Регистрация

Крилата на любовта - глава 5

- Ало?

- Добър ден. Краси там ли е?

Я чакай. Този глас ми е познат. Ами да, това беше Тино. Не знам как успях, но събрах кураж и казах:

- Аз съм.

- Здравей. Искаш ли да ми дойдеш на гости?

Това не може да е истина! Не може плахичкият Тино да ме покани у тях. Но пък ако беше толкова плах нямаше и да ме заговори.

- Кога? - попитах аз.

- Днес, ако си свободна, разбира се - отвърна той.

- Свободна съм.

- Чудесно. Чакам те в 14.00 пред Морската градина. Облечи се както искаш.

Облечи се както искаш. Не мога да се облека пред богаташче в анцуг и маратонки. Трябва ми нещо по-специално. Погледнах си часовника. Олеле! 1.15. Щом той ще ме чака в два трябва да побързам. Бях взела назаем за един конкурс по пеене блестяща небесносиня рокля с пайетки и тя бе напълно подходяща за случая. Сложих си спирала, гланц и сенки. Мама изкриви устни, защото не обича да ме вижда с грим (била съм много малка и т.н.), обаче аз не й обърнах внимание. Сложих си и черни обувки. Е, попринцип не може да се каже, че съм кипра, но в този случай бях нещо такова. Е. Надявам се всичко да мине по вода.

Слева продължение