Регистрация

Моята изповед - част 2

...По моя преценка бяха минали около 15 години, но никаква война не се надигаше. Някой явно се стараеше да не бъда информиран на 100%. А и Магнус не ми вдъхваше доверие. Вампирската ми интуиция ми подсказваше да не му вярвам. Нещо в мен крещеше, че той не е личността, за която се представя.

Самотата ме измъчваше. Реших да си намеря съквартирант, защото животът в крайните квартали на Москва ме подтискаше. А и Курган бе много далеч. Не смятах, че от Върховния съвет биха имали нещо против. Пуснах обява по интернет и зачаках желаещи. Явиха се повече, отколкото предполагах. Избрах едно младо момиче, на което казах, че съм студент и търся човек, с който да разделя наема. Казваше се Силвия. С нея се виждахме само вечер. Тя не знаеше почти нищо за мен, освен лъжите, които ù наговорих. Виждахме се само вечерта, когато тя се прибираше от работа, но това ми беше достатъчно. Чувствах се добре от факта, че мога да поговоря с някого, без да се притеснявам от нещо. Когато тя заспеше, аз тръгвах на лов. Както всяка друга вечер... Една нощ бях извикан на Върховния съвет, където ми бе съобщено, че мога да се върна в родината си за известно време. При други обстоятелства щях да се зарадвам много, но тази новина я посрещнах малко разочароващо. Та какво щях да правя там?! Тук, в Русия, ми беше по-добре. Но причината, заради която приех, бе единствения човек, който знаеше моето истинско Аз" (освен Магнус разбира се) ... Но май съм се лъгал! Сега ще ви стане ясно защо...

Когато се върнах в родината си, първата ми работа бе да отида при онова момиче и да я видя... след всичките тези години.

Беше късно през нощта, когато позвъних на вратата ù. Отвори младо момиче на около 16-17 години. Джесика още живее ли тук? - попитах аз." Момичето ме погледна доста странно и ми каза да вляза. Вътре видях, че има още едно момиче и едно момче на нейната възраст. Те ме наблюдаваха с неприкрит интерес. След всичките тези десетилетия, през които бях, съм и ще бъда вампир, моето човешко излъчване почти се бе изгубило. Сега кожата ми бе бледа като на скандинавец, очите ми - кафяви с червен оттенък, а около мен миришеше на СТРАХ. За какво ти е майка ми? - попита момичето." Сега като се вгледах по-внимателно в нея, открих, че наистина бе същото момиче, което бях видял през онази далечна нощ, когато посетих за първи и последен път Джесика. Искам да я видя - отвърнах аз. - Познаваме се от гимназията." Ти си Nick Dracula, нали? - продължи момичето." Останах като гръмнат. Откъде, по дяволите, знаеше за мен?! Ами да, беше много просто. Явно майка ù я беше светнала по въпроса. Не се притеснявай, това са мои приятели. Те също са чували за теб, но освен нас тримата, никой друг не знае за съществуването ти. Или поне така си мислехме до скоро." Какво имаш предвид? - учудих се аз" Тя ме изгледа иронично и продължи: Майка ми е мъртва. И знаеш ли кой е виновен? Очевидно е, умнико! Това си ти. Не, не бързай да ме прекъсваш! Не ти искам жалките обяснения. Видях тялото ù. Беше разпокъсано по най-жестокия начин, за който тогава се сещах. Сигурно не знаш какво е едно 11-годишно момиче да види майка си мъртва!? Да, тогава бях само на 11, когато тя си замина. Експертизата показа, че тя е била разкъсана със зъби. Имало е следи от зъби по врата ù. Убил си я ти! И аз знам защо. Тя ми разказа всичко за теб. Още, когато си бил човек... и си я ОБИЧАЛ. Ти си просто един лицемер и глупак, знаеш ли?! Просто се чудя как си я накарал да ти повярва. И след като те е отрязала, ти си решил да отмъстиш. Е, умнико, ти успя. Но сега страдам аз... аз и баща ми. И сега какво? Дойде да убиеш и мен, така ли?" Тя е мъртва!!? - прошепнах ужасено аз. - Но... аз..." Просто не намерих думи. Излязох по най-бързия начин. Бях като попарен. Но изведнъж всичко ми просветна. Бяха го направили Те! Знаех кои са виновниците и реших да действам сам. Щях да си отмъстя на всички, които ми бяха причинили цялата тази болка. Заклех се с цената на всичко да запазя живота на трите хлапета, защото май сега те бяха единствената ми връзка с нормалния свят. След няколко минути се върнах обратно при тях. Трябва да ми повярвате! - обърнах се аз към хлапетата. - Никога не бих сторил зло на човек, когото съм ценял. Просто защото е нелепо и тъпо да мразиш нещо, което преди си обичал. Наистина е тъпо! Знам кои са виновниците, но знам, че и вашият живот е в опасност. Те скоро ще научат, че съм говорил с вас и ще ви убият. Трябва да дойдете с мен на безопасно място." Никъде не искаме да ходим с теб, тъпако! - каза момчето. - И не ти искаме тъпите оправдания. Върви си и повече никога не се връщай обратно!" Явно трябваше да се справя по втория начин. Зашеметих и тримата. После ги стоварих в една отключена кола отвън и дадох мръсна газ извън града.

