Регистрация

Дани

Ето иде с две купчета дърва. Чук-чук!

- Моляте, Дани отвори на бащата ти!

Дани най-голямото от всички три деца изтича и отвори вратата.

Бащата като го видя премъзнал от студ каза:

- Ето, вече имаме дърва за огрев. Ще се стоплим и ще изядете остатъците от вчерешната вечеря.

А сега се сетих!Дани, дойде време да отидеш на училище.

Дани погледна баща си и рече:

- Но, татко та ние нямаме никакви пари за училище!

Баща му го успокои и извади от джоба си десет лева.

- От къде ги намери?-попита майката.

- Когато вървях по тротура пред магазина за хляб ги намерих веещи се в снега... Видях топлия хляб, но тогава се сетих, че на Дани му е време да ходи на училище. Хайде, Дани време е да тръгваш за училище!Дани ще ти кажа и коя е стаята-стая №3 . Нататък всичко зависи от теб, Дани.

Дани бързо навлече окъсаното си палто и отвори вратата. Каза сбогом на семейството си и тръгна към училището си. Когато стигна влезна през голямата входна врата... Той влезна в първата стая на нея пишеше №3 както бе заръчал баща му... Влезна в стаята и видя учителка седнала на бюрото си. А пред нея на чиновете седяха повче от петнадесет деца.

Дани учеше много старателно и когато завърши училище той стана най-умния човек в селото и кмет. Всички му се възхищаваха с остроумието му. Той оправляваше много добре селото.

Една сутрин Дани видя прекрасна девойка която досега не ле виждал. Навярно беше нова. Той я спря за момент и когато погледна в лицето и веднага разбра, че това е истинската му любов. Той направо я попита дали е нова. После дали е омъжена и след като разбра, че не е погледна в очите и и я попита:

- Моето име е Дани. Кмета на селото. А вие как се казвате?Бихте ли искали да се омъжите за мен?

Момичето изгледа Дани и красивото му лице. И тя веднага разбра, че това е любавта на живота и. И тя като Дани веднага отговори:

- Разбира се, че искам!Ъхъ ъхъ. . моето име е Сюзън.

И така на следващата сутрин те оредиха сватбата. Ожениха се и сега имат вече три деца. Те живеят и сега щастливи от съдбата си. Но Дани още си спомня за трудните детски години.