Регистрация

Огнената Дружина - I част ( Все едно бе вчера... )

Преди време, горе-долу десетина години, и Имрагарн имаше такъв наплив пред пещерата си, че и по голям, но се разболя от настинка и без да иска изпепели всичко.Дори и лешоядите не се мяркаха вече за да видят каква е хавата там.

Имаше само още един, с изключение на Хорн, който го навестяваше докато беше болен - Фениксът Фъър. Добър приятел бе той... Имрагарн обаче се чудеше, защо Фъър го навестяваше все по често, дори и след като се пооправи малко и остана само досадната кихавица.

По-Късно разбра.

Вулканът, в който живееше Фъър, нещо му се бе повредил механизма, чрез който бълваше огън и лава, а при такова положение на който и да е феникс би му станало студено.

Както и да е...

Поне те двамата, Хорн и Фъър, не се притесняваха от факта че откакто оздравя, Имраганр продължи да си киха / в интерес на истината Имрагарн е Огнен дракон, от тея дето бълват бая огън / и ставаше доста напечено, в буквалния смисъл на думата.

*****

Хорн го посрещна, по-скоро чакаше, на безпастно разстояние от гората си.

- Извинявай, пак закъснях. Нещо часовникът ми пак се е скапал и не...

- Да, де... Това съл го слушал . Карай, Оздравя ли напълно вече или все още си "ОГНЕОПАСЕН".

Казвайки това, Хорн се засмя, докато в същото време Имрагарн се намръщи.

- Престани с шегите, ако не искаш от теб да остане само пепел...

- Ха, знаеш че имам анти огнена аура и нищо не можеш да ми направиш... Внимавай аз да не те закова с някоя от по-новите магии които научих...

- Ха, - на свой ред се усмихна Имрагарн. - Стар глупак . Все забравяш че на нас Огнените дракони не ни вредят никакви магии...

След което и двамата прихнаха да се смеят. След миг престигна и Фъър. Той винаги се движеше много бързо. Поне на това годините не му оказваха влияние. Е, вярно че половината му пера вече не бяха стока и скоро се очакваше да се възпламени и излюпи отново. Може би и за това все си уреждаха срещите все на оталечени от всичко което може да бъде възпламенено места.

Голяма компания... Няма що...

******

Щом кацна до тях, Фъър се обади:

- Ей, Имрагарн, дай едно огълче, май след скоро ще угасна, а не искам да съм яйце до вечерта...

Преди да довърши, Имрагарн изригна огън, от който на Хорн му настръхна брадата, а тя е доста дълга и добре поддържана, ако мога да кажа... След което Хорн се обърна към Имрагарн:

- Наздраве!

- Мерси.

- А бе, идиот, не виждаш ли че наблизо има гора, - развика се Фъър, в значително по добро състояние на духа, и по силно тлеещи пера...

- Е тя е далече, - Имрагарн проточи шия - 20 - 30 километра ако не ме лъже зрението.

- Да, все още не си за очила... - Допълни Хорн, гледайки в същата посока.

- Е да, ама помисли ли че в момента врабчетата мътят, може да си стресирал някоя мама врабка.

С лека носталгия тримата приятели погледнаха към поляните обрасли с тучна зеленина, заслушаха се във вятъра който гонеше малките облачета, като бдидетел пастир, бдящ над стадото си .

- Отдавна не сме си правели партита като едно време, - вмъкна Имрагарн след това сръга Хорн в ребрата, - Огнената дружина . Еи-ии, млади, буйни дръзки... Все едно бе вчера...

- В друг живот бих казал - обади се Фъър .

- Да, де, да... - Имрагарн въздъхна, а Хорн продължи.

- Е, аз помня само две партита до сега... Първото бе на Атлантида - той се обърна към Фъър, ти тогава имаше още жълто по чофката.

- Е стига де, не бяхме само ние вино... Помните ли го оня китайски дракон.. Чонг-Не-Знам-Си-Какво където не можеше да пие, все се закачаше с Амазонската анаконда. Голям купон беше и...

- Е добре де, - прекъсна го Имрагарн - В интерес на истината ние ли бяхме виновни Атлантида да изчезне и да се заличи от картите по...

- Едва ли...-отвърна Хорн,- Австралия нали още я има. Е не е много зелена в средата, - тук той се обърна към Фъър, - но все някога се надявам да се научиш да изгаряш и ТИ като нормален феникс, а не като взрив от атомна бомба... - след което Хорн и Имрагарн се засмяха. Фъър погледна виновно:

- Е за пръв път ми беше, от къде можех да знам...

- Както и да е - каза Имрагарн - Купона който се задава къде ще е?

- Еми доколкото разбрах - Африка.

- Къде може да се направи купон там? Има само гори и джунгли... Освен ако.... Ами да . - Имрагарн просветна. - Може да посетим и да разчистим малко.

- Така ли ? - Попита заинтересован Фъър.

- Да. И идваш с мен да ми помогнеш. - Имрагарн хвана фъър под крилото и започна да чертае нещо. Може да дръпнем една линия тук, и като завъртим един овал тааакаааа...

От всичко което казваше Имрагарн казваше, излизаше че в Африка ще се появи доста обширна Пустиня...

- Ей, Ей... По-полека. Ако я караме така, госките фей и самодивите, няма да дойдат. А ако не дойдат...- Хорн не можа да довърши.

- На кой са му притрябвали. Хайде Фъър да разчистим терена. - след което отлетяха.

Хорн остана сам от другата страна на морето. След няколко минути преблясна ослепителна светлина. Фъър изгоря. Хорн тръсна глава и каза повече на себе отколкото на някой друг.

- Докато имам тея двамата за приятели, няма живот за мен . - а животът за Хорн придобиваше смисъл, когато около него имаше зелена вековна гора, бистра изворна вода, тучна сочна трева и не на последно място една самодива, или две, която да му сресва козината, понякога.

След това се понесе в галоп към уреченото място. Мразеше да закъснява.

Захари Костадинов Пенов