Регистрация

Категория: Разкази

Нещото, което се случи с мен беше фантазия, просто една сбъдната мечта. Това бе денят в който те видях. Чувствата бяха споделени, но за сега не съм сигурна.
Ти си там, а аз тук. Делят ни толкова много километри, че понякога си мисля, че повече няма да те видя. Ето, пуша тъй пазената цигара, която ти ми даде. Навън вали и дъжда скрива сълзите ми. Ето, вече се съмва, а аз още не мога да заспя, а причината си ти. Този който се влюби в мен, който ми обеща толкова много неща. Този който обикнах и придаде смисъл на живота ми, който ме накара да повярвам, че любовта наистина съществува и може да бъде истинска. А сега си тъй далече от мен, а от това страшно много боли и сърцето ми изгаря от желание да те видя дори и само за миг.
Знаеш ли? Разбрах и още нещо. че надали ще обичам някого толкова много и надали ще бъда толкова щастлива колкото с теб!
Знаеш ли? Толкова много те обичам и толкова много ми липсваш.
Но ти обещавам, че ще останеш в сърцето ми и никога няма да те забравя. Тръгвам, за да бъдеш поне ти щастлив. Тръгвам си и знаи Обичам те и ще продалжавам да те обичам! И вече наистина тръгвам!
Сбогом любов моя!!!
Защо? Защо плача? Защото отново съм нещастна във всичко - любов, живот... Понякога ми се иска да сложа край на всичко това. Но кой ще спечели? Не аз, нали? Отново ще съм там отдолу, в нищото, покрита с тонове помия!
Но сълзите не спират. Усещам тяхната влага. Какво ли има в тях - мъка, любов...
Сънувам! Много!
Какво съм всъщност аз - нищо?
Просто живота за мен е свършил. Светлината на надеждата я няма. Никога я е нямало. Отдавна е потънала в безкрая на нищото, в долината на невидимото, в онзи ужас.
Може би и едно 20 годишно момиче скоро ще я последва!? Светът ще олекне. Ще им олекне на доста личности (сигурно и на него) Знам, че ще се радват!
Сълзите замряха!... Ръката омеква!... Химикалката пада...Но не!
АЗ ще живея!!!
-Толкова хубав август не е имало от години. Все така се случваше, че когато съм тръгвала за море все ще уцеля седмиците, в които най-много ще вали. Сега е друго, нали Тони - момичето до нея (когато са ти дали име от шест букви Анелия - не ги прави четири, мен така са ме учили).
Тони въобще не даваше ухо на думите на приятелката си Диляна, а с уморени очи следеше движенията на клатушкащите се зарчета провесени през огледалото. Мисля си, че до пет минути ще заспи така дълбоко, че ще ни трябва амоняк за да я събудим щом стигнем морето. Диляна подразбирала настоящата си липса на събеседник леко, почти незабележимо, се фръцна и блуждаещо остави очите си да обхождат редуващите се ливади, дървета и разхвърляни къщички вън от прозореца й.
В колата, кадетче, с минало, но без особено бъдеще, пътувахме четирима - Аз, към когото в разказа другите ще се обръщат с К., Ди, защото Диляна означава за мен друго нещо, Тони, която обича да се хипнотизира с люлеещи се предмети и Радостин, чието име също ще пр…
А тя не бързаше да става от леглото, опитвайки се да си припомни съня, който я спохождаше вече няколко нощи. Отново пред вътрешният й взор се появи картината на пенливият водопад, хвърлящ водни пръски, който с грохот отнасяше водите си към близката река. Тя се виждаше застанала на голям камък, протягайки ръка към водната завеса.
Внезапно всред кристалната вода се завихриха концентрични кръгове от които се показаха две ръце, които нежно хванаха нейната, а след тях изникна и едно мъжко лице със силни волеви черти, сякаш бе изсечено от камък. То я гледаше умолително и й говореше беззвучно. Меко, но настоятелно ръцете я притегляха към себе си, а в очите му се четеше гореща молба.
Тя се виждаше отстрани как пристъпи напред, премина водната стена и всичко около нея шеметно се завъртя, променяше аморфно цвета и формата си, разливаше цветове и багри, завихряше се в поток от време и пространство, притегляйки я напред към неизвестността.
А тя така желаеше да се потопи в неизвестноста, сякаш само това бе искала от деня…