Регистрация

Какво е любовта - част 1

Началото е обвито в мъглата на времето и по тази причина ще се доверя на бледите си спомени. Началото!!! Да, наистина беше отдавна. Може би за първи път почувствах магията на любовта в 1 клас. Момичето не си я спомням, нито лицето u, нито името u... Спомням си само, че когато я видех, сърцето ми изгаряше. Тогава бях прекалено малък, за да знам какво става с мен. Както и да е! Никога не намерих смелост да u го призная. А и тогава бях прекалено непривлекателен и двойно повече срамежлив. Мислех си, че никога няма да целуна момиче, че никога няма да имам гадже (макар да не осъзнавах още какво значи тази дума), че няма да спечеля сърцето на нито едно момиче на света . . .

Годините бавно отминаха. Завърших 4 клас и се потопих във вълшебството на лятната ваканция. Тук вече спомените стават по-ярки. Познавах едно момиче, на което няма да спомена името. Точно тук е мястото да кажа, че НИКОГА не съм се влюбвал в нея. А защо я споменавам, ще разберете след малко. Тя беше, така да се каже, леко момиче. Незнам точно как се случи, но тя веднъж ми налетя. Въпреки изключителната ми срамежливост, аз и отвърнах със жест, даващ да се разбере, че ще правя с нея неща, за които само бях чувал от по-големите. Тя си бе навътре в занаята и ми показа толкова много основни неща в SEX-а и дори някои изключителни тънкости, които много ми помогнаха няколко години по-късно. Тогава си бях малък и не осъзнавах напълно какво се случва с мен. Знаех само, че правя нещо, което ми харесваше ужасно много и не исках никога да свършва. С това момиче съм съгрешавал десетки пъти. . . . . . . . . . .

И така ! Дойде лятната ваканция след 6 клас. Бях споменал малко на шега на братовчедка ми, че харесвам една нейна приятелка. Казах го просто ей така, за да видя какво ще стане. Приятелката u беше доста по-висока от мен, но тогава не си давах сметка, че нещо може да се получи. Братовчедка ми си е поговорила с нея за мен, аз от своя страна флиртувах с нея и изведнъж се оказах в ситуация, че трябва да u предложа да станем гаджета. Събрах цялата смелост, която притежавах, разбрах, че е крайно недостатъчна, но все пак преборих срама и страха си и я попитах заветното въпросче. Знаех, че ще ми каже Да, но останахме с уговорката, че ще ми даде отговора на следващия ден. Когато дойде дългоочкваният миг, аз доста се панирах, но успях да запазя самообладание. Тя ми говореше разни неща, каза ми че отговорът е положителен, а аз като най-големият тъпак на света бях забил поглед в TV-то и разцъквах на една видео-игра. Наистина беше ужасно! Това момиче се казваше Мая. С нея така и не се целунахме. Видяхме се само 10-тина пъти, а аз така и не намерих смелост да го направя. Мислех си, че ще си умра такъв загубеняк, какъвто бях преди, а и малко сега ? . Братовчедка ми ми каза, че Мая искала да скъсаме. Приех го на драго сърце и усетих, че отвътре ми олеква. Но тогава постъпих много идиотски и казах на нея да u предаде, че е циганка. Какъв съм идиот, просто не е истина!!!

