Регистрация

Категория: Есета

Не знам защо ги привличам. Тях по-силно от останалите. Въпреки, че знаеха не по-зле от мен, че колкото е опасен огънят за водата, също толкова опасна е и тя за него. Ще бягам, но в един момент ще спра, ще се обърна и ще разлея своите тъмни, бурни вълни върху пламъците, докато изчезнат, стопят се в мен и остане само черна пепел. Трудно е да се каже кой е по-силен. И по-опасен. Трябва да стоят настрани един от друг. И да се избягват. Не да се събират. Въпреки предизвикателството. Въпреки интереса. Въпреки увереността, че "на нас може и да не се случи". Случва се. Винаги. И след това остават само руини. Колкото и силно да е взаимното въздействие, то винаги е за кратко. Вечно се търсят и отблъскват. И никога не могат да бъдат едно цяло. Никога не могат да познаят истинската хармония. Само взаимното унищожение. И смъртта.
Затова по-добре не си играй с огъня! Ако си огън, стой далеч от мен, за твое добро...
Вера Хинчева
Знаеш ли какво е да не споделят любовта ти?!
Да обръщат гръб на чувствата ти, на думите ти, на сълзите ти. И да плачеш, да плачеш, докато всичко около теб загуби смисъл, защото без него за теб живота няма смисъл.
Знаеш ли какво е да мислиш само за него?!
Да се чудиш дали и той мисли за теб, дали те забелязва, дали те следи скришом с поглед, както ти правиш. Да гледаш, а да не виждаш! Да слушаш, а да не чуваш! Само той, само той съществува, виждаш само него и чуваш само него, дишаш само за него и обичаш само него.
Знаеш ли какво е да те измами?!
Да се подиграе с любовта ти, с най-съкровените ти мечти и надежди. За секунди той убива нещо, понякога градено с години. Убива първо сърцето ти, после душата ти, а накрая от теб остава само сянка, безцветна, без капчица живот. Измамата от най-скъпия ти човек е най-жестоката рана, която може да ти причини, за секунди той може да разбие живота ти.
Знаеш ли дали любовта има смисъл?!
Защо трябва да съществува тя, когато винаги боли. Защото любовта не е проста, тя е най-сл…
Аз те желая.
Всяка точка в моето тяло тръпне само от мисълта за теб. Погледът ти пари, ръцете ти изгарят. Тялото ми агонизира, когато не го докосваш, когато не изгаря в ръцете ти.
А ти желаеш ли ме?
Аз страдам за теб.
Страдам от безразличието ти, от студенината в очите ти. Боли ме, когато се държиш грубо, боли ме когато си сдържан, боли ме, когато се държиш просто приятелски.
А ти страдаш ли за мен?
Аз ще те забравя.
Ще боли, но ще мине. Ще направя друг толкова щастлив, колкото можеше да направя теб. И когато го видиш си помисли:
А ще ме забравиш ли ти?
Сега споделям мъката си само с тъмната сянка на нощта. Тя ме целува страстно, вместо теб... Прегръща ме нежно, вместо теб...
Нямам вече душа, подарих ти я на сбогуване. Да я пазиш и закриляш страстно, както мен.
Никой не може да ме утеши, дори и мъглата навън.
Дадох ти малкото си сърце, което обича само теб. И камък сложих на негово място - да мрази, не да обича! А бих желала звезда в замяна - да я следвам, да я гледам, да я любя...
А ти дори това не ми остави... Отиде си без дори да кажеш сбогом. А мен така ме боли. Но кой ли го е грижа за мен...
Тогава ти не ми обърна внимание.. Не го прави и сега.. Вече е късно.. Твърде късно.. ти си част от моето минало.. минало, в което ти ми се подигра.. подигра се на чувствата ми.. на желанията.. на всичко, което исках да ти дам.. а ти не ми позволи.. Тогава избрая НЕЯ!!! .. и какво ти даде тя?!?.. накара те да страдаш, така както ти накара мен.. обичам те, но с любовта си към теб аз стигнах до дъното. Сега искам да изплувам на повърхността, да се кача на друг влак.. независимо за къде, без значение с кого. В крайна сметка това е животът.. Пътищата ни се преплитат и после се разминават.. не се обръщай сега към мен.. вече е твърде късно.. изпусна влака на щастието с мен.. Обичах те и може би още те обичам някъде дълбоко в мен.. Но ще те забравя.. направи го и ти !