Изгревът скоро щеше да настъпи. Дъщерята на Джес се свести първа. Отначало се стъписа, но бързо я успокоих. Виж, наистина трябва да ми повярваш! - казах аз. - Не съм виждал майка ти от близо 15 години. Няма как да бъда аз убиеца, но съм 100% сигурен, че знам кои са го направили. Те ще потърсят и теб, даже и приятелите ти... И няма да имат покой, докато не ви убият. Те търсят и мен..." Кои са тези Те? - попита тя." Върколаците! - отвърнах аз. - Нашите хилядолетни врагове. Войната между тях и нас скоро ще започне. Смърта на майка ти е, може би, началото. Те знаят, че само аз мога да ги спра по някакъв начин, който дори аз самия не се сещам. Трябва да ми съдействаш! Скоро ще настъпи денят, а аз мога сериозно да пострадам при контакт с ПСС (Пряка слънчева светлина). Ще ви отведа в щаб-квартирата на нашия орден. Той се намира в Русия. Ще се наложи да прекарате доста време, може би години, в компанията на вампири, но това е най-сигурното място в момента за вас." Добре! - въздъхна тя. - Ще ти повярвам, само защото звучиш искрено, а и тези пурпурни очи не биха излъгали, според мен!" Мамка му, очите ми бяха кървави. Нощта беше дълга и съм забравил да се нахраня. Казах на момичето, че ще се върна до половин час. Набързо задоволих жаждата си и бързо отидох пак при хлапетата. Другите още бяха в несвяст. Как ти е името? - попитах аз дъщерята на Джес." Ивена - отвърна тя. - Приятно ми е, Nick!" На мен също!" В багажника на колата намерих някакви стари одеала и с тях покрих прозорците на задната част на автомобила, така че да не прониква вътре ПСС. Потеглихме за Русия.

Изминаха няколко спокойни месеца. Хлапетата живееха добре в Курган, а аз ги навестявах доста често, тъй като все още живеех в Москва. Магнус ме упрекна, че съм разкрил една добре пазена хилядолетна тайна, но успях да му охладя бързо страстите, като му разказах какво се е случило.

Със Силвия станахме гаджета и аз ù разкрих истинската си самоличност. Разказах ù цялата си история и тя остана възхитена. Колко странно е човешкото мислене и манталитет! Вече разбирах с цялото си същество правотата на думите на Магнус в нощта, в която бях за последно човек: Един ден ще съжалявш за това твое решение, защото живота като човек е най-ценния дар на света и ще загубиш много, дори всичко, ако наистина приемеш да станеш един от нас..." Обясних го това на Силвия по най-достъпния начин, но думите ми сякаш не стигаха до съзнанието ù, защото тя ми заяви, че иска да я направя вампир. От това се страхувах! Трябваше да я излъжа и ù казах, че това ще стане едва след края на войната.

