Регистрация

Крилата на любовта - глава 7

- Ало? Ааа, здравей.

Беше Тино. Странно, но и той беше в лошо настроение. Май всички днес бяха кисели.

- Здравей, Краси. Само искам да ти кажа ако Веселина ти се обади да не й вдигаш. Вчера е оскърбила Ерик.

- Как така?

- Ами той й се обадил по телефона, а тя казала на Ерик, че го мрази и му тръшнала слушалката. После пак се обади и ми каза, че не те иска. Че само те използвала. Ало? Краси там ли си?

Аз бях изтървала телефона. Ужас. Как така? Нали толкова неща сме си споделяли. Взех слушалката и казах на Тино:

- Добре, Тино. Благодаря ти. Чао.

Затворих телефона и бързо се облякох.

- Ама къде отиваш? Още не си закусила - каза ми мама.

- Отивам да си поговоря много сериозно с Веселина.

На бегом отидох до тях и зазвънях на пожар у Весселина. Тя подаде глава от прозореца и ми каза:

- Махай се! Не те искам. Вече си намерих приятели.

Усмихна ми се злобно и се прибра. А аз си казах:

- Така значи. И аз ще се отнеса толкова жестоко с теб.

На път към къщи измислих хубав план, но той щеше да взлезе в действие чак по-късно, като тръгнехме на училище. Купих си вафла и малко шоколадче за закуска и се прибрах вкъщи.

Вкъщи се преоблякох, измих си ръцете и влязох в скайпа си. Початих си с няколко човека. Малко по-късно някой почука на вратата.

- Влез. - казах аз.

- Време е за обяд. - каза мама и тръгна към хола.

- Добре.

Написах на приятелите си, че ще обядвам. Като се наобядвах не ми се чатеше. Почетох малко книги. В три пописах още малко в скайп, а в четири излязох навън да поиграя малко. Едно момиче, приятелка на Веселина идва всяко лято от София тук, във Варна при баба си. Тя се казва Катерина. Стана така, че Катя и Веселина се скараха, а аз и Катя се сприятелихме. В девет се прибрах след много игране. Навечерях се и пак влязох в скайпа си. Чатих до единайсет, а после си легнах и заспах, като се пренесох в Страна на Сънищата.