Регистрация

Горчива раздяла

Тя отвърна с лека усмивка на думите им. До преди месеци тя беше душата на компанията. Постоянно звучеше звънливия и глас, а с хумора си развеселяваше дори тъжните. Но изведнъж смехът й заглъхна. Затвори се в себе си, често я виждаха да плаче и не разговаряше много.

Тръгвайки от дома Мила си постави за цел да не мисли за него и да купонясва както сама си знае. Но не се получаваше! През целия път несъзнателно се оглеждаше и се надяваше да се появи той - Стефан.

Когато влязоха в дискотеката ритъма я грабна и тя изхвърли всички мисли от главата си. Движеше се плавно в такт с музиката, а косите и блестяха на светлините. Доста момчета се пробваха танцувайки да привлекат вниманието й, но напразно. За награда получаваха само безразличен, бегъл поглед.

В разгара на вечерта, Мила седна на мястото си за да си почине. Отпивайки от питието си почувства, че някой я гледа. Когато погледна в страни малкото и сърчице трепна. Това беше той - нейната първа любов. Срещу нея стоеше момчето на мечтите й, този който дълго време не и даваше покой. О, Боже Господи, толкова е красив! Всички хубави моменти прекарани с него преминаха като кратък филм пред очите й.

В миг се осъзна. Не искаше да му показва, колко е щастлива от появата му. Той приближи и поздрави компанията. Стигна и до нея:

- Мила, здравей! Много се радвам да те видя...

- Аз също! - отговори със сдържан глас. Единствено тя си знаеше какво й е.

Когато започна да танцува с приятелите си бегло наблюдаваше Стефан. Той я гледаше с възхищение и не отделяше поглед от нея. В главата й се преплитаха множество въпроси: Защо е тук?Защо ми причинява това?Къде е Диана?Нима пак са се разделили?...

Диана, по думите на Стефан е "изпята песен". Всичко е изчерпано и до болка познато. Но нещо все пак го връщаше при нея.

А Мила, тя беше нещо коренно различно. Толкова е нежна и крехка. Заплени го от пръв поглед. И ето я отново - естествена и непринудена. Такава, каквато я бе обикнал. Мила беше толкова близо, а в същия момент толкова далече. В този момент той можеше само едно - да и се наслаждава всяка секунда. Стефан гледаше с омраза, всеки който дръзне да я погледне. Идеше му да изкрещи: "Глупаци, тя е само и единствено моя! "

Дойде техният миг. Започна прекрасна балада - това беше тяхната песен. Стефан приближи Мила:

- Би ли потанцувала с мен?

Стъписана му подаде ръка и заедно се понесоха в изпълнен с нежност танц. Почувства отново тялото й, вдъхна аромата й, усети, че и тя също трепери. Господи, тя също се вълнуваше от допира му! Чуваше колко лудо бие сърцето й и шепне без глас: "Обичам те!

Баладата свърши толкова бързо, а на него въобще не му се искаше да я пусне. Чувстваше, че ако го направи ще я изгуби. Искаше се и на двамата да останат така завинаги.

Когато тръгнаха към дома, Мила забеляза, че всички са по двойки. Единствено тя и Стефан бяха сами. Тя изостана умишлено от компанията. Изведнъж забеляза силует. Това беше Стефан, който си завързваше обувката. Тя мина покрай него и се постара да изглежда безразлична. След секунди той я настигна:

- Защо не вървиш с нас?

- Исках да остана сама! - отвърна тихо.

- А може ли да ти правя компания? - попита Стефан.

- Разбира се, че може! - хвана го под ръка и нежно се усмихна. Продължиха по пътя и се смееха на шегите, който подхвърляха останалите. Всички знаеха за чувствата им и тактично изостанаха. Стефан и Мила мълчаха, а искаха да си кажат толкова много. Когато стигнаха в квартала се окза, че са сами:

- Мила, ще те изпратя до дома ти! - каза мило Стефан.

- О, няма нужда! Мога и сама... - Но въпреки всичко Стефан продължи да върви с нея.

Когато стигнаха Мила му благодари, пожела му лека нощ и се качи по стълбите. Обърна се да види дали си е заминал вече, но той стоеше и я гледаше.

- Цяла нощ ли ще стоиш там? - попита шеговито тя.

- А не може ли? - отвърна с въпрос той като се усмихна чаровно.

Някаква сила я накара отново да слезе при него. Стояха един срещу друг и се гледаха право в очите. Мила попита плахо:

- Къде е Диана?Защо не беше с нея тази вечер?

- С нея се разделихме преди месец... Направих го за да бъда с теб...

Мила отвърна пренебрежително:

- Разделихте се! До кога? До утре? До месец? Много добре знаем и двамата, че всичко е временно.

- Замълчи... - Той я прегърна и притисна с пръсти нежните й устни. Почувства нежната й кожа, мириса й. Изведнъж устните им се сляха. Мила чакаше прекалено дълго този миг и той й се стори не реален. Тя се опита да се отдръпне, но той я притисна още по силно към тялото си. Започна да плаче тихо.

- О, слънчице, не искам да те наранявам! Ти най-малко заслужаваш това. Знаеш колко много държа на теб, но просто всичко е срещу нас. Диана, родителите й... всички. Нямам сили вече да се боря, а не искам за нищо на Света да те изгубя.

Тя усети как топлите му сълзи се стичат по бузата й. Думите като че ли бяха заседнали в гърлото й. Откопчи се от дълго очакваната прегръдка и побягна разплакана по стълбите, а Стефан остана безмълвен и съкрушен на входа. Чувстваше как отново я губи, но този път ЗАВИНАГИ! След петнадесет минути Мила погледна през прозореца и видя силуета на любимия си осветен от уличните лампи и го изпрати с поглед, сълзи и едно безмълвно "СБОГОМ! ", докато не се скри в тъмнината...