Регистрация

Мирис на страх

Очите на агнето станаха кръгли, после изведнъж - стъклени, мъртви. Агнето потрепера и спря.

Като сега. Бълнуват, проплакват Новобранци такива !

Сигурно и аз съм бълнувал. И аз съм се мятал - задъхан, сред тъмното И аз съм скимтял на сън. После съм свикнал.

Сега се будя - така, на разсъмване. Гледам в тъмното, слушам гласовете на другите Гласовете от тъмното.

След малко всичко ще свърши. Дневалният ще изрита вратата, ще блеснат всичките лампи24 на брой. Така е, това е малката радост на всеки дневален.Едничката радост на безсънната нощ. Да блеснеш с лампите, да ритнеш вратата И да крещиш, да изревеш нечовешки :

-Ста - а - а - а - ни - и - и !

Да изревеш, да прекъснеш съняДа видиш очите на спящите, кръгли, уплашениНовобранците това заслужават. Трябва да свикнат, тук е такаСлед време и те ще крещят. И те ще се радват на това. СпятКолко време съм спал като тях ?Много. Сега се събуждам преди изгрев. Гледам в тавана. Искам да не мисля за нищо. А те ? - какво ли сънуват ?Скоро дойдоха, още миришат на живо, на онзи живот - там, много далеч. Зад оградите. Сигурно него сънуватСънуват жени, голи жени с размътени погледиДискотеки и баровеСвободен живот. Това ли сънуват ?

Новобранци такива.

Аз не сънувам. Вече не искам никакви сънища, не искам нищо да помня

Пак се чу някой. Говори, говориНещо неясно, накрая извиква. А -а-а-а

Кой беше той ?

Някой от тъмното, някоя гола глава. Уплашена, свита. Няма значение. Тук никой няма значение. Няма имена. Има фамилии.

Новобранци и стари.

Редници и ефрейтори.

Старшини и офицери.

Командир и Началник Щаб.

Това е то.

Без имена.

70 голи глави. Трима ефрейтори, четирима млад - сержанти. Това сме. Дишаме в тъмното. Някой бълнуват. Мирише на тежко и спарено.

ТРЯСЪК !

Вратата отлита, блъска се в стената, изскърцва протяжно. И блесва !

24 слънца. 24 бели слънца.

- Ста - а - а- ни - и - и - и !

Ето го !

Нечовешкият рев, като от свирепо животно. ..Дневалният гледа доволно.

- Ста - а - а - ни -и - и !

Новобранците се надигат с луди очи. Някой от старите протяжно изпсува. По навик. Всяка сутрин е същотоКак да не псуваш ? Леглата избухват, литват чаршафи, мярката се голи глави и опулени погледи. Ето ги - 70 голи глави, еднакви, уплашени

-Ставай-йте, киртаци с киртаци !

Това е . Киртак На новобранците така им се казва. Идва от кир, мръсотия. Новобранеца няма време за лична хигиена. Така се полага. И замирисва, покрива се с кир и мръсотия. От там - и киртак. И аз съм бил, и други ще бъдатКиртакът няма време за себе си. Той шие якички на стария , оправя леглата, мие пода и чисти. Лъска обувки, чисти шинели

Това е киртак .

Така трябва да бъде.

Ето ги - суетят се объркани. Не знаят от къде да започнат. Само ние лежим. До мен е ефрейтор Петков, на вишката в ляво е Костов. Ето го - пак е подпухнал. Снощи са пили до късно, не съм го усетил как се е върналПрозява се шумно, очите му са мокри и мътни. После пали цигара, дърпа и я мачка на пода. Така е - сутрин не можеш да пушиш.

Трябва да ставам.

12 ноември.

Цял ден.

Ден ли ?Прозорците са черни и ледени. Още е нощ. 5 часът е. Цял ден Още един. Как ще изкарам ?

Леглата изглеждат разровени ниви. Бели чаршафи и черни одеала. Вишка до вишка Новобранците се блъскат и викатОбуват клинове, някои навиват партенкиСуматоха и шум, трябва да ставам, трябва да ставамМлад - сержантите започват да викат, още са сънени, гласовете им се извисяват- дрезгави, сухи, сякаш сухи клони се чупятИ аз трябва да викам.Моите киртаци се блъскат и лутат. А трябва да бързат. Много да бързат, тук е така. Така ме научиха и в школата, после и тук - моите стариИ съм станал машина.

Клина, колана чорапи

Обувки.

На старите обувките стоят до леглата. Да не се блъскат сутрин. Да не се бавятНовобранците трябва много да бързат, имат още много да учат. Още са хора.

