Регистрация

Ловци на хора

Колко време тичахме ? Цяла нощчасове ? Сякаш винаги е имало само бяг в тъмното, през тревите и храстите. Клоните им горят още по лицето, усещам ги като жар по кожата.

Бяг. Стъпките още кънтят :труптруптруп

В ушите, в главата, във вените. Стъпки.

Сърцето задъхано ги гони. Отново плюя, този път слюнката е гъста и лепкава, усещам как се проточва надолу и залепва по брадата ми. Трия се с погнуса.

Злоба. Мрачна, мистична злоба Срещу тъмното, срещу умората, срещу болката.

Срещу Оня там.

Автоматът лепне в дланите ми, мирише остро на смазка. Издърпвам затвора, зареждам. Чувствам как патронът влиза в цевта. Автоматична стрелба.

Край.

И другите дишат трескаво. Не ги виждам в тъмното, усещам ги близо до мене. Дишат хрипкаво. Давят се в кашлица. Псуват. Псуват през зъби, на един дъх, изотвътре. Замирисва остро на гора, на треви, на гора и на пот. На възвряла войнишка пот. И на смазка.

Задушно е, тежко е, вятъра едва полюлява черните клони, отгоре като покрив е виснало огромно черно небе. Звездите премигват с безразличие. Луната е бяла и кръгла, огромна, като изцъклено око на някой умрял.

И тихо.

Много тихо. И щурците не пеят. Скрили са се в тревите - чакат.

И дърветата чакат. Хълмовете се повдигат като гърбици. Всички чакат.

Какво чакат ? А, какво чакат ?

Далече отдолу, от тъмното село, кучетата виеха уплашено.

В началото беше треската.

Не си човек, а машина. Ръцете ти действат сами, тялото също,само отвътре усещаш трепет, треперене, някакво бучене, сякаш наистина си машина която вибрира. Всичко започва от лампата, червената лампа отгоре, с огромен рефлектор, после- визовката писва - пищи, пищи

Сякаш е ад.

Сякаш е взрив, който те отхвърля далеч от леглото, чаршафите литват, обагрени в тъмно-червеноПризраци, духове- бели,червени, развети, размятани, лудиПадат на пода. Краката ги тъпчат, краката са вплетени сякаш в танц, всички се гърчат, размахват ръце, всички крещят

Отгоре червената лампа те гледа - огромно око, червено око, не слънце- око на разпасана вещица, око на кръвницачервена, червена

И сякаш си луд. И сякаш си някак роден в този хаос, част си от него, той е също частица от теб. Тревога, тревогатре- во- га..ога..огаога..гаааа

Треската. Ето я треската. Гониш секундата. Гониш се с лампата. Визовката пищи като луда, всички сме луди, всеки е само движение, говорителят отгоре пищи, пищи и и и

Титити Ръцете треперят, пружина, машинаКли- и -и - и - нао-о-обу-бу-бу- бувките. Ко-ко-кола-ла-ла-наааа

Така те дресират.Още от школата. За 4 минути. Нито секунда след това. Точно 4 минути. Облечен, с автомат в ръка .

Тревога.

Обстановка.

Граница.

Ти.

Автомата, пълнителя. Дневалният ги подава - големи и тежки. Готови. Лепнат от смазка. Миришат. Готови. Напълнени, вътре патроните горят като огън.

Щрак !

Автоматът поглъща единия. Другия слагаш в сумката. Сумката ти увисва на кръста.

Нощ.

А е пълно с хора. И всичките тичат. Чуват се кучета, скимтене, псувни. Рев на камиони и джипове. Фаровете режат тъмнината като мечове.

Чакаш. Всички чакат. Оправяш презрамки, стягаш колана. Трябва да си готов. Джипа ще дойде. Нашият джип - със синята лампа. И другите чакат.

