Регистрация

Просто една мисъл...

А толкоз е просто, не изисква никакви усилия - една усмивка и благодарност за това което имаме, а не разочарование от заобикалящото ни. Лесно е да кажеш, че си нещастен. Но аз не се питам това, точният въпрос е защо си позволяваме да бъдем нещастни? Нима е толкоз безценно щастието ни, за да го пилеем и да не му даваме шанс да се прокрадне в сърцата ни? Всеки има своето обяснение защо е нащестен понякога, а в днешно време хората с постоянна диагноза "нещастие" са толкоз много. Сякаш отчаянието е сковало тези хора. Те просто не искат да живеят, изморени са. Страшно, но факт!!! И как да искат след като около нас гледаме пълната разруха, не само на политическата ни система/надали днес някой се интересува от това!/, но на морала, на пълното обезценяване на живота, на абсолютно всичко. Та всеки ден слушаме за толкоз убийства, сякаш някъде продават ЖИВОТ?...

На къде отиваме? Време е да спрем, не мислите ли така... Вярвам, че справедливост има, както и че може да се усмихваме всяка сутрин отваряйки очи и всяка вечер затваряйки ги и да бъдем спокойни докато спим. Но това няма да стане само с желания. За да стане едно желание реалност, трябва да се потрудим за него. Какво чакаме тогава?!Нека всеки намери своето място под слънцето. Но то много често е там, където се намираш сега, а ти тръгваш да бягаш колкото може по-далече от своите корени, от своята същност, за да го откриеш, но бягството не е решение, то е лъжа, която сраства бързо с реалността. Запомни това преди да избягаш... А сега започни да осъществяваш мечтите си, без да се оправдаваш защо не го правиш, започни да живееш и да бъдеш щастлив!Не си задавай безсмислени въпроси и не търси отговорите им, ПРОСТО ЖИВЕЙ.

Послушай поне веднъж птичата песен, усети аромата на пролетния полъх, поне веднъж погледни нощното небе, позволи на слънцето да те погали, сподели сутрешното си кафе с човека до теб, но без разговори и бързане, просто с усмивка на лице... СЪБУДИ СЕ, ТИ РЕШАВАШ ДАЛИ ЩЕ СИ ЩАСТЛИВ!