А трябва да станат войници.

Не знам какво трябваТака казват поне.

И сигурно трябва.

-Вие сте елитни войскигръбнака на Партията !

Така разправяше някой.

-Темпо, темпо ! Киртаци такиваМърди с мърди !

Това е . Елитни войски.

Новобранците бързат уплашено. Ефрейтор Петков тази сутрин е бесен. Снощи много е пил. Тази сутрин ще им измъкне душата. Усещам, че мирише на бъчва. Той ме поглежда, пак се прозява. Намигва ми :

- Как е брато ?!

-Си ебало майката ! - трябва нещо да кажа, при все че не ми се говори. И на него не му се говори. Езикът му е дебел и тежък, очите му блестят - подути и грозни.

Време е да се махам. Новобранците са вече готови. Само няколко се мотаят още, нищо ще ги изхвърлят и тях. Смотаняци такива !

Два часа се мотат, сякаш са в къщи.

Блъскам една гола глава и излизам.

Студено, студено

Първо в клозета, после две шепи вода на очите

Новобранците тичат обратно. Изпикали са се, сега- бегом обратно. Да ни чакат.

Като се оправим и ние, ще ги водим на физ - зарядка.

После - закуска.

После ще им провеждаме занятия. Стрелби. Окопаване. ТичанеСлед това - на обяд. После- пак същото. Вечерта - на храна. И да лягат.

Ах, мамицата му !

12 ноември. Цял ден.

Пикая с въздишка. В клозета мирише на хлор и пикня. На нужник. Зад мен новобранците търпеливо изчакват Старият пръв пикае. На него му се пикае повече от един новобранец. Той няма служба за да чака Разни такива. Казармен фолклор.Когато старият е пикал тука, тия са юркали гаджета.

И аз съм изчаквал моите стари.

И те - техните.

Така е било.

Елитни войски.

Тук няма извращения. Няма побоища. Няма делфини и кукувички както в КЕЧ-а. Няма изпратени в ДИСЦИПА за такива неща

Всичко по Устав.

Той - Уставът си знае работата. И стария си знае неговата. Няма да преебем уволнението заради някой киртак.В никакъв случай. Всичко по устав. Най - лошо е да те действат по УставНяма на кого да се жалваш. Не можеш да викаш

Един новобранец се беше обесил. Ей там - на онова дърво до лечебницата. Излязъл през нощта да пикае, а се обесил. Караулът го свалил вече изстинал.

А това - в клозета, то си е в реда на нещата. Когато Старият пикае, новобранеца чака. И разни други нещаВ Умивалникът - също. Направо ги блъскам когато отида. И те мълчат отстрани. Какво ще ми кажат ? Аз съм по- старши от тях. Ще ги сбъркам, ще ги накарам сами да си говорятИмат много време да се мият и да пикаят на воля. Цели две години Не са малко.

Такива глупости.

Улавям се как не мога да мисля за друго. Това е моят живот. Сигурно съм затъпял, или свикнал. Все едно. Онова - вън, то е някъде много далече, толкова далече, че постепенно преставаш да мислиш за живота отвънка.

Тук е нещо различно. Трябва просто да свикнеш с него. Иначе - като онзи киртак - на дървото Караулът ще ти отреже въжето.

Студеностудено Измих си лицето и то пламна от студ. И пръстите - и те ме болят. По - бързо - назад. В Димитровската стая е топло. Новобранците са надули кюмбето- да стане червено !

Поне за малко да се стопля. Няма време за повече. Новобранците са излезли навън. Пушат и чакат. Някои плюят по земята. Чакат да ги водим на физ - зарядка. Няма време да се топля край печката. А е толкова студено !

Ето ги моите Пушат цигари и си говорят за нещо. Събрани на куп - да се топлят. Като стадо овце.

-Я внимавай ! - новобранците се стряскат и застават мирно - Не ми се мотайте такива и не ми пуши в строя ! Строй се веднага !

Това е.

Не остана време да си стопля ръцете. Другите стари вече бяха излезли. Само ефрейтор Цветков се мотаеше още, с мъка си обуваше обувкитеИ той е бил снощен. Тук освен да пиеш, няма нищо интересно. Важното е да не те хванат, иначе става много злеПо това време в ареста можеш да си отидеш замръзнал. Или да се разболееш за цял живот. Или нещо подобно.

Мушкам ръцете в джоба, пръстите ме болят все още. Студено. Много студено. Тази зима е много свирепа. А уж сме на юг. Вятър.

Още е тъмно. Синьо, тъмно - синьо, звездите премигват отгоре. От неоновите лампи сякаш става още по - ледено.

