Регистрация

Моето съкровено желание - глава 4

Марими, мароми, мару. Това е на наш език. Направихме си разшифрован код. Взехме идеята от една книга на име "Това е тайна". Тоест, така се казва поредицата от книги на Томас Брецина. Всяка от нас си има по едно обикновенно листче, за да разшифроваме съобщението. Та в бележката пишеше: Цветомир е в болницата, за да му махнат бинта. А аз и писах: Съвсем скоро ще имаме мисия. Медальончето ми е блеснало в розово. Веси ми изпрати: И моето блести в лилаво. Е, за сега толкова. После ще ви разясня каво имаме предвид аз и Веси.

Преди последен час. Беше петък. Ние с Веси избягахме в скривалището си. Изведнъж от някъде блесна кехлибарен кристал в кръгла форма. Да, това беше Ястреб. Той ни викна:

Ирма, Корнилия!

Не знам какво стана, но изведнъж пред нас се яви Дракула. Това е много мъдра и стара жена, която е омагьосана от злите сили. Тя ни каза:

- Имам нужда от помощта и на Уил, Хей-Лин и Тарани.

Това са наши други приятелки. Уил-Бетюл, Тарани-Александра и Хей-Лин-Айнор. Цветът на Уил е зелен като тревата, на Тарани-яркочервен като кръвта, а на Хей-Лин - морскосин. Ние сме щестимата пазители на света. Когато камъните ни блеснат с особена светлина в нашия цвят, това означава, че Дракула ни търси. Досега не сме имали мисия, защото сме пазители на света едва от седмица.

Не чакахме твърде дълго останалите. Те пристигнаха малко след нас. Хей-Лин беше много въодушевена.

Какво става, Корни? - попита ме тя.

- Нямам никаква представа! - отвърнах й аз.

- Очаква ви първата мисия. - обърна се към нас Дракула. - Не искам никакви издънки! - каза ни вече по-сурово. - Нидерландия се нуждае от вас.

- Нидер какво? - попита Уил.

- Млъкни, Уил! - изшътках и аз.

- А сега се пригответе! - каза Дракола, все едно, че не е чула нищо. - За първата си мисия като пазителки.

Goodbye!

Следва продължение