това, което те не мислели в момента.

С всеки ден популярността му в града и около града скачала. Журналистите го обичали, защото им давал скандални теми за работа. Мафията го обичала, защото допринасял за мрачния й имидж. Полицията и политиците също го обичали. Един ден се записал в една партия и станал неин лидер, като не пропуснал да се кандидатира за губернатор още на първите избори. Взел управлението на поверения му щат и вече бил в стихията си. Веднага със шумни съдебни процеси вкарал в затвора всички второстепенни мафиоти. Вечер вършеел из града и понеже нямал доверие в никого, сам правел невероятни поразии. От това на мафията и се изправяла косата, а полицията немеела пред непознатия престъпен почерк. Уволнявал шефовете на ченгетата поради некадърност, подстрекавал лесбийки и хомосексуалисти за публични изстъпления и после им отстъпвал някоя сграда за клуб или сборище.

От детството си знаел, че е най-добре населението да се държи постоянно в напрежение. Затова даже организирал две земетресения и едно наводнение в щата си и поискал огромна федерална помощ. Не му я отпуснали цялата и той съсипал с критика президента. Погрижил се сам за населението като обложил с данък дори мафията и разгърнал невиждани възстановителни работи в районите на бедствията.

Всичко, което вършел се предавало пряко по телевизията и той станал толкова известен, че на следващите президентски избори се кандидатирал за държавен глава.

По едно време бащата поканил синовете си. Искал ги без антураж, за да му се Отчетат намерили ли са щастието.

Тримата мъже се изтупали със скъпи дрехи и скъпи коли, седнали на масата и започнали да разказват колко са известни, колко са богати и какви удоволствия имат. Единият разказвал колко лесно се прави наука и как можеш да говориш какви ли не глупости, стига да си известен. Другият се хвалел как е лесно да въртиш на пръст няколко милиона поданици, а третият коментирал задниците и привичките на най-скандалните дами в държавата.

В самия разгар на вечерта колите на тримата пламнали и изгорели като факли пред къщата. По време на суматохата някой им изпръскал с флуоресциращ спрей скъпите дрехи и когато дошли репортерите, те приличали на клоуни. Появили се най-долнопробните градски проститутки и започнали да обясняват на репортерите, че това е отмъщение на сутеньорите им, задето спят безплатно с тримата братя.

Братята откачили и запитали баща си кой е забъркал тази каша. Той усмихнат им показал един дребосък, който много приличал на тях. Бил четвъртият терминатор, направен от баща им скоро след като ги изгонил от къщата.

Братята разбрали, че нито един от тях не е намерил щастието, в гоненето на кариери и пари. Били пропуснали да направят нещо много лесно и важно - по няколко хлапета, които да им разнообразяват живота, като създават проблеми на околните. Още същата вечер се оженили за три много луди ученички на 18 години и си легнали веднага. Но не могли да направят нищо, защото в къщата имало вече един полтъргайст, който знаел 100001 номера за побъркване на възрастите.
Този болнав цар се изнервил и не можел да изслушва дългите речи на чуждите пратеници, затова, противно на протокола, викал палача да съкращава изказванията им, независимо дали носели добри или лоши вести. Околните царе много се сърдели и за всеки загубен пратеник отнемали по няколко квадратни километра от държавата му, додето царството не станало колкото една носна кърпа.

Пресъхнали приходите към хазната и царят вдигнал данъците драстично, но, за да-знае какво става, поръчал на института Галъп Интернешънъл" да проучи общественото мнение. След седмица резултатите показали, че една трета от населението е безразлично, една трета е за царя, а една трета е против финансовите му реформи. Царят рипнал и поискал да му доведат всички недоволни, но нали проучването било анонимно, нямало как и той пратил палачите си да обезглавят без подбор всеки трети срещнат жител.

Уплашени от това всички емигрирали и съседните царе преместили границите до самите стени на царския дворец. Не искали съвсем да ликвидират царството, защото това щяло да наруши баланса на силите в района и Съвета за сигурност на ООН щял да се намеси, та го оставили да си съществува като град-държава.

Настанала страшна скука. Вече никой не пращал пратеници, защото дипломатическите ноти можели да се хвърлят през стените на крепостта, а отговорите можели да се рецитират от кулите.

Никой не водел и войни. Е, от време на време тъпеещите и гладни войници плюели от крепостта навън, в чуждата територия и веднага ставал дипломатически скандал, заради трансграничното екологично замърсяване, но реванш се достигал лесно с обратни храчки през големите цепки на държавната порта.

Старият цар, който, преди да качи сина си на престола, Владеел половината свяг, се чувствал като в затвор и непрекъснато обикалял по границата, т.е. по ръба на кръглия дувар около двореца. Чудел се какво да прави. Да свали сина не смеел - щяло да се изтълкува като държавен преврат. Да го набие не идело, защото оня като се разплачел, дворцовият скандал щял да се чува през девет царства в десето. Да раздели царството на две било невъзможно, защото в държавата имало само една баня и една тоалетна и те били на противоположните краища.

Тогава решил да ожени сина си, който бил стар ерген и... Кандидатките запристигали на тумби, привлечени от офертата за царица. Като виждали, обаче, монархът, който не можел да си вдигне нищо друго освен чорапите, се отказвали, защото били млади.
Само едно дребно на ръст и наивно на вид моме се съгласило на няколкомесечен пробен брак с царя, независимо че той бил най-смотаният мъж, който било виждало. Царят-пенсионер се поколебал, било му жал за момето, не за сина, но онова паднало на колене и поискало ръката на монарха, макар и временно.