Дойде есента и станах 7 клас. Една вечер с момчетата си говорихме за мацки (както почти всяка вечер) и ни хрумна SUPER тъпанарската идея всеки да уреди другия, с което момиче си харесва. Всички изредиха по някоя от даскалото и дойде моят ред. Тогава не харесвах никоя, а и нямах намерение да харесвам някоя. Те ме назориха да кажа една дето горе-долу ми е симпатична и след дълго умуване се спрях на Татяна. Минаха се няколко дни и вече цялото даскало знаеше, че я харесвам. Почнаха се едни ужасни интриги, от които ми се повръщаше. Незнам точно как се случи, дали от преиграване, дали от престараване или увличане, но без да исках наистина се влюбих в това момиче. Не искам да разказвам всичко с подробности, но дойде мигът, в който се престраших да u предложа. Бях скован като най-голямото дърво на света и почти 10 минути не обелих и дума, а в същия момент в главата ми напираха ята от мисли. Стиснах зъби и под звуците на ROLLIN на Limp Bizkit аз я попитах дали иска да бъдем гаджета. Така и тръгнахме. На този ден (10.X.2001г.) ми дойде и първата официална целувка. Стана доста аматьорско, но пък бе и доста емоционална. Това момиче бе първата ми голяма и истинска любов в моя живот. Знаех, че не мога да u дам закрилата, която исках или щастието, което заслужава, но тогава още не разбирах, че тези неща са изключително важни. Неща като целувка без причина, подарък без повод, обикновена усмивка, готин разговор на четири очи или просто едно непринудено Обичам те!. Просто не се сещах за тези неща. Подарявал съм u разни неща, но за всичко това имаше повод. А истинската изненада идва тогава, когато изненадаш любимото същество, когато най-малко го очаква. А и може би тя очакваше повече от мен. Аз u бях първия, тя ми беше първата, а бяхме тъй неопитни. ? . Връзката ни бе цяла сапунка. Късахме и тръгвахме цели 4 пъти. Не мога да кажа, че не съм u изневерявал. Напротив! Изневерявах u много често. Но ставаше въпрос само за SEX. Чукане с онова момиче споменато малко по-горе. SEX без чувства.

Ще разкажа за третия път, когато скъсахме с Татяна. Беше на една екскурзия. Малко преди вечер. Усещах, че тя не ми обръща вниманието, което аз самият очаквах да ми обърне. !!! . Разговарях за това с нея, което бе наистина голяма глупост. Естествено, че скъсахме. Опитах няколко безуспешни опита да променя това, но не се получи нищо. Вечерта ми бе страшно скапана. Докато всички бяха на дискотека, аз и един приятел стояхме във фоайето на хотела и гледахме Шоуто на Слави. Аз се заливах от сълзи, но не можех нищо да направя. Това бе един от най-скапаните дни в живота ми. На другия ден разбрах, че някакви тъпаци са u казали, че съм носел презервативи и съм искал да я чукам. Бях съкрушен. Жив труп. Досещате се, че нова връзка с нея бе невъзможна. . . . .

През лятото както обикновено играхме футбол срещу съседните села. Аз бях вратар. Просто много добър !!! На един мач ми казаха, че едно момиче било хлътнало по мен. Приех го малко с недоверие, но се изкефих много. Започнах отново своите малоумни и аматьорски флиртове, но работата стана. Предложих на Антония да станем гаджета, но малко преди да ми каже Да, аз се разколебах дали искам да тръгна с нея, защото не изпитвах нищо сериозно към нея. Но все пак тръгнахме. Няма да запомня тази връзка с нищо особено и скоро времето щеше да я заличи. Бяхме гаджета 1-2 седмици и аз я отрязах, защото бях влюбен в предишното си гадже. Реших да пробвам да се събера с нея за четвърти път. Тогава тя имаше връзка с един мой приятел, но аз не се отказах и u направих такова обеснение в любов, че и сега не мога да направя същото. Няколко дни по-късно тя заряза гаджето си и тръгна с мен за пореден път. Всичко стана много красиво!

Но явно Съдбата бе решила да се подиграе с мен за пореден път. С цялото си тяло усещах, че с това момиче сме създадени един за друг, че тя е любовта на живота ми, че не искам всичко между нас да приключва и т.н. Тя ме заряза заради друг и аз изпаднах в някаква сериозна психическа яма.

От тогава смених доста момичета, вярвайки, че ще преоткрия в някоя от тях голямата си любов. Но уви! С всеки изминал ден осъзнавах, че сърцето ми е сковано във вечен лед и не може повече да обича. Копнеех за един вълшебен, кратък миг, който да ми припомни, че някога, някого съм обичал истински. Един безумно кратък миг, подарък от Съдбата, който да бъде моят подарък за толкова много тъжни и самотни нощи. Само един-единствен миг !!!

И така ! Както вече казах, пробвах с няколко момичета да се получи нещо, но те, виждайки празнотата в моите очи и тъгата в сърцето ми, настояваха връзката ни да приключи. По принцип не ми пукаше за тях и ми беше гадно само няколко часа след раздялата.

