Регистрация

Категория: Есета

Често се скитах из китния Тетевенски балкан, любувах се на багрите, долавях звуците. Душата ми се пречистваше, душата ми празнуваше своето общуване с вселената. Но как да изразя емоциите си? Как да покажа и на другите тази красота? Не след дълго получих просветление. Един филм с кадри, които разкриват чудната природа на Тетевенския край, един филм, който представя всичко така, както думите не могат. За съжаление аз не можех да превърна тази идея в реалност, не знаех как. Всичко изглеждаше тъй просто, но всъщност за мен се оказа ужасно трудно.
Положих много усилия за да превърна идеите си в реалност. Благодаря на баща ми и неговите колеги, които ме научиха как да заснема това, което ме е вдъхновило и как да направя филм, разкриващ силата, която привлича човека да твори. Сега, когато имам възможността да изразявам впечатленията си на лента, показвам това, което думите не могат.
Където думите не могат, може наблюдението! Виждаш реалността, в която има болка и страдание, радост и усмивки, дори красотата на умира…
Ти ме провокира да те потърся и да сме заедно. Онази красива вечер забравих за всичко и всички. Не мислех за утрешния ден и не знаех какво правя. Мислех, че сънувам прекрасен забранен съм, но не. Това се случваше в реалността. Аз бях там с теб и времето спря. Когато нощта си отиде и дойде новия ден вярвах, че всичко е останало назад в мрака, но грешах. Всичко едва тогава започваше!
Исках да бъда друга и успях. Действията и мислите не бяха мои, а нейни – на другата в мен. Може би направих грешка, може би всичко трябваше да спре тогава. Не съжалявам! Сега знам какво е да сгрешиш. Продължавам напред и съм щастлива. Не вярвам в съдбата, вярвам в това, което сам си изградиш!
Когато някой от нас надигне глас срещу тези техни идеали бива смачкан, охулен, поруган и заклеймен като боклук. ДА!!! БОКЛУЦИ СМЕ!!! Но сме истински!!! И не обичаме да мълчим!!! Нашият глас е изкован от стомана и реже с остротата на бръснач. Истината боли и затова никой не ни обича. Време е да вдигнем глави срещу това стадо наричащо себе си общество, стадо което ни мачка и се опитва да убие нашите идеали. Войната продължава!!! Сцената ще бъде нашето бойно поле. Музиката ни ще бъде нашето оръжие. ТОВА Е БЪЛГАРИЯ СЕГА ........ НО НЕКА ДА НАПРАВИМ ТАКА ЧЕ ДА СТАНЕ ПО КРАСИВА И ДА МОЙЕ НИЕ ДА СЕ ГОРДЕЕМ ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ
Понякога човешкото любопитство е унищожително, но въпреки това искаме да знаем всичко. Но понякога не е ли по-добре да не чуеш и да не видиш това, което ушите ти долавят, очите ти фокусират и любопитството ти "издирва"... Съмнявах се, че някога бих го казала, но "да" това е моят отговор на тоз въпрос. По-добре е да не знаеш нищо, отколкото да разполагаш само с част от истината и да смяташ, че това е единствената и цяла истина!!!
А толкоз е просто, не изисква никакви усилия - една усмивка и благодарност за това което имаме, а не разочарование от заобикалящото ни. Лесно е да кажеш, че си нещастен. Но аз не се питам това, точният въпрос е защо си позволяваме да бъдем нещастни? Нима е толкоз безценно щастието ни, за да го пилеем и да не му даваме шанс да се прокрадне в сърцата ни? Всеки има своето обяснение защо е нащестен понякога, а в днешно време хората с постоянна диагноза "нещастие" са толкоз много. Сякаш отчаянието е сковало тези хора. Те просто не искат да живеят, изморени са. Страшно, но факт!!! И как да искат след като около нас гледаме пълната разруха, не само на политическата ни система/надали днес някой се интересува от това!/, но на морала, на пълното обезценяване на живота, на абсолютно всичко. Та всеки ден слушаме за толкоз убийства, сякаш някъде продават ЖИВОТ?...
На къде отиваме? Време е да спрем, не мислите ли така... Вярвам, че справедливост има, както и че може да се усмихваме всяка сутрин отваряйки очи и всяка вече…
Без приятели не може или ако може то е много трудно. Няма на кой да се обадиш в труден момент, няма на кого да се опреш, когато родителите ти не те разбират. Приятел не е този който те разплаква, а този който те утешава и трие сълзите ти. Приятел е този който е до теб винаги и те приема такъв какъвто си. Не зависимо дали си добър или лош, грозен или красив, беден или богат. За приятелството няма такава граница. Е има и случаи, в които си мислиш, че имаш приятели само заради един пари. И когато закъсаш всички ще си отидат и тогава разбираш, че те не са ти били приятели. Или пък когато си обкръжен от много приятели, когато загубиш близък човек се оказва, че всички хора, които си мислел за приятели те изоставят. Ето ви един пример за мен. Преди шест години загубих баща си и от този момент, тези които мислех за мои приятели ми обърнаха гръб. Все едно ми каза: „Ти вече си полусирак не заслужаваш да имаш приятели.”
