Регистрация

На моето мишленце

Сега споделям мъката си само с тъмната сянка на нощта. Тя ме целува страстно, вместо теб... Прегръща ме нежно, вместо теб...

Нямам вече душа, подарих ти я на сбогуване. Да я пазиш и закриляш страстно, както мен.

Никой не може да ме утеши, дори и мъглата навън.

Дадох ти малкото си сърце, което обича само теб. И камък сложих на негово място - да мрази, не да обича! А бих желала звезда в замяна - да я следвам, да я гледам, да я любя...

А ти дори това не ми остави... Отиде си без дори да кажеш сбогом. А мен така ме боли. Но кой ли го е грижа за мен...