Регистрация

Загубени в морето

Никакъв отговор. Видях, че мама ни назовава по имена от брега, но нямаше как да я чуя, защото се задаваше буря. Едва сега осъзнах, бяхме загубени и което беше още по-лошо - в морето без Дани. Завиках отчаяна:

- Мамо! Мамо - о-о!

С моя силен глас може би се е чуло доста по-силно отколкото трябва, но все пак мама нищо не можеше да направи, защото бяхме така далече. О, как исках сега мама да е до мен. Изведнъж някой ме хвана за ръката. С изумление всички казахме в един глас:

- Дани!

- Ами да не мислите, че беше принцът от приказките? - попита Дани. Макар и в това положеие, всички се засмяхме на шегата и защото тя е шегаджийката в групата. На всяко място по което и да е време, Дани ни разсмиваше, а сега го правеше, за да ни повдигне духа. Изведнъж с изненада открих, че е станало нощ и бяхме на брега на морето. Всички се зарадвахме страшно много, защото тогава можехме благополучно да отидем у дома, където всички можеха да ми останат на гости. Но още преди да сме казали и дума, всички се търколихме на пясъка и заспахме. Преди да заспя, аз се обърнах към небето и помолих Господ да ни помогне колкото се може повече. След това заспах като всички с едно малко изключение, че бях по средата. Но никой, като че ли не ми се сърдеше за това. О, дано това е само сън, който сънуваме и петте в един и същи час, и в една и съща нощ!