Регистрация

Писмо

Дълго време се борих да не се превърна в това, което съм. Да не бъда толкова емоционален, да забравя да обичам, да намразя всички, за да не може никой да ме нарани... Една единствена война трябваше да спечеля – тази със себе си. И не успях. Не успях да накарам хората да ме мразят и не престанах да се влюбвам. А това боли. Защото любовта е най – силното оръжие. Тя причинява неописуема и несравнима болка. Тя не убива, а те кара да убиваш – душа и тяло. И понеже душата ми отдавна е мъртва, реших сега да погубя и тялото. Защото тази жена е наистина последната. Опитах да я забравя, да я заменя, да я преживея... не можах. Тя влезе и излезе от живота ми, но отказа да напусне ума и сърцето. Затова сега те оставям – теб и меркантилния ти свят, изграден от фалшиви чувства и лъжливи обещания. Колкото и егоистично да звучи, надявам се, че след моята смърт ти ще си единственият, който ще отрони сълза за мен. Сбогом!