Регистрация

Очаквай НИ след малко

Събудих се от някакъв шум, непознат и особен. Сетивата ми се изостриха и вече събудил се напълно реших да светна с фенерчето на телефона в стаята. Нямаше нищо, което да мърда или да ми се блещи в лицето. Реших за по-сигурно да проверя и под леглото, знаете от филмите на ужасите, че там се крият лошите. Насочих фенерчето под леглото и в този момент сърцето ми се смрази. Имаше оставено писмо, но не просто легнало, а подпряно така, че да прочета ясно какво пише с главни букви: ЗА ТЕБ Е! Взех го с разтреперени ръце, легнах в полуседнало положение и след като придърпах завивката към мен започнах да го отварям. Паниката вече ме превземаше, а през главата ми минаваха най-лошите мисли, които може да си представите. Не, по-лоши, защото едва ли сте гледали толкова филми на ужасите, колкото аз. Започнах да го чета, преглъщайки едва-едва:
- Очаквай НИ след малко!!!
В този момент спрях да мисля, не можех да мръдна, бях забравил да си поема и въздух. Стоях така поне минута в очакване да се случи нещо. И наистина нещата започнаха да се случват. От хола се чу шум, някакъв също гаден, все едно котка дращи по дъска. А бях сам в апартамента! Не знаех какво да направя, не смеех да мръдна, а да стана и да отида да проверя какъв е този шум беше изключено.
Отново този шум. Този път още по-настойчив. Вече бях сигурен, че в собствения ми хол има някой. Вече се молих да е крадец, това в този момент звучеше най-земно. Не исках да срещам духове, криптиди или полтъргайсти. Ако беше крадец щях да го разцелувам и да го изпратя със 100 лева в джоба дори. Трябваше да действам, знам, че ако просто си лежа в кревата, въобще няма да си помогна. След като се посъвзех от разсъжденията ми за това какво може да е злото станах бавно от кревата. Не стъпвах, а направо левитирах по пода от страх да не вдигна дори и най-малкия шум. Вратата на хола беше на няколко метра от мен, но ми изглеждаше като светлина в безкраен тунел, който трябваше да измина. Пристъпвах бавно и безшумно. Когато най-сетне стигнах до вратата си прилепих ухото до вратата. Хм, не се чуваше вече нищо, но като ли, че долових някакъв шепот. Това щеше да ме побърка, ако не бях решил да предприема най-смелото нещо в живота си.
Натиснах здраво бравата и отворих вратата колкото сила имах. Влязох с цялото си тяло в помещението и извика колкото глас ми държи:
- Кой си ти бе...
Не търсих смисъл в думите ми, а само да стресна предполагаемото зло. Исках всичко да свърши час по-скоро и да какво по дяволите се случва тук. Някой светна лампата и в този момент видях пред мен около 20-30 човека. Всички ме гледаха уплашено и странно: изненадани. Аз също. Гледахме се така може би 3-4 сек., когато всички извикаха:
- Честит рожден ден Ник!!!
- Боже мой - почти на себе си измъмрих, но по израза на лицето ми явно всички разбираха какво са ми причинили. Естествено, нарочно!
- Не можахте ли да изчакате до сутринта - продължих да говоря, след като вече се бях свлякъл на земята.
Всички започнаха да се смеят, а това говедо Мартин, който ми се пише за добър приятел дойде при мен и ми каза:
- Брато, това беше най-готината идея, която съм имал до сега
Идеше ми да го фрасна по самодоволното лице, но в този момент исках да го прегърна, защото все още бях уплашен.
- Честит рожден ден - добави "братото". Не исках в този момент да ми е брат. Братята не си причиняват това.
И другите се хилиха самодоволно, все едно са спечелили Световното по футбол в Русия. И в се пак, ми беше интересно да разбера някои неща.
- А как влязохте в апартамента?
- С ключ, как иначе - отговори Мартин
Бях забравил, че има ключ, защото една седмица, когато беше скаран с гаджето си спеше в нас. Така и не си го взех. И вече съжалявах за това.
- Това добре, а каква ви беше идеята да ме събудите?
- Не е ли очевидно, с гадното дращене по вратата. Май си счупи ноктите, докато те събуди. Поне десет минути дращи като гладно коте...
Хм, помислих си аз, цели 10 мин. Явно съм спал като пън.
- И последен въпрос: от къде знаехте, че ще погледна под леглото, за да прочета писмото?
Всички се спогледаха, а Мартин промърмори:
- Какво писмо?!