Коренна промяна в живота ми настъпи, когато започнах гимназия. В училище някои от момичетата от другите класове твърдяха, че съм бил много сладък, че съм SUPER пич и т.н. На мен всичко това ми се струваше като подигравка, защото в предишното си училище бях пълен аутсайдер. Преди много хора са ми казвали, че съм ужасно грозен, че съм тъпак и т.н. И изведнъж от като от аутсайдер се превърнах във фаворит самочувствието ми се вдигна неимоверно много, което чак сега осъзнавам колко грешно е било. Някои момичета флиртуваха с мен, аз не оставах по назад... Имаше едно-две момичета от аутсайдерките, които бяха влюбени в мен, а аз обзет от шибаната звездомания се отнесох много жестоко с тях, но сега не искам да си спомням за това. Само ще отбележа, че се разкайвам за тази моя скапана постъпка. В техните очи, аз виждах себе си преди година и това ме плашеше. Но стига за това.

В живота ми се появи момиче, което ме излекува от звездоманията. Много пъти я бях срещал по коридорите. Вървеше винаги сама, беше много красива, но всички, включително и аз я мислехме за ужасно надута, наперена и т.н. Запознахме се съвсем случайно и тогава още повече хлътнах по нея. Първата ми работа беше да си намеря тема на разговор с нея. Реших да u посветя стихче и това не се оказа сериозен проблем, защото много ме биваше в това ?. Първо u казвах, че стихотворението е писано от мен, по молба на един мой приятел, който бил хлътнал по нея. Разбира се, че тя знаеше. че я лъжа и, че аз съм този, който си пада по нея. Поканих я на кино и тя прие с удоволствие. Прекарахме си страхотно с Мирела, времето минаваше като един миг. Миг от вечността! Толкова време не бях обичал истински, та сега сякаш наваксвах за тези няколко месеца. Не искам да разказвам цялата история с нея, защото ще ви потресе жестокия начин, с който тя се отнесе към любовта ми. Наистина останах с разбито сърце. Сигурно не знаете какво е да срещнеш човека, с който по толкова много неща си приличате интереси, хобита, мечти, съдби, увлечения... та дори и почеркът ни беше еднакъв; и след може би 1 година безуспешни опити да спечеля непревземаемото u сърце, аз се предадох. Бях съкрушен и проклинах всеки миг прекаран с нея. През времето, в което я свалях записах на сметката си още 3 връзки с Ваня, Мария и Елеонора. Мъчех се да не мисля за нея, но не успях. А и тези 3 връзки не просъществуваха повече от 2 седмици. Може би единственото, което научих от тях е да бъда по-внимателен и да не показвам толкова открито чувствата си; но тези поуки останаха дълбоко в съзнанието ми, непокътнати и неприложени в реалния живот. Но да се върна на въпросното момиче. Мисълта ми беше, че тя ме излекува от звездоманията, която ме бе обхванала. След като пропадна и последния ми опит да бъда с нея, аз изпаднах в криза. Мислех се за най-големия неудачник на света, който отблъсква всяко момиче от километри. Мислех се за прокълнат. Беше ужасно! ?

Вече не ме интересуваше никой. Самочувствието ми бе паднало прекалено много. Казвах си, че няма да погледна момиче още години наред. Но бързо промених възгледите си. Дните минаваха, а аз все повече копнеех да имам гадже. Исках някое момиче да бъде до мен в трудните моменти, да споделя радостите и мечтите, да ме обича и аз да я обичам. Мислех си, че не вярвам в любовта, дори го твърдях много пъти, но дълбоко в себи си вярвах с всички сили в истинската любов. Доста момичета са ми казвали, че съм чаровен, други пък твърдяха, че съм ужасно грозен и това ме объркваше; стараех се да не обръщам внимание на гнусните обиди, но дълбоко в себе си изгарях и исках да им изпия кръвчицата. На комплиментите се усмихвах и се радвах, но вече никога не си вдигнах самочувствието.

