Регистрация

Една вечер в с. Изгрев

Нощта дойде...!

Ами утрешния ден...? Ами следващите дни...? Пак ще изминават бавно и мъчително, и с всяка минута нервите ни ще се опъват до краен предел. И най-лошото е, че няма как да променим действителността.

Защо?

Няма я тази глъчка и тази радост, няма ги усмихнатите лица, няма го настроението у нас.

А дали не порастваме?

Дали мислите ни, непътуват вече към други измерения, някъде далече в бъдещето?

Няма ги детските ни помисли - неангажирани за нищо, мислейки единствено и само за себе си. Няма ги!

Няма и да ги има. Всичко свърши. Дори и нежните звуци на щурчетата бавно утихват в мрака.

Една вечер в с. Изгрев, но не и последната...!