Регистрация

В нищото, покрита с тонове помия

Защо? Защо плача? Защото отново съм нещастна във всичко - любов, живот... Понякога ми се иска да сложа край на всичко това. Но кой ще спечели? Не аз, нали? Отново ще съм там отдолу, в нищото, покрита с тонове помия!

Но сълзите не спират. Усещам тяхната влага. Какво ли има в тях - мъка, любов...

Сънувам! Много!

Какво съм всъщност аз - нищо?

Просто живота за мен е свършил. Светлината на надеждата я няма. Никога я е нямало. Отдавна е потънала в безкрая на нищото, в долината на невидимото, в онзи ужас.

Може би и едно 20 годишно момиче скоро ще я последва!? Светът ще олекне. Ще им олекне на доста личности (сигурно и на него) Знам, че ще се радват!

Сълзите замряха!... Ръката омеква!... Химикалката пада...Но не!

АЗ ще живея!!!