Регистрация

Септември

Есенната хубост и скръбното мълчание на морето респектират, внушават уважение. То тъгува за човешката реч, за щастливия детски смях. Не му стигат песните на русалките и на полетелите над белите вълни чайки. Черупки от миди и охлювчета лежат забравени на брега.

Аз съм там на нашия бряг, на нашата пейка, която някой е преместил незнайно къде, гледам същите мидени черупки и мисля. За теб... и за това какво направи с мен! Аз не съм същия! Да… само осем месеца, а вече пет денонощия не съм спрял да мисля... за теб. Не съм се чуствал така от 25 години. Но... ми харесва!

Морето е мъдро. То знае – всичко е временно. То отново ще се събере в бреговете си, ще си даде заслужен отдих. Ще изчисти водите си, ще научи на още гальовност и нежност вълните си. Морето знае да чака – рибите, рибарите, корабите, моряците... Ще дочака и лятото. И тогава ще бъде най–топлото и най ласкавото!

Сега е есен...

Не... не плача, не сълзи... просто дъжд заваля!

Твоето есенно слънце