Бодливата тел по оградата е станала захарна, като украса за тортаДори е красиво.

Дали е красиво ?

Тук няма красиви неща.

Няма картини. Няма изложби и театри.

Понякога, за награда, ни водят в градското кино. Обикновено - на съветски филм. Това се решава от Началник Полит-отдел : кой филм ще се гледа, кога сме заслужили някаква награда. И за телевизионните филми пак той решава. Питаме Оперативния дежурен, той вика - Аз такива неща не решавамПитайте си Политиката - той да решава

И ние го питаме.

Началник Полит - отдел мисли. После ни казва :

-Вечерта, на проверка ще кажа

И ни казва. Вечерта разрешава. Нарочно го прави - да си направи реклама. Видиш ли - Партията мисли за тебе.

Такива неща.

По - добре е да не мислиш за това. Радвай се когато можеш да гледаш телевизор, да не ти пука, когато не може.

- Айде, строявай се бързо !

Ето ги моите киртаци . Дангалакът Грънчаров - най - отпред.

-Грън - чаров ! Към мен !

- Аз !За -пейте другарьо ефрейтор !

Гледа ме без да премигне. Разкопчавам му колана, без да свалям поглед от него.

- Я бе пиленце сладко ! Кръ- ъгом !

Грънчаров се врътва за малко. Стягам колана още веднъж силно - със замахПосле го закопчавам така. Останалите се смеят. Смешни неща.

- Ти май искаш да се уволниш преди мене, а ?Май Старият не е заслужил колкото тебе, а новобранец ?!

-Съвсем не, другарьо ефрейтор !

- Я повтори, че не чувамСтарият е оглушал вече от старост

- Съвсем не, другарьо ефрейтор ! Не искам да се уволня преди Стария

- И да искаш, и да не искаш - няма ! Ма- арш в строя киртак !

Грънчаров помръдва.

-О-остави новобранец !Като баба си !Ма-а-арш в строя !

Другите се смеят. Какво ли е смешно ?

- Хайде, ход - о - оммарш !

Тръгват.

Пръстите ми са се стоплили малко. Усещам иглички по лицето си, само да ми се напука кожата. Нямам и крем. На лафката оня не е докарал още. А трябва. От студа и водата ти се напукват ръцете, лицето ти става червено, обрулено, сякаш горено Това съм го чувал от моите стариТук трябва да се пазиш.Трябва да си миеш краката, да се къпеш постоянно, когато успееш. Иначе може да хванеш зараза. Разни пъпки, дето остават за цял живот. Или други такиваИма някой така си отиват от тука-покрити с язви и пъпки. За спомен.

-Хайде !Строй се в редица и ход-о-ом

Новобранците тръгват. Другите стари са ги повели надолу към площадката, чувам ги как се провикват Време е. Ще вземе да мине Оперативния - пак ще крещи. Трябва да ги прекарам набързо. После - обратно на топло. Ако ще копаем окопи, не знам как ще изкарамНа стрелбите е лесно. Все някъде ще се скатаеш на завет. Ако лейтенанта не е махмурлия, може и да се скриеш в камиона на топло.

Писна ми !

-Хайде киртацимърдайте бързо ! Какво се влачите такивапарцали с парцали !

Започват да тичат. Блъскат се като стадо животни, чувам как някой изпсува.

-Първите на място !ТакаСтрой се сега.

Това е. Физ - културна площадка. Успоредки, лостове, въжета, върлиниЗаскрежени. Блестят, сякаш посипани със захар. Красиви. Красиви, ама да не докоснеш до тях. Залепват по ръцете, направо ти късат парчета от кожа

-Грънчаров !

-А-З !

- Какво мънкаш бе, киртак !?Айде - бегом ! Другите - бегом !

Хукват.

Пет обиколки. После - на лоста. После - на успоредката Чувам как ефрейтор Петков крещи някъде отзад. Ще им изкара душата тази сутринЩом от сега им крещи. Да вика. Тук е така. Елитни войски. Здрав дух - в здраво тяло. Това го бях чел някъде. Елитни войски- така разправяше оня. А защо сме елитни-никой не казва. Браним стараната. Гръбнакът на Партията.Разни такива. Да бягат тогава !Да тичат !

И те труполят с обувки.

Виждам как от устата им изригва пара, като бели фонтани.

Две обиколки

Още три обиколки -после ще видим.

-Да - а - а - вай !Давай, не спирай !По-бързо, Грънчаров !

След малко ще падне. Знам си го аз. Обикновено пада на третата обиколка, този път е добреАко изкара и тази, ще падне чак на последната

Я да го видя !