Любовта идва с уважението и доверието между двама. Без тези две неща не може да има любов. Казват, ч…
Простотията, комерсализма и рекламата ни заобикалят от всички страни. Купих си едно от най-реномираните, най-рекламираните и според издателите си едно от най-четените в света списания. Прочетох 60-те. му стравици за 10 мин., всъщност не ми беше въобще трудно, защото страниците му предсавляваха глупави, но "уникални" снимки, тъпи реклами каращи читателя непременно да купи нещо напълно непотребно за много по-висока цена от реалната му стойност и кратки, но за сметка на това страшно тъпи статийки за живота на богатите и още нещо!
Ядосах се и си пуснах телевизора. Тъй като плащам по 20 лева всеки месец имам набор от близо 80 програми с пълни глупащини. От първия канал, на който бях цъкнал искреше "бодрия" дух на сериал с няколко хиляди епизода, снених канала и какво да видя?! Оплешивял, дърт чичко ме кара да поръчам мигновенно комплект ножове, обаждайки се веднага ще получа и уникален комплект за транжиране, който естествено никога няма да ми влезе в работа. Почти отчаян минах на следващия канал, където ме поср…
Самотна съм...
Искам да бъда щастлива, да бъда обичана, да имам всичко онова, което иска обикновенният човек - дом, деца, семейство, обич, приятели, работа, пари... всичко!
А толкова много ли е това „всичко"???
Защо щастието е толкова относително понятие и защо не можем да бъдем щастливи винаги? Защо след всеки хубав момент, който сме преживели ни очаква разочарование?... и за какво всъщност се борим, какво искаме, в какво вярваме?
Не се ли получава един съдбовен парадокс - борим се за нещо мимолетно и нетрайно... жертваме се в името на щастоето, а то... бяга.
Тогава какъв е смисълът от всичко това? Какво да направим, за да сме удовлетворени от себе си, от живота, който водим, от съществуването си?
Обичаме... радваме се... тъжим... плачем и се смеем, но в крайна сметка няма нищо трайно. Любовта е до време, приятелите, родителите, работата... живота!
Остават непреходни, но не и вечни в социалния ни живот... в живота на отделния човек... в моя живот!
Искам, да, ИСКАМ да съм щастлива - да обичам и мен да ме оби…
Виртуалното пространство дава свобода на мислите ти, на желанията... там няма ограничения, няма нищо, с което да се съобразяваш, защото не те интересува, че можеш да нараниш отсрещния, с когото си говориш. Все пак не знаеш и той колко достоверна информация ти дава... Просто виртуалното е един голям космос, в който се луташ, но те е страх да се приземиш, защото не знаеш, дали земята, на която си кацнал, не е просто някоя падаща звезда, която ще те подлъже и ти ще паднеш.
Реалността е по-сигурният, но и по-страшният свят. В него просто очите на другия човек, погледът му, докато говориш с него, не биха позволили да промениш информацията за себе си до такава степен. А и разбира се визуалният контакт предоставя много повече информация, не само що се отнася до външността ти,но и до жестовете ти, движенията ти, които могат да кажат много.Понякога се изисква много голяма смелост, за да застанеш открито пред някого и уверено да изречеш мислите си.Страшно е, защото може да не те приемат такъв, какъвто си, може да не т…
Много трудно можеш да намериш приятел, на който да разчиташ. Да е до теб в добро и зло. Преди любовта най-ценното е приятелството, защото много от връзките между момче и момиче започват първо от едно добро приятелство и прераства в него по красиво и дълбоко. Има много видове приятели. Но главно се разделят на два вида истински приятели и фалшиви приятели.
Истинските приятели са тези, на които можеш да разчиташ в много от трудните си моменти, тези които може да ги дигнеш в четири през нощта, за да им поискаш помощ. Тези които са до теб и е най-добрите ти моменти. Ако имаш някакъв проблем, който те мъчи и ти трябва помощ, но не можеш да го споделиш с родителите си първия човек, към когото ще се обърнеш е приятел. И ако наистина ти е добър приятел, за какъвто го смяташ, ще направи всичко възможно да ти помогне.
Фалшивите приятели се разделят на няколко вида. Които са: приятелство за изгода, приятелство, за да те унижават. Приятелството за изгода е едно от най-лошите неща, които може да се случи на един човек. …