Дядото, за да го откаже, рекъл, че иска от снаха си да върне в едногодишен срок половината от някогашното Велико царство. Онова рипнало до тавана и казало, че това е най-лесното нещо. Старият почакал ексцентричната кандидатка за снаха да слезе на земята и рекъл предупредително:
- Не забравяй, че мижавата ни държавица в момента е заобиколена от четири велики сили, с по няколко милиона войници.
- Да, но аз владея Петата велика сила - рекло момето и намигнало на дядото.
- А къде ти са войниците и колко са? - попитал той.
- О, те са безброй. Аз имам власт над армията на думите - и показало на дядката дипломата си по журналистика.

Оня се почесал по главата и зачакал да види що може снаха му. Младата царица още на същия ден се разшетала из града-държава, преобърнала библиотеката, разпитвала малкото останали поданици.

Бащата, който бил също любопитен, един ден поискал да узнае как върви личния живот на съпрузите и много се изненадал, когато синът-цар му признал доволен, че тя по цяла нощ пише, а с короната затиска листовете, да не се разпиляват.

След месец контраразузнаването на стария цар донесло страшна вест. Царството е предадено отвътре!". Царкинче-то било описало всичко до милиметър в крепостта и хиляди чуждоземни в момента настъпвали към границага на държавата. Старият скочил да екзекутира снахата, но всички мечове били ръждясали и докато намери точило, от хоризонта се вдигнал облак прах. След половин час пред крепостта се събрали безброй туристи, които били прочели публикувания бестселър на царицата - писачка Живот в едно затворено царство" и искали да видят всичко с очите си -
Царицата заповядала на двама от по-свестните войници да късат билетчета на портала и започнало едно невиждано нашествие Ден и нощ се гочели армии от хора, които давали пари, само за да пипнат камъните и да се снимат пред двореца След два месеца подземията били пълни с монети и царицата се чудела какво да прави. Поискала от съседния крал един хектар земя под наем, за да изкопае нова хазна, но оня от завист отказал и даже започнал да напада с войските си армиите на туристите.
Тогава царкинчето пратило вестоносец до Холивуд, да предаде на един познат режисьор, че дава право документалния роман от двореца да се екранизира. Само след седмица, заедно а вестоносеца пристигнали разни страшни машини, които превъзхождали по възможности всички стенобитни съоръжения. Полето около крепостта се превърнало в снимачна площадка и било така изпотъпкано, че съседните царе го обявили за буферна демилитаризирана зона Строили войски ге си на километър и зачакали.

От-крясъците по мегафоните и от непрекъснатото осветление по-слаботелесните войници заболели от .депресия, хипертония, преумора и различни видове стрес, а останалите били вербуваци от режисьора за Статисти срещу хонорар, многократно по-голям от годишните им заплати. По време на снимкиге много от тях се изклали един друг, въпреки че помощник - режисьорът всеки ден им тъпчел в квадратните глави различни принципи на бутафорията.

Царкинчето пратило вестоносец в телевизията и след репортажа хората по земя! а разбрали, че около крепостта се снима филм, и че е голям панаир. И туристическият бум прераснал в лавина.

Съседните царства били изпотъпкани от пришълци, жадни за развлечения, които напосоки'бродели денем и нощем и срещу валута изкупували културните и хранителни ресурси в района. Много от войниците в тези царства хвърлили железните си доспехи и се оженили за чуждоземки. Други си продавали оръжията на колекционери и започвали търго-вийка със сувенири.

В това объркано време паричката започнала издаването на вестник, който се разпространявал на няколко езика в съседните царства и който бавно, но сигурно, промивал мозъците на хората. Те го четели, намразвали управниците си и започнали да ги свалят.

След една година границите в района изчезнали, защото-чрез вестника и чрез радиото, което царицата направила, и което по цял ден бълвало само дворцови новини и хитове, всичко било в нейно владение Де факто имало вече само едно царство - Великото царство на думите, което било доста по-голямо от предишното Велико царство на свекъра й.

Отишла при стареца и се отчела. Дала му новата карта на континента и казала, че заминава за други земи, защото такава била журналистическата й мисия и такава била кръвта й - немирна. Царят паднал да я моли, но тя непреклонно скочила в маратонките си. Тогава свекърът изхлипал да го вземе с нея. Тя пак рипнала до тавана от радост и веднага потеглили. По пътищата на бивали и небивали репортажи бившият монарх, нали бил закален войн - нахален и любопитен, се проявил като много лют журналист и тя се влюбила в него.

При едни нощни наблюдения на Хавайските острови пъте-писачката забременяла от съекипника си и двамата се върнали в царството, което отново потъвало в разруха.
Оженили се тържествено и понеже бившият й мъж (който управлявал много левашки), вече й се падал син, тя го свалила от престола и сложила на негово място баща му.
Поданиците като научили, че Желязната царица се е върнала, оставили междуособиците и пак се захванали за бизнеса си. Тогава тя родила две близначета и докато царят ги бавел, го ударила на писане на първите си мемоари.
Ако нямате никакви проблеми, ако живота ви е спокоен, хармоничен и изпълнен с много положителни емоции вземе и най-накрая се оженете.
- Колко често се карате с жена си?
- Много често
- Не ти ли пречи това?
- Не, имам страхотни тапи за уши!
Английски журналист отишъл в Русия да интервюира едно семейство
- По колко водка вие лично изпивате на година?
- 500 литра!
- Но как, това е повече от литър на ден. Как успявате въобще?
- От к'вото се помня баща ми само водка пие и покрай него се научих и аз.
- А баща ви по колко изпива?
- По 1000 литра достига...
- Но това е невъзможно, за бога! Защо пие въобще толкова много?
- Защото иска да надмине дядо, но все не успява.
Попитали радио Ереван:
- Ще има ли след Третата световна война Кока-кола
- Да, ще я има.
- И колко ще струва?
- 5 рубли кутийката.