В края на месец Февруари 2005г. аз се запизах в едно читалище, където тренирах актьорско майсторство и буфосинхронада. Репетициите ни съвпадаха с тези на балета, който носеше якото име Diamond Dance и с балерините бяхме в една компания. Честно да си призная, в началото ги мислех за меко казано тъпи, но с времето се убедих, че са страшни мацки и добри приятелки. С изминаващите дни яко хлътнах по една от тях. Тогава тя беше най-малката в балета, само на 13 години, но наистина беше много красива. Казваше се Магдалена или накратко Маги. Тя ми върна частично вярата във любовта. С нея станахме гаджета на рождения ми ден и всичко беше изключително красиво. Не исках да мисля за друга, а и бях щастлив с нея. Разликата ни беше 3 години и половина, но на мен това не ми пукаше.

Дните безмилостно отлитаха и за мое огромно съжаление отношенията помежду ни охладняваха и се изостряха. Мислех си, че това ще се оправи с времето и ще бъдем заедно поне няколко години. Наистина го желаех. Но с всеки изминал ден празнотата в сърцето ми ставаше все по-голяма и някъде след втория месец аз изгубих всякакви чувства към нея. В началото просто не исках да приема този факт и си вярвах, че след време пак ще пламне пожара в мен. Но съм се лъгал. Бях останал и с впечатлението, че тя ме е излъгала за . . . , всъщност няма значение за какво.

Изминаха около 2 месеца и половина от началото на връзката ми с нея и ненадейно друго момиче нахлу с гръм и трясък в живота и сърцето ми, облада душата ми и все още не мога да спра да мисля за нея. Въпреки нежеланието на някои хора, аз ще разкажа по-подробно как започна всичко с нея. Който има нещо против, ще му кажа само: *****, бе негър! Мри в лайна и яж нафта!. ?. И така... Беше Петък. Аз, Любо, Батката и Жулка бяхме на гости във Весито и Йоана. Идеята ни беше да си направим купонче, да преспим у тях и да си тръгнем на сутринта. Техните ги нямаше и това беше удобен момент за яко парти. Няма да разказвам как сме прекарали нощта, защото това си е наша работа. Някъде около 0:30ч. Жулиета си тръгна, а ние взехме да гледаме MYST. Просто мноо яко предаване. Някой ако иска да го гледа, дават го всеки петък от 23:00ч. до 4:00ч. по BBT ?. Любо и Веска отидоха да спят в детската, а аз, Батконе и Йоана останахме да гледаме MYST. Някъде около 3:30ч. аз започнах да дремя на дивана. Батката беше заспал на фотьойла, завит през глава под едно одеяло, а аз и Joana легнахме да спим на дивана. От там започна и всичко. Не исках да изневерявам на Маги, но Йо-Йо беше толкова прелестна и сладка, с нея толкова добре се разбирахме, че наистина не успях да устоя на порива на сърцето и инстинктите си и се отдадохме на страстта. Въпреки, че не ми се случваше за първи път, с нея беше просто божествено, по страстно от всичките ми пъти взети заедно. До тази нощ имах някакви слаби чувства към нея, но след тази случка любовта ми пламна като цигара на газстанция ?. След това преживяване си дадохме дума да не казваме на никого какво се е случило между нас. В началото ми беше трудно да се сдържам, но го правех по дяволите. И единственото, за което се мразех бе, че не се чувствах виновен, че съм изневерил, дори не съжалявах за това. Напротив, радвах се, че това се бе случило! С Joana продължихме тайната си любов. Тя ми бе едиствената радост в момента и не исках никога да приключва. И двамата знаехме, че другите подозират нещо, но се опитвахме да ги опровергаем.

Първият човек, на който споделих за цялата тази каша бе Алекс (Akasha). Тя ми даде един изключително ценен съвет, за който u благодаря с цялото си сърце и душа. Алекс е един много свестен човек и не случайно я имам като собствена сестра. Не искам да споделям съвета, но ще кажа само че го приложих. Какви са последствията ще разберете след малко.

И така . . . С Маги изкарахме 3 месеца, аз не издържах на цялото това напрежение и скъсах с нея (за архивите само ще отбележа, че тя бе най-красивото момиче, с което имах връзка до този момент). Направих го поради 3 причини. Първата е, че вече не се чувствах щастлив с нея, втората че любовта към нея вече я нямаше, а третата бе Йоана. Една бъдеща връзка с нея се оказа по-трудна от колкото предполагах. Тя се страхуваше, че може да си развалим приятелството, след като някога скъсаме. Не успях да я убедя, че това няма да се случи. Просто не успях да я накарам да ми повярва. А аз толкова държа на нея и вярвам, че приятелството ни НИКОГА няма да бъде разрушено.

