Регистрация

Крилата на любовта - глава 4

Олеле! Някой да ми помогне! Как да скрия от Веси, че Ерик я харесва. Добре. Спокойно. Всичко е наред. Веси влезе в стаята и каза:

- Здравей. Дойдох да те питам защо цял ден ме отбягваш. Ама защо си се облещила така?

Добър въпрос. Възможно беше човек, който не знае за тайната да го зададе. Ама какво да й кажа?

- Ами..... не ми харесва тениската ти.

Оооо боже. Колко съм тъпа. Това беше любимата ми тениска на Веситои едва сега се сетих, че тя е облякла заради мен. Както и очаквах, Веси се обиди и ледено ми отвърна:

- Вече не си ми приятелка.

И тя затръшна вратата с всичка сила. В коридора ключовете на мама и кака и желязната обувалка паднаха на земята. Знак, че току що някой е излязъл от стаята ми обиден или огорчен. Мама подаде глава от хола с брашно в ръцете. Аз и Веси често се караме, но никога така жестоко. Когато тя си тръгна, аз се хвърлих на леглото ми и горчиво заплаках. Но като никой друг път, това не помогна. Дори се почувствах още по-гузно. Веси въздишаше по момче, която е влюбено в нея. Аз знаех това, а не и го казах. Как можах! Като се замисля, аз харесвах Ерик само като приятел. Мама почука на вратата и ми каза:

- Краси, направих шоколадов сладкиш. Любимият ти. Искаш ли да го опиташ първа?

- Не, благодаря.

Мама доста се учуди. Обикновенно цялото семейство се сбивахме за този сладкиш, а сега нямах апетит. Странна работа.

Следва продължение