Регистрация

Скалата на влюбените

Тя си спомни и първия път когато се разделиха за по-дълго време. Това беше когато той отплава в морето с капитана и останалите моряци. Нямаше го само 20 дни, а на нея й се сториха като 20 години. През това време, когато той беше далеч от нея, тя идваше всеки ден, тук на скалата, да го чака да се върне. И така беше всеки път, когато той отплаваше. До днес, когато разбра, че той повече никога няма да се завърне. Тази сутрин силна буря потопила кораба и целия му екипаж. Тъжаната вест й съобщиха неговите родители, които я чувставаха и обичаха като своя дъщеря. Обляна в сълзи, тя напусна дома си и тръгна накъдето й видят очите. И ето я сега тук, на тяхната скала, на тяхното място изпълнено с толкова нежни спомени и любов.

- Защо, защо ми го отне, той е мой, аз го обичам с цялото си сърце, не можеш да ни разделиш, чуваш ли, не можеш! - крещеше тя на морето, което започна още по-силно да се вълнува, сякаш се присмиваше на думите й. - Не, никога няма да ти го оставя, защото го обичам и ще го намеря! Идвам при теб, мили мой. Както ти каза, ние винаги ще бъдем заедно!

Тя скочи от скалата, викайки своя любим.

Това е историята на тази скала, скалата на влюбените, както днес я наричат. И всеки път, тук на ръба на скалата, през юли разцъфват две от онези прекрасни бели цветя. Цветята на вечната любов. А някои влюбени, които често посещават тази скала, казват, че вечер, при пълнолуние, точно до цветята стоят прегърнати едно момче и едно момиче.