Сини светкавици бляскат сред тъмнотоето го - идва. Светлините за миг заслепяват, нищо не виждаш, няма и какво толкова за гледане. Джипът протяжно изскърцва. Четири човека. И бързо. Всичко трябва да бъде много бързо- така са те учили. И ти си научен. Качваш се бързо отзад, шофьорът дори не поглежда към нас. Знае че сме готови. Качени. Автоматите бумтят по пода, някой за нещо изпсува. Джипа рязко потегля, след малко спира пред Щаба. Врата се трясва. Качват се двама. На единият пада фуражката., чуваш го как рови по пода. Намира я, после ругае. Другият хвърля чанта при нас. Не ни и поглеждат. Сякаш ни няма. А ние сме тука. Свити в тъмното, чакаме.

Джипът пак изревава, рязко потегля напред. За малко да паднеш.

Пред портала спира за малко, виждаш как часовият отваря голямата, сива врата. Тя скърца. После изчезва. Джипът реве с пълна сила, през прозорчето се мяркат за малко някакви къщи. И преставаш да гледаш. Няма какво да се види. Радио-телефонът отпред изскимтява, после пращи. Чува се глас. Заповядва, нарежда

Квадрат №.

Район №.

Тъй вярно !

Тъй вярно !

Всичко е ясно. Задачата- ясна.

Нарушена държавната граница.

Нарушител. Бандит.

Тъй вярно !

Член 279 ал. 1 от Наказателния кодекс.

Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, или, който макар и с разрешение излезе или влезе, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или глоба до три хиляди лева. Съдът може и да постанови и задължително заселване

Това е. Ясно и точно. Престъпление против реда на управление. Наказателен кодекс.

Как пищеше визовката ? Ти-ти-тиии

А кой си ти ?

А, а кой съм аз ?

Командирът ни каза, много пъти го каза :

- На вас Партията и народа е дала власта да бъдете съдии и изпълнители. Вие съдите и изпълнявате присъдите

Така каза той. Той знае всичко. И Уставът знае. Ти никой не си, няма нужда да задаваш въпроси.

Нали така, другарьо Командир ?!

Тъй вярно !

Джипът ръфа стръвно пътя. Като куче. Планината ни поглъща, пред фаровете пътят е побледнял от нещо. Дървета, скали. Пребледнели. Мятат се, сякаш се крият от нас. Отпред офицерите пушат. Говорят си нещо. Ние мълчим. Автоматите лежат на пода, сякаш са кучета.

А, Командире ?

Къде си сега ?

В Щаба, пред картите. Аз съм ги виждал. Районът е ясен. Квадратът е отбелязан на картата. Нанасят червените точки.

Всяка точка ще бъде някой от нас.

Пост.

Граничар.

Часови.

Ще ни свържат с черти. После ще сложат стрелки. На където сочи стрелката- натам ще се движиш.

Точките ще се свият в обръч. Неправилен кръг.

Кръгът ще се свива.

Навътренавътре

В средата е Той.

В празното нищо.

Сред голямото Тъмно.

Той е в средата.

- Никой от ТЕЗИ не ни трябва живСтреляйте, стреляйте !

Така ни е казал Командира.

Той знае.

А онзи е там- в средата.

Да стреляме право в него. Заповед.

Ясно.

Тъй вярно !

Уставът знае. Командирът ни знае. И ни го казва. Всяка сутрин, в ранни зори. На развод.

Строени, редици, редици. Слушаме. Изпънати, мирно.

Гласът му се блъска в редиците, чупи се в тях, връща се обратно като ехо. Чуваш ли ехото

Чуваш ли ехото, другарьо Командир ?

-които са съдии и сами издават и изпълняват смъртни присъди

А преди какво ни разправяхте ?

А, другарьо Учител ? Какво стана с Чехов ?

Мир-р-р-но-о-о ! За почест !

Знамето. Химна.

ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА

Всички гледаме. Слушаме. Знамето пълзи нагоре по пилона. Подрънква от вятъра.

Автоматите- за почест.

Родината !

А сега ?Къде е Родината сега ?

Ей там- зад дърветата. Горе, в тъмното- свършва. Там е границата. Там Родината свършва. След нея - там, оттатък- какво има там ? Там е врага. Така казват.

