Регистрация

Моите кукли

Една вечер, докато се топлех на огъня в дома на една приятелка, вратата се отвори и вътре влязоха децата на пеиятелката ми, (които ми казваха "Бавачке") и ми казаха:

- Бавачке, разкажи ни приказака!

- Ако си легнете в леглата. - казах им аз.

- Веднага! - казаха децата и бързо отидоха в съседната стая и си легнаха по високите легла, които бяха съединени, защото двамата бяха близнаци на осем години и бяха момче и момиче.

Момчето се казваше Стивън, а момиченцето Нели. Аз се качих на леглата им и ги попитах:

- Каква история искате тази вечер?

- По действителен случай. - каза Нели.

- И да бъде с приключения. - добави Стивън.

- Някога - започнах аз - и аз бях малка като вас. Само, че по време на тая история бях на десет, а не на осем. Аз имах много кукли. Те всички бяха облечени много красиво: Първата, със синя блестяща рокля; Втората, с розова рокля и изкуствени розички; Третата, с лилава ролкя и зелена шапка с виолетка; Четвъртата, с рокля със синьо за фон и най-различни тъмни парченца по нея; Петата, с рокля със сребристо отгоре и с жълта лентичка, отдолу имаше лилаво и коприна в бяло със златни реснички и бели цветя. Тези кукли бяха много красиви макар, че никоя нямаше мъж. Засега толкова. Днес исках само да ви запозная с повечето герои.

- Но защо? - попита намръщено Стивън на който историята много му бе харесала.

- Хайде, де! Защо не продължиш? - попита и Нели, като ме погледна с най-милата физиономия, която можеше да направи, но аз не се хванах и погледнах големия и кръгъл часовник. С ужас установих, че е станало десет.

- Ако не си легнете, дядо Торбалан ще ви вземе. - заплаших ги аз.

- Да ни вземе - казаха в един глас Стивън и Нели.

- И да не виждате повече майка си? - попитах аз. Те се позамислиха и казаха:

- Ще го преодолеем някак.

Тогава аз загасих лампите и казах:

- Ууу, аз съм дядо Торбалан и вземам всички деца, които не спят нощем. Вечер минавам през всички къщи и ако видя, че някое дете не спи, веднага го пъхам в мръсния си чувал и си тръгвам. - И аз показах стария спален чувал на Стивън и напъхах няколко кукли на Нели вътре все едно чувалът е пълен с деца и завързах чувала с едно въже на Стивън. После им показах този чувал, а те изпищяха:

- Помощ! - и веднага си легнаха в леглата, като се завиха презглава от страх. В същия миг някой светна лампата и това се оказа Стейси, майката на Стивън и Нели. А от леглата скочиха самите близнаци и прегърнаха краката на майка си, защото не стигаха до по-далече.

- Какво става тук? - попита тя учудено, а после ме погледна с укор, че в десет часа близнаците са все още будни.

- Аз им разказвах една история за призраци и те потърсиха успокоение при теб. - казах аз, защото ако кажех, че съм разказвала на децата за моите кукли, тя едва ли щеше да се зарадва особено, а може би и нямаше да ми повярва. Нели тъкмо щеше да възрази, че съм им разказвала страшна история с призраци, а щеше да каже истината на майка си, когато аз я погледнах с най-суровия си поглед. За щастие тя разбра какво имам предвид и затова само каза:

- Историята беше много страшна разказваше се за един призрак, който ако се всели само за секунда в нечий човек, когато излезе от него, човекът е умрял. А също и деца убивал.

Да си призная доста страшна история измисли Нели, но все пак тя помогна. Стейси каза само:

- Аха. А сега бързо в леглата деца, аз ще ви разкажа набързо една история, а после ще сготвя обяд на мен и на съпруга ми, че той е работил цял ден, и не ми се иска да легне гладен, пък и аз нищо не съм яла през целия ден.

Тогава Стивън каза:

- Не може ли бавачката да ни разкаже продължението на историята с призрака?

- Не, времето на бавачката с вас приключи, а и все пак не искам да сънувате кошмари през нощта. Ум не ми побира в главата как може бавачката да ви разказва по това време икстории за призраци, при положение, че прекрасно знае, че пред нея стоят осемгодишни деца, а не трийсетгодишни мъж и жена. А и искам да ви видя, защото не сме се виждали цял ден.

- Ама нали сега ни виждаш? - каза на шега Нели. Вместо да се наскърби или разсмее, Стейси каза спокойно:

- Кой ще дойде с мен да изпратим до вратата бавачката? - попита тя. Стивън и Нели изкрещяха в един глас:

- Аз!

Като се прибирах у дома си помислих колко топла е моята къща сега и с какъв копнеж ме очаква синът ми. Той също бе на осем като близнаците Стивън и Нели, дори Стивън му беше най-добрият приятел, а Нели той харесваше, но не и бе казал, а аз си знаех, че Нели харесва сина ми, но не му казах, защото Нели и Стивън споделяха всичко с мен, а не исках да изгубя тяхното доверие.

Когато се прибрах у дома, синът ми Ники ме посрещна. Той се затича и ме прегърна с всичка сила. Ники каза:

- Мамо, толкова много ми липсваше! Имам да ти разказвам чудесни неща от училище.

- Какво стана в училище? - попитах го аз.

- В училище се запознах с едно много стеснително момче, което се казва Бен.

- О, имаш нов приятел? Браво на теб, Ники! - казах аз, макар, че не се учудвах, че Ники всеки ден се сдобива с много приятели, защото той бе много общителен и благодарение на това имаше цели петнадесет приятеля, които канеше на всички свои рожденни дни. Половин час по-късно аз приспах Ники и сама заспах на дивана.