Измина една дълга година, но така и нищо не се случваше. Но в една студена ноемврийска нощ се случи нещо съдбовно. Стоях до прозореца и мълчаливо наблюдавах ситния депресиращ дъжд, който можеше да скапе настроението на всеки индивид. Беше малко след полунощ. Силвия спеше, а аз тъкмо се бях върнал от лов и сега замислено гледах как водата се стича по стъклото на прозореца. Изведнъж на вратата се позвъни. Вампирският ми инстинкт подсказваше, че ще стане нещо. . . нещо съдбовно. Силвия се събуди и със страх в очите ме гледаше, сякаш искаше да каже Не отваряй!" Аз се приближих до вратата и бавно я открехнах. На прага стоеше непознат мъж в черен шлифер, целия мокър. По дяволите, това беше вампир!!! Непознат вампир! Може ли да вляза? - попита учтиво той. - Трябва да се подсуша!" Аз веднага се отдръпнах назад и го пуснах да влезе, пред вцепенения поглед на Силвия. Кой си ти? - запитах аз. - Какво искаш от нас?" Той изгледа момичето и каза: Казвам се Лестат." При споменаването на това име аз изстръпнах и всичко в мен се преобърна с главата надолу. Трябва да дойдеш с нас в Западния съюз!" Какво е това? - учудих се аз." Мисля, че твоят създател ти е разказвал за разделението! Западният съюз е обединение на вампирите от Западна Европа и Северна Америка. Трябва да дойдеш веднага, защото върколаците вземат превес!" Но нали войната още не е започнала?" Това са чисти глупости! Войната отдавна започна, но онези отрепки от Източния блок те държат настрана, защото искат да загубим." Но. . . защо?!" Онова, което смяташ за Орден, е чиста измислица. Няколко клоуна си разиграват тъпите постановки и те държат далеч от главните събития, които засягат нас - вампирите." Но Магнус ми каза съвсем друго!" Магнус...! Той отдавна не е между живите. Онзи глупак не е Магнус, а се представя за него, но сега няма време да говорим за това. Трябва веднага да тръгнем! Няма време! Отне ми прекалено много време, за да те открия, дано не е твърде късно!" Тогава Силвия ме погледна и развълнувано рече: Преди да тръгнеш, трябва да знаеш нещо!" Тя въздъхна и продължи: Миналата седмица бях на лекар. . . Бременна съм!" Аз изпаднах в шок. Какво, по дяволите, трябваше да направя!?! Целунах я и казах, че ще се върна скоро. После тръгнах след Лестат. Трябваше да отида до Курган и да измъкна онези хлапета.

На следващата вечер бяхме там. Когато останалите вампири ме видяха с Лестат, някои от тях се нахвърлиха върху него. Не ми трябваше много време, за да реша вече на коя страна съм. Отдавна знаех, че има нещо гнило в това място! Затова още в самото начало се опитах да открия Лестат. Съжалявам, че толкова бързо се отказах. Сега се надявах да не е твърде късно, когато той откри мен. Успяхме да се справим бързо с няколко вампира и побързахме да открием хлапетата. Обхвана ме ужас, когато зърнах как Магнус пие кръв от едното момиче. Момчето бе мъртво на пода, а Ивена бе клекнала в ъгъла и плачеше. Лестат я грабна и изхвърча през прозореца. Моят създател се изправи и иронично рече: Казах ти, че един ден ще съжаляваш! Но този ден все още не е дошъл. Повярвай ми, истинския ужас тепърва предстои!" Не му обърнах внимание. Побързах да изскоча през счупения прозорец и да последвам Лестат.

Не след дълго бяхме в Източен Лондон. В едно от гетата се намираше щаб-квартирата на Западния съюз. Лестат ме отведе при техния лидер Силвър Батори (Silver Bathory). Радвам се да те видя на наша страна! - каза ми той. - Търсим те доста дълго, а времето ни притиска от всички страни. Онези отрепки от Източна Европа за малко да провалят всичко. Те убиха онази жена, която те познаваше от времето, когато бе човек." Сякаш от тези думи ме удари гръм. Сега водим две войни - с върколаците и с източните вампири . . ." Аз го прекъснах с думите: Това е дъщерята на въпросната личност. Казва се Ивена. Обещах си да не допусна да ù се случи нищо лошо, макар вече да се издъних." Ще говорим друг път! Ето какво трябва да направиш. След час последните оцелели вампири ще проникнат в подземния свят на върколаците и ще направят лъжлива атака. Ти и Лестат през това време ще заобиколите пиковите събития и ще проникнете в тяхната щаб-квартира и ще поставите Кървавата бомба. Само ти можеш да го направиш, защото си пряк наследник на Влад Тепес - Дракула. И така, Nick Dracula, успех!" Силвър Батори даде знак на вампирите да нападат, а Лестат взе Кървавата бомба и заедно тръгнахме към подземния свят.

Двамата бягахме към някаква мрачна пещера. Аз държах бомбата, а Лестат убиваше всеки върколак, който се изпречеше на пътя ни. След минута бяхме в пещерата. Смътно си я спомням как изглеждаше, защото единственото, което се наби в съзнанието ми, бе ужасяващата миризма на мърша. Странно - дълго време съм си мислил, че ние вампирите сме на върха на хранителната верига, но щом видях с какво се хранят върколаците, вече не мислех така. Та те се хранеха със всичко, по дяволите!

Следва продължение. . .