Регистрация

Аз необичаната....

Мина месец, минаха и два... къде ли му изчезна любовта?

Кълнеше се, проливаше сълзи, че любовта си искал да ми подари... и след кратко време как ли прецени, че не иска да слеем нашите съдби?! ?

Кълнеше се: "ОБИЧАМ ТЕ БЕЗУМНО! СВЕТА ЗА ТЕБ ЩЕ ПРЕОБЪРНА АЗ! "

И беше хубаво да чувам тези думи, а беше хубаво да вярвам в това, да вярвам че ме обича повече от другата жена!

Но сега пак аз загубих вяра... тя просто излетя... Просто той обича нея, а аз съм другата жена!

Но съдбо моя, знам че знаеш, как боли от любовта! Отново аз обичах и отново съм сама... скрила дълбоко в мене пламъка на любовта! Сега съм птица в клетка, заключена в страх, а хубавите мигове-спомена покри ги с прах!

Но съдбо моя, знам че знаеш, колко много ме боли и отново ти се моля - мойта вяра ти върни!