Регистрация

Гулдан - част 1

Сет и Дара имаха две деца - Гулдан и Аргон - две от най-щурите деца в Юга. Гулдан беше дребно русокосо момче, много палаво и лукаво, досущ като баща си. Аргон приличаше повече на Дара - въпреки малко глуповато, беше искрено и любящо дете. Интересното при Аргон беше, че можеш да го примамиш по какъвто и да е начин. Тези доверчивост и любопитство, уви, щяха да му изиграят лоша шега по-късно. Гулдан беше по-разумния, въпреки че не си личеше много по палавите му и безразсъдни постъпки. Също ясните белези от баща им се изразяваха в неговото безмилостно и надменно държание. Най-много обичаше да отива през нощта в Рицарската кръчма с лична охрана (обикновено два-три рицаря) и да ги кара да се сбият с пияните ветерани. О, да! Той обичаше ветераните от войните и обичаше техните истории - можеше да слуша с часове историите на кръчмаря-ветеран Райден. Той постоянно повтаряше как се е срещал с милионите войски на Севера. Високи, едри, всичките едни такива руси и стройни магове и вещери. Разправяше с часове как неговите Южняшки другари са помогнали за оформянето на днешните Горски земи с огромните си, майсторски издялани мечове. Аргон странеше от тези занимания - той беше твърдо против войните и размириците, които бяха доста актуални за днешното време. Въпреки, че да бъдеш момче, възпитано с щит и меч е било горда и разумна постъпка, Аргон вярваше само в мира. Той вярваше само в светостта на думите, а не оръжията. Вместо военни химни, той слушаше научни разговори, спорове по важна тема, хем религиозна, хем политическа. Наистина странно за глуповато момче - то имаше вяра във всичко, което му казват и искаше да се научи на всичко по света. Затова Аргон и Гулдан рядко дружаха. Те бяха израснали в две различни среди. И затова не приеха толкова добре новината, че ще идва краля на Северните земи - Гаул. По онова време, няколко години след войната между Юга и Севера, се считаше, че спорът е бил предизвикан по чисто дипломатични причини. Но е истина, че войната е почнала поради чиста омраза. Докато Юга беше кален под огъня на Ковачите, майсторите на оръжията, Севера беше възпитан с древни томове. Севера отглеждаше велики магьосници, владетели на четирите елемента и създатели на оригинални древни магии. За северняците, Горските земи на Юг бяха заселени с "Неграмотни глупци, които знаят само да развяват обработен метал". Заради тези разсъждения, плот на някой виден "титан на мисълта", който, разбира се, беше магьосник от Севера, Горските земи бяха разкъсани и още продължаваха да бъдат разкъсвани от враждите на тези две страни. Това, което още не знаеха беше, че тези жестоки кръвопролития ще започнат сто години след укротяването на лидерите от двете страни. И точно пикникът, който беше организирало кралското семейство, щеше да е на място, полагащо основите на пораждащата се война, която щеше да свърши пагубно за всички.

***

Пикникът започна в една от многото поляни в планинската област близо до Средногорския град. Там беше спокойно местенце за прекарване на летните почивки. Понякога оживено, но тъй като кралското семейство беше там, много малко хора дръзваха да се появят и да развалят спокойствието на краля и неговите роднини. Всъщност главната цел на този къмпинг беше замислена от Сет. Дара подозираше, че съпруга й не може току така да поседне сред природата и да прекара ценно време със семейството си, без да мисли за кралски работи. И беше права. Сет беше извикал Крал Гаул на преговорно съвещание, отнасящо се за Мирния стогодишен договор. Когато Сет, Дара, Аргон и Гулдан слязоха от каретата, слугите на царя бяха вече приготвили просторната тента, разположена на красива поляна, обградена от малка широколистна горичка и малко езерце, пълно с прясна риба. В тентата имаше столове и маса, на която бяха сложени пищни гощавки. Като че ли царя щеше да обядва в двореца си. Според Аргон и Дара, това беше напълно безсмислено, но царя и смелия му син Гулдан твърдяха, че при обсъждане на мирния договор трябва да се подбира обстановката много внимателно! Все пак, самия крал Гаул щеше да присъства. Никакви посланици и представители - той щеше сам да обсъди договора със Сет. Рибари от цяло Средногорие бяха дошли да наловят риба, подобаваща за царя. Имаше богато разнообразие от сготвени морски твари, които изглеждаха много апетитно препечени. Гулдан хукна към ястията, но Сет го задържа:

- Не така, Гулдан! Има време докато дойде крал Гаул.

