Регистрация

Гулдан - част 2

- Събуждам се от голяма болка в коляното. Намирам се в малка горичка до един хълм. Преди хълма има... тента и в тази тента има... трупове. И много забити стрели по земята. Изведнъж съня прекъсва и... виждам лицата на една жена, един мъж и едно дете. Сядам до мъжа и почвам да рева... Не знам какво може да е.

- Успокой се. Как ти е името?

- Не... не знам.

- Как така не знаеш?!? Нима...

- Нямам никаква представа кой съм. И този сън е единствената ми надежда.

Гадателката го изгледа уплашено. За пръв път беше виждала човек, който е загубил паметта си. Припомняйки си разказа на момчето, тя не можеше да си представи на какви мъки е било подложено момчето. А то я гледаше с такъв доверчив поглед. Стана й жал. Накрая хвана около десет дървени пула в двете си ръце и ги разбърка. Затвори очи и ги разпиля по масата. Със затворени очи опипа пуловете. Проблясъци от миналото на момчето почнаха да идват в ума на гадателката. Тя хвана ръката на русокосото момче и се потопи в море от лица и пейзажи. Можеше да разгледа всеки пейзаж от детството на младежа, но за малко време. Накрая в съзнанието й се появи мъж, много приличен на младежа, който промълвяваше следните срички:

- Гул. Дан.

Изведнъж се оттърси от видението си, почеса си слепоочията с двата показалеца и каза:

- Видях лице. Досущ като твойто, но състарено. Някой от миналото ти. А може би твоето лице в бъдещето. Казваше две срички. Гул и Дан. Да ти говорят нещо?

- Казах ви, не си спомням нищо.

Гадателката отново докосна пуловете и в ума и проблясна нещо, на което не беше направила впечатлениe преди. Корона с три блестящи рубина. Под короната почна да се оформя лицето, което беше произнесло сричките Гул Дан. Всичко стана за секунди. Тя отвори очи, разстресе си главата два-три пъти, за да се оттърси от видението и промълви:

- Човекът от видението... е цар. Три рубина... три рубина... Обикновено рубина се дава на човек, който е добродушен и милосърден. Но... като че ли рубините не му подхождаха. Неговото лице беше... бледо и черно-бяло, а рубините блестяха в своя наситено червен цвят.

- Това как ще ми помогне.

- Изчакай тук - каза гадателката и излезе от палатката. Палатката се намираше в центъра на Ноубъл. До нея стоеше раницата на малкото момче, а около палатката се бяха струпали още няколко военни тенти, около които кръжаха мнозина въоръжени пехотинци. Тя отиде до един от тях, който в същия момент си слагаше ръкавиците и шлема. Попита го:

- Три рубина на царската корона. Какво значи това?

- Три рубина? Не знам. До колкото помня, царя на Южното кралство е дарен с три рубина. Дали са му три, а не един, за да усмеят неговото милосърдие. Бил жесток тиранин, но Южното кралство вече е част от Средногорието. Кралят бил жестоко убит и оставен без никакво наследство. Защо питаш?

- Ако ти кажа... - в този момент гадателката погледна към земята с разтревожен поглед - че в палатката ми в момента стои наследника на Южния престол, как ще реагираш.

- Ще кажа, че говориш глупости. Всички знаем историята за Аргон, сина на краля. Гаул му е прерязал врата пред очите на собствения си баща.

- А Гулдан? - попита гадателката без вьобще да се усети, че е съединила името на момчето по случайност.

- Гулдан?!? Чакай малко - рицаря си сложи меча в препаската и отиде до един друг рицар, който си обуваше ботушите. Допря устни до ухото му, прошепна нещо, което гадателката не можа да чу и рицаря отпусна ботушите си и скочи на крака. След това отиде до гадателката:

- Какво знаете за Гулдан?!?

- Нищо особено, освен че е В ПАЛАТКАТА МИ!

- Знаете ли каква опасност е това? Ако Гаул разбере, че при вас се крие наследника на престола, ще се ядоса. Той искаше да се погрижи да не остане една единствена душица от рода на Сет. Разберете едно... ако ние тримата сме единствените, които знаят това, трябва да си остане така. Не казвай дори и на момчето...

- Но...

- Няма "но". Момчето не трябва да знае. Кажи му да търси нов живот, баламосвай го! Да се ожени, да си отгледа жена. Измисли му име и да си ходи по пътя. Нямаш никаква представа какви беди може да навлече това дете, дори и не нарочно.

- Но...

- КАЗАХ! А сега, ако не възразявате, имам война, за която да се подготвя. - каза рицаря и тръгна към тентата си, пред която седна и си обу другия ботуш. Изведнъж като посегна към сабията, в главата му проблясна спомен. Той беше на същата тента, на която беше убит, но години по-рано. Потупваше го по рамото и му казваше:

- Сет, не се притеснявай. Гаул е смахнат, мир ще има! Никой не иска кръвопролития!

Спомняйки си това, той проля една сълза, взе си препаската и си сложи шлема:

- Да тръгваме! Имаме Север да опустошаваме!

Гадателката се отегли разтревожена в палатката си, но се учуди, когато видя, че е празна. Излезе навън и почна да го търси, но всички войници бяха на път и нямаше никаква следа от момчето. Нещо, което никой не забелязваше, обаче, беше фактът, че потока от рицари се беше увеличил с още един човек...