Всеки е враг. И Онзи - и той е врагът. Скрит в тъмното, затворен в средата. Наоколо- точки. Червените точки, които ще свържем в обръч.

Отпред се присягат и си вземат чантата. Сигурно носят ракия. Така поне съм чувал да казват. Все едно. Пристигаме.

-Скача-ай !

Ясно.Слизаме един по един.

Мирише на мокра трева и дървета. Автоматът залепва в дланта ми.

После какво беше ? Тичахме. Бяг с часове, може и повече. До като тичаш, не мислиш. Автоматът те удря по хълбока. Не боли, после, по-късно усещаш. Чуваш, че и другите бягатНе ги виждаш. Чуваш как стъпките кънтят направо в главата, храстите те дерат като с нокти. Пазиш краката, пазиш лицето. Тичаш в тъмното, спъваш се , падащ.

И се изпълваш със злоба.

Чуваш как офицерите тичат след тебе. Псуват и тичат. Ако спреш, ще те ритат.Ако не искаш да бягаш - ще стрелят.

Само напредтичай напред.

Без да задаваш въпроси.

Към онзи квадрат, към онзи район. Точка до точка.Стрелка до стрелка.Обръч.

Обсада.

В средата е Онзи.

Той е виновен за всичко.

Той е врагът.

Той те е пратил в тъмното.

Тичаштичаш

Тичаш към него.

Вече е болка. Болка в гърдите, лицето ми пари, ръцете ми парят надрани от клони. Някой е легнал зад мене, кашля и плюе, плюе дълбоко, сякаш изкарва цялата злоба. Не ше я изкара.

Офицерите се карат за нещо. После и те млъкват, и ние мълчим.

Какво има да кажеш ?

И нощта е замлъкнала, глуха и черна. И щурците мълчат. Само луната ни гледа изцъклена. Бяла.

И Онзи - и него го гледа.

И той сигурно гледа.

Останал е сам, заровен в тъмното.

Чакаме.

Храстите чакат, разперили пръсти - начупени. Хълмове голи, насечени сипеи. Каменисти, назъбени.

Някъде там е браздата. Онази - граничната. Там Родината свършва.

Първо се затваря браздата. Покрива се границата.

Човек до човек.

Точка до точка.

Долу - в Щаба, точките се подреждат на картата.

Стрелките сочат посоките.

После се затваря пътя назад.

Няма връщане, няма пътеки напред.

Точките се подреждат една до една. После се свързват в обръч. После започват бавно да се приближават, да се свиват

После се свързват.

Кръгът се затваря.

Кръгът става малък, после още по-малък.

И Онзи остава в средата.

Няма път напред, няма път назад. Без изход Точка до точка.

Край.

Той знае ли ?Край.

Знае ли, че краят е близо ?

Или се лута в тъмното.Първо напред, после назад. Като хванато в обръч животно Обикаля, обикаля, скимтиТърси, дири, моли се да намери изход

Без изход.

Без път.

За всеки трябва да има някакъв изход. Да има пътека назад и напред.

За него няма.

Как викаше оня ?: Съдии

Съдии на какво ?

И що значи присъда ?

А, другарьо Полковник ?

Теб питам ! Съди на какво ?

Небето мълчи.

Войниците дишат с автомати в ръце. Чакаме в тъмното да пуснат онази ракета .Сигнална, червена ракета.

Нататък е ясно.

Като на лов.

Лов ли ?Лов на какво ?

Лов на живи хора.

Такива сме ние

А всяко правосъдие било справедливост. Било милосърдиеТака ми разправяше оня - Учителя. И ми четеше Чехов и после говореше. Дълго говореше.

Днеска, в тъмното няма какво да говорим. Всичко е ясно. Тъмното глухо мълчи. Кой да попиташ ? И какво да го питаш ?

Всеки въпрос - и вече си вътре.

Затворен в средата, при Онзи.

Тъмно. Офицерите пушат, скрили цигарите сред дебелите пръсти. Така е по Устав. Не се пуши.