- Тате, нали си ми разказвал какви патриотични глупци са северняците. Да си яде малките шаранчета, като тачи Севера толкова много. Ще бъде добър урок за него! - каза Гулдан със злоба. В същия момент бащата му заби плесница и каза - Ако смяташ да се държиш така в Негово присъствие, ще наредя на слугите да те отведат в двореца!

- Извинявай, тате! - каза Гулдан, свеждайки глава. След като се извини, той се обърна, дочувайки каруцата на Гаул. Конете препускаха от Севера. Ако имаше хубави неща в Севера, конете им бяха едно от тези неща. Те бяха бели, грациозни и бързи. Северняците не се отнасяха към конете си с камши. Те се отнасяха с тях, като с хора. Те ги обичаха, грижеха се за тях. Конят беше най-добрия приятел на Севернякът. Това направи впечатление на двата сина Гулдан и Аргон. На Аргон този подход му хареса, докато на Гулдан му се повдигаше. Гулдан, като баща си, вярваше, че всяка твар, включително и работната ръка, трябва да бъде третирана както подобава - с камшик и груби слова. Докато Дара и Аргон бяха може би по-разумни и бяха решили, че всичко хубаво е неподправено и непринудено. Гаул слезе от каляската си. Всички го зяпнаха и се изумиха. Той беше типичен Северняшки владетел. Висок, рус, бронята му беше направена от метал и обвита с кожух. От раменете на "ризницата" му (която очертаваше перфектното му тяло - стегнато, едро тяло) се подаваха презрамките на големия кожух, който му се вееше от вятъра на гърба като наметало. Шлемът му беше метален, с големи рога излизащи от челото и между тях един мрачносин сапфир, който блестеше от слънцето. Веднага щом слезе от каляската, всички наоколо усетиха мраз. Тръпки почнаха да побиват по гърбовете им. Аргон изтича при майка си и тя го прегърна, Гулдан само погледна баща си, след това погледна Гаул и сви ръцете си в юмрук, а зад затворените устни беше стиснал зъбите си със страшна сила. Гледаше владетеля злобно и чакаше минутата, в която Сет ще вдигне меча си и ще посече тази северна твар. Изведнъж Гаул си махна шлема и си насочи погледа към Гулдан, усмихвайки се. След това изтри усмивката от лицето си и го погледа още малко. Гулдан се вцепени от погледа му. Ръцете му отслабнаха, очите му се навлажниха и той падна на колене. Сет, Дара и Аргон се възмутиха и го погледнаха учудени, а Гаул се усмихна още по-широко, като видя как малкото момче почете неговото влизане. Сет направо си умря от срам - синът му не посрещаше баща му на колене, пък посрещна някакъв самозванец с почит, каквато не заслужава. Не стига, че беше само това, но и се поклони на северняк! След като отвърна поглед от момчето, Гаул се втренчи в очите на Сет и Сет замръзна. Той разбра, че може да издържи на неговите хипнози, отиде до момчето и го принуди да стане:

- Гулдан, хора от добро потекло не се покланят! - в този момент погледна Гаул по-същия начин, по който го гледаше Гулдан, преди да бъде хипнотизиран - със стиснати зъби, присвити очи и ръце, стегнати в юмруци. Гаул се изсмя и каза:

- Не бих помислил, че се опитва да ме почете. Честно да си кажа си помислих, че е знак на добро възпитание.

Дара и Аргон се зарадваха от милите му думи, а на Сет и Гулдан им се пригади от подправеното му приятелско настроение. В съзнанието на Гулдан витаеха разни груби мисли, които бяха прекъснати обаче от дълбокия глас на Гаул:

- Та, Сет! Друже, да говорим по същество. Искаш да удължиш мирния договор - усмихна се лукаво Гаул. Семейството му погледна Гаул и се учуди. Нима великия непреклонен владете Гаул се е страхувал от покорство. Нима безмилостния Сет искаше... мир. Двамата отидоха, седнаха на два близки един до друг стола до трапезата и почнаха да говорят. Сет отпрати децата си да играят и покани жена му да седне. Гаул започна разговора:

- Хубави деца имаш, Сет. Надявам се, че си ги отгледал под оръжие.