Преплита кракатаЕй там, до пилона ще падне !Браво ! Отмина !

-Давай Грънчаров, давай - не спирай !Още малко остава !

Още малко ли !? - ето го - падна !

Струполи се долу, сякаш посеченИ другите спират. Някой сядат веднага.

Приближих да ги видя.

Какво да ги гледам ?

Едвам дишат, киртаци с киртаци !

Грънчаров лежи на земята, мирише остро на пот. От устата му изригва пара и слюнкаДано не повърне. И това го е правил.

Лежи и ме гледа като бито животно.

И другите гледат. Мълчат. Бълват пара, някой плюят проточени лиги.

Какво ли ме гледат ?

-Ста-а-а-ни-и-и Грънчаров !Стани !Каквото си легнал, само мадама ти липсва

Оня долу се мръдна. Присви си краката, опря се на лакти И другите стават.

-Та-ка !Е, бойциЗаради редник Грънчаров-замълчавам ефектно-заради този киртак !- още три обиколки !

Мълчат. И ме гледат. Дишат тежко, гледат ме втренчено.

-Май нещо не чухте ?!-повишавам глас, под гласът ми те се превиват, сякаш камшик ги удариИ хукват.

Грънчаров политва напред, след малко пак ще се сринеТогава ще тичат още три обиколки. Само те. Ще оставя Грънчаров - нека ги гледа. И те ще го мразят. И те ще го бият

Тука всеки трябва да мрази.

Някой трябва да бъде виновен.

Той да бъде виновен !

Така е.

Това е системата. Важен е Уставът. Да не го нарушаваш. Там пише- Физ - зарядка - 30 минути .

Даже са много.

Ето го - падна !

Другите се нахвърлиха върху негоРитат го, блъскат гоЮмруци, юмруци

- Я внимавай ! Строй се веднага !

Стават. Задъхани, потни.Свирепи. Само Грънчаров е долу, лежи на земята, от устата му тече нещо черно. Сигурно кръвЗнаех си аз !Грънчаров - виновен !

Сега ще намерим още виновни.

Грънчаров се вдига и влиза в строя. Другите ме гледат с блестящи очи.

-Вие бойцикакво правите вие ?!Кой го направи ?

Траят си . Какво да ми кажат ?

- Кой удари другаря ви редник ?Питам !Веднага !

Пак си мълчат.

- Боянов ! Ти ли удари другаря Грънчаров ?

-Съвсем не, другарьо ефрейтор !

-- И ти не видя, нали така редник Боянов ?

-Тъй вярно, другарьо ефрейтор !Съвсем не видях.

-Аз пак ще ви питамКой удари другаря ви редникИначе- всички ще патите !

Няма да кажат.Знам си ги азПосле ще дойдат - един по един, тайно от другите А аз и не искам да знам. Все тая. Всички да страдат.

-Щом ще се крием !Бегом на успоредката !Новобранци такива !

Хукват. Като стадо животни.

Катерят се, опъват краката. Залепват ръцете по онези тръбизаскрежените.

Красивите !

- А ти, редник Грънчаров !Ти почини !Ела тука при мене, да гледаш твойте другари бойци Ще вземеш да ми умреш на успоредката, да се чудя какво да те правяМай искаш да преебеш уволнението на стария , а новобранец такъв ?!

Грънчаров се смъква от успоредката, идва при мен без да ме гледа.

- Май оглуша, а другарьо боец ?!

- Съвсем не, другарьо ефрейтор !Не искам да прееба уволнението

Ония - от успоредката гледат. Гледат Грънчаров и мрачно мълчат.

-Айде момчета !Нека редник Грънчаров да гледа какво е да си истински боец !Да се учи !

Почват.

На едно - увисват с главата надолу. На две се изправят.Ако закъснея да им кажа две, от носовете им ще потече кръв. И това съм го правилМоже и някой да падне и да си счупи врата.

-Две-е !

Вдигат се нагоре, някой скърцат със зъби.

От устата им бълва пара, днес е много студено. Как ще се кара, не знам

Дишат, потни, гледат Грънчаров.

Той си седи, не смее да дигне глава.

- Е-едно !

Увисват надолу. Голи глави. Лицата им стават червени.

- Две-е-е !

Едвам се изправят. Гледат Грънчаров, гледат и мене.

Мирише остро на пот.

И на страх.

Това е то. Елитни войски.Мирис на страх.

-Айде момчета ! Едно-о-о !По-ниско, по-ниско !Отпусни надолу главата !Точно така !Айде отново !

-Две-е-е !