Тях ли да питаш ?

Господ го няма.

Господ е долу - в Щаба, пред картата. Командирът е Господ. Той подрежда червените точки. Поставя стрелките. И ние се движим по тях. Послушно и кротко. Няма друга възможност.

С-с-с-с-с-т

Ракета.

Изведнъж всичко става червено.

Червено, до кръв.

Издигна се право нагоре, после се спусна На земята се пръсна на червени искри.

Това е.

Започваме.

Офицерите изваждат пистолети. Чува се как ги зареждат. Сухо, зловещо.

Започваме.

Всичко започва

Дано свърши по- бързо.

Ставам.

И другите стават.

Дулата проблясват в тъмното, устремени напред. Войниците дишат.Ускорено, хрипливо. Като уморени животни.

До мене, край менеРедици войници, дула и стомана, офицерите псуват през зъби.

Родината !

Ето я ! - цялата.

Редици. И цеви. Кордон.

Тревите се смачкват със стон.

Без знаме, без химн.

Само кучета лаят отзад.

Защо му е химна на оня ?

Псетата стигат. Псетата идват. Облещели зъби, изцъклени зъби, проточват се лиги, скимтят и се дърпат, войници, войници

Подредени в редици.

Няма път. Няма изход.

Кордон.

Аз идвам.

Чуваш ли ?- Идвам !

Пристъпвам към тебе, автоматът те търси, всеки те търси, всичко те търси

Аз идвам.

Чуваш ли ?

Идвам.

Обикаляш сред тъмното, обикаляш през храстите, обикаляш напразно

Без изход.

Без път и посока.

Стъпки, много стъпки.

Чупят се храсти, тревите съскат в тъмното сякаш са змии. Дула и стомана, офицерите викат отзад.

Пистолети и мрак.

-Стреля-я-я-я-и-и-и-и

Чуваш ли ехото ? Чуваш ли стъпките ?

Заповед. Всичко е Заповед.

Кой заповядва ?

Командирът ли, кой ?

Родината сигурно. Тя заповядва.

А що е Родина ?

Ти ли мръснице, ти ли ми казваш ?Коя ли си ти ?

ти си земен райай

Лай.

Чуваш ли ?- лай !

Аз идвам, и кучета идват, пристигаме всички. Лай

Край.

Изстрел.

Късове ехо. После тихо. Настръхнало тихо.

Тогава те чувам. Чувам гласът ти- извивка нагоре, към голямото, черно небе.

И те виждам.

На земята, подпрян на колене, с ръцете нагоре.

Викаш нагоре.

Викаш от болка.

Викаш нагоре, на своя език.

Немец.

Бандит.

Нарушител.

Уцелен в ръцете.

От ръцете ти тече нещо черно. Сигурно кръв.

ах, те нямат край

Не !

Край.

Автоматът подскача, небето се дръпва настръхнало. Нощта се изпълва с мълнии.

И трясък. И огън.

Всички стрелят, ръждиви огньове, от тъмното изкача за мъничко храстче, после се връща обратно в тъмното И пакИ пак

Огъногън

Ръждиви огньове, червени огньовеИ блясъци. Кървави блясъци.

Падаш, мяташ сеспираш. Тялото ти подскача накъсанона кървава кашапарцали и кръв

И изведнъж стана тихо. Чу се последно, отчетливо как изстрещя пистолет, после и той млъкна.

Много тихо.

Чуха се кучетаотначало далече, после по-близо. Ето ги - идват.

Долетяха от тъмното, сякаш демони.

Като глутница вълци.

С бели зъби.

Блеснали, бели зъби.

Злобазлобазлоба

От злоба скимтят, не могат да дишат...

Късат ДърпатВлачат

Разкъсват

Лов. Ето го дивеча там - направо на късове. Кървави късовеПарцали месо

Правосъдие , а ?

Член 279 ал. 1 НК.

Виждаш ли мръснице - правосъдие !

На късове Каша Кървава

Мирише на барут и на кучета.