Крилата на любовта-глава 9
Събудих се. Часовника - 9:00
- МАЙКО МИЛА!ЗАКЪСНЯВАМ!
Почнах да се обличма по възможно най-бързия начин. Дори не закусих. И тъкмо бях на вратата, когато се сетих-днес няма екоцентър. Колко "умна" съм, да не се сетя.
Катя ме чакаше долу. Двете седнахме отзад в колата на мама и започнахме да си приказваме.
- Момичета, малко по-тихичко, ако обичате, на магистрала сме. -каза мама след един адски силен изблик на смях, при което мама беше подскочиила и беше минала в друго платно.
*******
Ето ни след киното. Развълнувани от филма. Хванати за ръка. И изведнъж кой цъфна отпред-Тино. Седи там и чака нещо кат прани гащи. Какво ли?Беше там и се оглеждаше, сякаш не знаеше защо е тук. Като ме видя се забърза към мен и ми каза:
- Ам... Такова... Здравей.
- Здравей. -казах аз.
Той ме гледаше без да мига. Защо?Какво съм направила?
- Амм... Питах се дали... Дали ти... би могла... да занесеш това на Веси?
Подаде ми малка кутийка. Отворих я и вътре имаше рубинено-червено колие.
- От Ерик е. А това е за теб. -каза той и ми подаде друга кутийка в розово. Вътре имаше бяло колие от диаманти. Не се сдържах-прегърнах го. Исках да вложа колкото се може повече топли чувства в тази прегръдка и той май го разбра.
- Е. Какво ще кажеш вечерта да дойдеш у нас?
- С огромно удоволствие, но обещах на Катя да спим заедно у нас.
- Тогава утре вечер?-попита той обнадежден.
- Ами... Може би.
- Добре. -каза Тино. -Тогава до утре вечер.
- Добре. -каза Тино. Помаха ми и започна да върви наптред, гледайки ме. Изведнъж:ПРАС!Тино се удари в едната лампа и падна на земята.
- Тино. -Извиках аз. Побягнах и се надвесих над него. Очите му бяха някак странни. Почти затворени.
- Припаднал е. -каза Катя, която също се надвеси над него.
- Ето я и мама. -казах аз и и помахах.
- Какво е станало с Тино?-попита мама.
- Удари си главата в лампата. Може ли да го заведем в къщи?
- Разбира се. -каза мама.
Вдигнах Тино и го сложих в колата ни.
******
Аз и Катя бяхме в стаята ми и си говорихме. Тино лежеше а леглото ми. Още беше в безсъзнание. След няколко минути издаде тих звук и отвори очи.
- Къде съм?-попита той.
- Всичко е наред. У нас си. Майка ти ей-сега ще дойде да те вземе.
Още докато го казвах, звънеца иззвъня. Изтиах и отворих вратата. Беше майката на Тино. Аз отидох в стаята ми и го попитах:
- Можеш ли да станеш?
Той само кимна и стана от леглото ми. Леко се завъртя като пиян, но аз го хванах за ръката и го заведох в коридора.
- Благодаря ти. -каза ми Тино. -До утре.
-Д о утре-казах аз и му се усмихнах.
- МАЙКО МИЛА!ЗАКЪСНЯВАМ!
Почнах да се обличма по възможно най-бързия начин. Дори не закусих. И тъкмо бях на вратата, когато се сетих-днес няма екоцентър. Колко "умна" съм, да не се сетя.
Катя ме чакаше долу. Двете седнахме отзад в колата на мама и започнахме да си приказваме.
- Момичета, малко по-тихичко, ако обичате, на магистрала сме. -каза мама след един адски силен изблик на смях, при което мама беше подскочиила и беше минала в друго платно.
*******
Ето ни след киното. Развълнувани от филма. Хванати за ръка. И изведнъж кой цъфна отпред-Тино. Седи там и чака нещо кат прани гащи. Какво ли?Беше там и се оглеждаше, сякаш не знаеше защо е тук. Като ме видя се забърза към мен и ми каза:
- Ам... Такова... Здравей.
- Здравей. -казах аз.
Той ме гледаше без да мига. Защо?Какво съм направила?
- Амм... Питах се дали... Дали ти... би могла... да занесеш това на Веси?
Подаде ми малка кутийка. Отворих я и вътре имаше рубинено-червено колие.
- От Ерик е. А това е за теб. -каза той и ми подаде друга кутийка в розово. Вътре имаше бяло колие от диаманти. Не се сдържах-прегърнах го. Исках да вложа колкото се може повече топли чувства в тази прегръдка и той май го разбра.
- Е. Какво ще кажеш вечерта да дойдеш у нас?
- С огромно удоволствие, но обещах на Катя да спим заедно у нас.
- Тогава утре вечер?-попита той обнадежден.
- Ами... Може би.
- Добре. -каза Тино. -Тогава до утре вечер.
- Добре. -каза Тино. Помаха ми и започна да върви наптред, гледайки ме. Изведнъж:ПРАС!Тино се удари в едната лампа и падна на земята.
- Тино. -Извиках аз. Побягнах и се надвесих над него. Очите му бяха някак странни. Почти затворени.
- Припаднал е. -каза Катя, която също се надвеси над него.
- Ето я и мама. -казах аз и и помахах.
- Какво е станало с Тино?-попита мама.
- Удари си главата в лампата. Може ли да го заведем в къщи?
- Разбира се. -каза мама.
Вдигнах Тино и го сложих в колата ни.
******
Аз и Катя бяхме в стаята ми и си говорихме. Тино лежеше а леглото ми. Още беше в безсъзнание. След няколко минути издаде тих звук и отвори очи.
- Къде съм?-попита той.
- Всичко е наред. У нас си. Майка ти ей-сега ще дойде да те вземе.
Още докато го казвах, звънеца иззвъня. Изтиах и отворих вратата. Беше майката на Тино. Аз отидох в стаята ми и го попитах:
- Можеш ли да станеш?
Той само кимна и стана от леглото ми. Леко се завъртя като пиян, но аз го хванах за ръката и го заведох в коридора.
- Благодаря ти. -каза ми Тино. -До утре.
-Д о утре-казах аз и му се усмихнах.