Сет потръпна и просъска през зъби:

- Само да си ги пипнал, негоднико.

- Хееей, друже, не така! Не им мисля злото. Колко искаш да продължи мирния договор. Знай, че рано или късно, с война или с преговори, целия Юг ще бъде мой! - каза Гаул и уж се усмихна.

- Искам още петдесет години. - каза Сет. В същия момент никой не забеляза как Гулдан се промъкна в гората до тях и се качи на едно дърво. Аргон го последва плахо, двамата се качиха на едно дърво и Гулдан залегна на един голям клон на дървото за да подслушат разговора. Сет продължи - Гаул, винаги съм те мразил. Но те умолявам, дай ми още петдесет години мир! Ще подготвя децата си!

Думите на Сет огорчиха Гулдан. Две сълзи се стекоха от окото му по бузата.

- Добре! - при тези думи Сет се засмя радостно и каза - Благодаря ти, владетелю!

- Не бързай - каза Гаул. - петдесет години са дълго време, друже! Ще взема данък, какъвто аз реша.

- Сет потръпна и каза, коленичейки - Хазната е пълна, вземи каквото искаш

- Не... този път ще взема нещо по-ценно.

Сет потрепери, Аргон извика и слезе от дървото, Гаул се уплаши, че малкото дете е чуло всичко. Аргон изтича в прегръдките на Сет и каза:

- Тате, не му позволявай! МОЛЯ ТЕ, ТАТЕ! НЕ МУ ПОЗВОЛЯВАЙ.

Сет затвори очи и направи нещо, за което съжаляваше прескъпо - зашлеви му плесница. В същия момент Гаул вдигна ръка и посочи на охраната си от около пет рицаря да тръгнат нагоре към хълма, който беше след езерцето. Те се насочиха бързо, а той промълви:

- Сет, знам кое ти е най-любимото и ще ти го отнема - при тези думи Дара се сподави от сълзи. - Ще ти отнема семейството и ще дойда петдесет години по-късно, за да завзема Юга! Тогава се моли, да съм милостив и да оставя твоя народ да ми слугува, иначе ще подложа двата ти сина на страшно мъчение. - С тези думи, Гаул извади меч, отиде до Дара, хвана я за косата. Тя избухна в див рев, а Сет извади своя дълъг меч и каза:

- Само да си посмял!

Лицето на Гаул не помръдна. Той стисна дръжката си по-здраво и... преряза гърлото на най-красивата жена в Юга! После отиде при Аргон, който ревеше необуздано и си късаше косите, хвана го за косата. Сет извика и нападна Гаул с вдигнат меч. Гаул преряза безмилостно главата на невинното момченце, вдигна огромния си меч във въздуха и разцепи тънкия меч на Сет, след което го заби в стомаха му. Всичко стана за броени секунди, Сет ревеше и викаше от гняв, а Гулдан беше припаднал. Падна от клона, но Гаул не можа да чуе неговото малко телце да удря земята. На Сет му остана достатъчно острие от меча за да го забие в гърлото и да каже:

- Никога без шлем, ГЛУПАКО!

След това махна бронята му, докато той се държеше за гърлото и кашляше кръв, Сет вдигна остатъка си от меча и го заби много пъти в гърдите на Гаул. В същия момент чу вик от хълма:

- ЦАРЯТ УМРЯАААА!!!!

Тогава хиляди стрели полетяха към Сет. Сет проплака, чувайки свистещите стрели и си преряза гърлото. След което падна на колене и в гърба му се забиха около десет стрели. Той падна по корем и издиша тежко. Последното нещо, което видя, беше падналия на земята Гулдан. Проплака и извика:
- Не, ти си силен. НЕ СИ УМРЯЛ! НЕ СИ УМРЯАААААААЛ!!!!!

След като каза тези думи, умря от стрела, която се заби точно в тила му...

А Гулдан лежеше на земята, припаднал. Тъй като беше в гората, само една стрела се заби в коляното му, но той не помръдна. След минута стрелците на хълма... избягаха. Страхливци! Само Гулдан лежеше със стрела, забита в коляното и сънуваше. Сънуваше, без да знае какво го очаква, като се събуди...