Регистрация

Самота

Студена, безжизнена легнах на леглото и затворих очи! По дяволите, как боли! Болката от нищото около мен, от празнотата в душата ми. Усещам пак, как острите ножчета продължават да се забиват в сърцето ми и не спират Умирам! Имам чувството, че умирам! Дали съществува и друг живот?

Господи, прости ми всички грешки, явно са големи, щом ме наказваш така. Прости ми и ако има друг живот, нека бъда птица. Моля те, направи така, че да мога да летя, да виждам всички как живеят. Дано и тогава не ме затвориш в клетка! Господи, аз обичам живота! Не ме наказвай толкова строго.

Загубих вяра, смисъла във всичко, затова усещам болката и отчаянието. Ще се боря! Трябва да го направя! През сълзи на очи, ще падам и ще ставам. Ще вървя пак но във какво ли да повярвам? В какво?

Незнам!

Докато открия отговорите на тези въпроси, ще бъда сама и ще ме боли.

О, не, спрете! Не режете вече, моля ви! Няма да издържа още дълго.

А те продължаваха