Регистрация

Моето съкровено желание - глава 3

- Олеле, закъсняхме за английски! - завайка се Веси. В този миг от класната ни стая излезе съученикът ни Климент. Той беше с чанта.

- Какво става Климба? - попитах аз.

- Днес нямаме училище, а никой не ми се е обадил. - съобщи мрачно Климент.

- Я пак повтори! - учудено казах аз.

- Няма какво да повтарям, много добре се разбира от първият път. - каза Веси, но само, за да прикрие радостта си. На мен ми стана гадно, защото обичам училището, също както една майка обича детето си.

Веси ми намигна. Това можеше да означава само едно - на свиждане у Цветомир.

У приятелят ми ни посрещна г-жа Драганова - майката на Цветомир.

- Радвам се да ви видя, момичета. Цецо е в ужасно настроение. Може би вие ще го позабавлявате. - каза тя

Трябва да ви кажа, че с Веси не бяхме подготвени за тази физиономия. За пръв път я виждахме върху лицето на съученикът ни. Когато си поприказвахме малко обаче, лицето му отново се озари в узмивка.

- Колко е хубаво да имаш приятел като Цвето! - въздъхнах аз на връщане към къщи. По пътя за дома минаваме през мост, а под него има рекичка. В нея са си патили не едно и две деца. Ето какво се случи, докато минавахме през моста:

С Веси си говорехме вицове и изведнъж тя залитна и падна във водата . Аз я последвах, защото се бях хванала за ръката й. Резултатът беше, че и двете се разпищяхме:

- Помощ, помощ, някой да ни помогне!

И някой все пак дойде. Голяма сянка се приближи и докато се усетим, бяхме на мостчето. И този, който ни измъкна се оказа бате Здравко - един скаут, който познаваме от лятото. Зъзнейки, ние му казахме:

- Б..благодаря!

Бате Здравко ни закара по къщите. Там всяка от нас изпи чаша топъл чай, а после на бегом в леглото.

Красимира Красимирова Димитрова - 9години