Преди няколко дни се запознах в чата с едно много красиво момиче, което ми грабна интереса и може би ( шанса е много-много малък) ще се получи нещо. Сега съм изключително раздвоен между нея и Joana. Но мисля, че чувствата ми към Йо-Йо са по силни от всичко останало. Сега тя е на около 200 км. от мен и ще я видя чак в Понеделник. Дано разтоянието, което ни разделя да я накара да повярва, че аз знача много за нея и да строши ледовете на несигурността. Но хубаво е да се гледа на реалността. Поне на този етап съм 99 % сигурен, че нищо между нас няма да се случи. Случилото се между нея и мен си беше просто флирт и е изключително наивно да смятам, че от това може да излезе нещо в близкото бъдеще. Да, може би съм наивен и ще опитам, макар да знам, че няма да излезе нищо. Все пак съм наполовина вампир и максимата, че Няма Невъзможни Неща е закодирана в моето ДНК. Не искам да бъда лош пророк, но дяволското ми 6-то чувство ми подсказва, че в Понеделник ще направя грешка, но пък какво от това?! Казано е, че човек се учи от грешките си. Да, но не и ако твоето второ Аз е вампир. Защото много пъти повтарям грешките си и не си взимам поука от това. Дано да изкореня този лош навик от сърцето си. Но и да не успея да спечеля Jo-Jo, за мен е изключително важно да я запазя като приятел. Тя значи много за мен. И ако се наложи, ако тя така поиска, ако няма друг начин и ако така е отсъдено да се случи, аз насила ще я изстръгна от сърцето си и никога няма да u позволя да се завърне там. Но ако повярва в мен и ми каже Да, ще направя всичко възможно да остане там колкото трябва.

И така . . . Сега е 23 Юли 2005 г., Събота 3:00 сутринта. Когато четете този разказ може хиляди неща да са се променили, а може и да не са! Но с разказаното до тук ще се опитам да дам поне частичен отговор на въпроса Какво е любовта?. Това ми беше и главната цел. Преди да се захвана с този разказ, изслушах всички балади и песни за любовта от winamp-а си и стигнах до няколко извода. Най-главният от тях беше, че от любовта боли. Една любов ще бъде истинска, дълга и искрена, само ако преживява различни перипети и трудности. Ако наистина двама души се обичат това няма да им попречи да бъдат заедно, любовта ще пребъде, въпреки всичко и всички. Любовта представлява не само радостите, щастието, целувките и успехите, а и разочарованията, мъката, сълзите, трудностите на съдбата и т.н. и т.н. Любовта живее и в малките неща от живота като една обикновена усмивка, един случаен поглед, една въздишка, един приятен глас . . . Любовта е всичко, което ни заобикаля въздуха, който дишаме; земята, която газим; хората, с които общуваме; водата, в която се къпем... Любов не значи да обичаш нещо въпреки всичко, а значи, когато останеш разочарован, да намериш сили да простиш и да обичаш пак. При любовта не е нужно да не падаш, а когато паднеш да намериш сили да се изправиш. Да ! Да намериш сили! Това е любовта! Любовта е силата, която ни дава тласък и вяра в живота. Любовта не е просто да изчукаш поредната мацка, да станеш гадже с поредното момиче и да запишеш поредната бройка. Любовта е нещо много по-ценно, за което си струва да се бориш, въпреки трудностите. Да продължиш да се бориш за любовта си и да вярваш, че няма невъзможни неща. Със силата на волята и с искреността на сърцето човек може да постигне много. Просто трябва да вярва. А ако не успее, значи, че просто не си е струвало. Поне аз така мисля.

Това бях аз Nick Dracula, наполовина вампир, наполовина човек. Сега съм едва на 17 години и 4 месеца. Животът ми е объркан и предполагам, че ще се обърква повече. А това бе една част от моята история. И като за заключение имам една молба харесвайте ме такъв, какъвто съм, защото това е много важно за мен..., а и без това няма да се променя !!!

Следва продължение ->>