Регистрация

Какво е любовта - част 2

Няколко дни след онази изповед Joana се завърна от онова далечно място, но точно тогава всичко започна твърде бързо да се руши. Тя, както и най-вече аз, направихме серия от глупави грешки, които доведоха до омраза от нейна страна и отчаяние от моя. За 2-3 месеца рухна и последното положително нещо, останало между нея и мен. Взехме си горчиво СБОГОМ и тя изчезна като пустинен мираж пред очите на умиращ странник. Точно тогава си мисля, че изгубих и последната си останала способност да обичам. Както и да е!

През следващите няколко месеца изгубих 99% от приятелите си, но мога отговорно да заявя, че наистина смятам, че са ми били истински приятели и все още изпитвам голям RESPECT към тях. Въпреки всичко и всички! Единственият човек, който не ме предаде бе Akasha. Тя си остана онова момиче, заради което си струва да се откажа от половината си душа.

Малко по малко мъката се затъпи и слънцето вече все по-ярко грееше на хоризонта на моя малък свят. През Февруари 2006-а година поредното момиче се появи в живота ми, само за да остане излъгано от жестоката съдба. Поредният един безсмислен месец бе зачеркнат от календара на моето съществуване. Момичето се казваше Надя, но какво от това!?

Ден след раздялата ми с нея следващата поредна също влезе в биографията ми, също тъй безсмислено и мимолетно. Дори нямаше с какво чак толкова да я запомня. Казваше се Нора, но и отново какво от това!? И така!

Месец Май ми поднесе нови изненади. В живота ми се появи мацка, която ме накара да порастна. Нейното име е Деница. Тя е с 4 години по-голяма от мен /и може би с 2-3 класи също/, но какво от това! В самото начало и в най-смелите си мечти не бях подозирал за това, което ме очаква. Тя работеше като певица в една кръчма в близкия областен град. Запознахме се на едно кафе и често се виждахме, когато имах репетиции в сатиричния театър. Поисках ù мнението за едно момиче, с което мислех да имам нещо общо. Става въпрос за Камелия. Но мнението на Деница беше, че тя не е на нивото ми и не си струва да става часто от биографията ми. Аз бях отправил вече оферта към Камелия и бе доста неприятно, когато трябваше да я оттегля. Знаех, че това момиче ме обича истински, но аз често правя неща, обратни на всякаква логика.

С Деница често се виждахме късно през нощта, когато тя свършваше работа. Една вечер неочаквано тя реши да идем на хотел, където да RELAX-ираме и да пийнем малко. Незнам дали от въздействието на алкохола, умората или нещо друго, но изведнъж се оказа, че сме прекарали една доста интересна нощ. Може би връзката ни съществуваше около месец, но бе най-поучителната в живота ми. И двамата си казвахме, че се обичаме, но нито аз, нито тя вярвахме на тези думи. Но това няма никакво значение! Деница ме накара да повярвам в себе си; накара ме да осъзная, че цял живот съм се подценявал и всъщност притежавам класа, стил и достойнство, надхвърлящо това на доста от хората, които ме заобикалят. Разбрах, че не е грешно да имаш високо мнение за себе си и понякога е хубаво самочувствието ти да надхвърля смутително това на околните. Но най- ценния урок, който получих от нея бе, че ставам! Ставам за гадже, за което много момичета могат само да мечтаят.

Но и тя изчезна! Изчезна бавно, тихо, неусетно. Изчезна някак безболезнено и непонятно като топъл летен дъжд. Дъжд, валял през онези летни дни, за които хората копнеят в началото на пролетта.

И тогава изгря звездата на Камелия. Това бе неизбежно и връзката ни бе въпрос на време.

И отново бе Август, отново имах големи очаквания и отново бъдещето бе по-неясно от всякога. Всичко стана на шега. Бе ми ясно, че не мога да обичам, но силно се надявах, че нейната любов ще възкреси това мъртво чувство у мен. Ако трябва да направя накаква съпоставка на момичетата, с които съм имал връзка до този момент, то тя ще изглежда така: Най-красиво момиче Магдалена; най-обичано момиче Татяна; най-поучителна връзка Деница; най-пълноценна връзка Камелия. Да, наистина връзката ми с Камелия бе най-пълноценната в живота ми до този момент. Тя просъществува цели 6 месеца, което е още един своеобразен рекорд за моята тъмна личност. И понеже е ясно, че правя често постъпки, изкривени от логиката аз ù изневерих. Изневерих ù, както на всяко едно момиче, с което съм имал връзка за повече от един месец. Изневерих ù както на Татяна, както на Магдалена, както на Надя, както на Деница . . . Изневерих ù с боклук. Да, наистина онова момиче бе боклук. Даже определението боклук бе доста високо и престижно за нея. Дори ме е гнус да си помисля за името ù. А защо го направих ли? Защото имах възможност! Защото това е в природата ми да изневерявам. Не защото не обичах Камелия, напротив обичах я по свой си начин, който се различаваше от любовта на простосмъртните, но си беше факт. Дори след като сторих това, чувствата ми се засилиха. Отново имах мечти, имах нови копнежи и купища планове за близкото бъдеще, но . . . всичко отново рухна. Но този път аз нямах трохица вина за това. Камелия ме ревнуваше от всяко едно момиче. Ревността ù я подтикваше да ме лъже; да върши и говори неща, граничащи с глупостта. Рядко зачиташе моето мнение и обичаше да бъде център на Вселената. Аз бях единственото момче, което бе толкова много време с нея въпреки недостатъците ù. Не ми пукаше за нито един от стотиците ù недостатъци. Но . . . дойде един момент, в който чашата преля. И аз я отрязах! Болеше ме, но това бе възможно най-правилното решение, което можех да взема.

За момента нямам намерение и желание за нова връзка, с когото и да е било. Може би това не е края на всичко между мен и Камелия. Но само може би! Ясно е на всички, че постъпките ми надхвърлят логиката. Казвам го не за първи път, няма да бъде и за последен . . .

И така . . . Днес е 13-ти Март 2007-ма година 11 часа преди обед в поредния безсмислен част по литература. И искате ли да знаете какво е любовта?! Любовта е курва! Запленява те, взима ти тока и отива при някой друг. Една мръсна, подла, красива и величествена курва. На нея не може да ù се угоди, не можеш да я задържиш само за себе си и когато я изгубиш и тя отново се завърне след време при теб е по-различна от всякога. С времето се изхабява и започваш да губиш интерес към нея. И идва момент, когато забравяп своята курва, отдаваш се на наркотиците и алкохола, пропадаш и започваш да ходиш при истинските курви. При онези, които ги мислят за боклуци, които нямат истински приятели, които търсят материалното и които ги има всеки, по всяко време на всяко едно място. И тогава започваш да копнееш за онази първата курва, но ТЯ ВЕЧЕ Я НЯМА И НИКОГА НЯМА ДА Я СРЕЩНЕШ. Поне аз така мисля.

Това бях аз Nick Dracula, наполовина вампир, наполовина човек. Сега съм едва на 19 години. Животът ми е объркан и предполагам, че ще се обърква повече. А това бе една част от моята история. И като за заключение искам да кажа следното не е грешно да повтаряш грешките на околните, грешно е да повтаряш собствените си грешки!!!