Регистрация

Запетайката

Шофьорът доля вода на една бензиностанция след Тунела на "Люлин, но едвам стигнахме до центъра, още на завоя покрай ЦУМ, пред Президентството, колата започна да придърпва, от капака се вдигна гъст бял облак, накарах го тоя да спре веднага, за да не вземе да избухне.

Спряхме на паркинга пред бившия Мавзолей.

Проклетия!

Без да казвам и дума, отворих вратата и излязох навън. Шофьорът се засуети,спусна се да вдига капака

Замръзнало.

Остър, пронизващ ветрец.

Зимата дойде, неочаквано студена и зла, небето беше виснало отгоре- сиво и мъгливо.Дори Царският дворец изглеждаше премръзнал под това заледено небе. Дърветата в градината до него бяха пожълтели и оголели, черни и тъжни.

Зима, декември.

А сега и това Ще трябва да си взема такси, или да чакам, докато изпратят друга кола. Шофьорът се суетеше край капака, от радиатора струеше пара, надникнах не толкова от любопитство, а колкото да отбележа интерес. Не разбирам от коли.

Затова си има шофьори.

- Обади се да пратят друга кола и виж там, как ще те теглят!

- Да, господине! Веднага.

Усещах го че е гузен и притеснен.

И без това не ми харесваше много. Младо момче, не знам кой го докара на работа при нас, но все мълчеше, не смееше да ме пита за нищо. И очите му едни такивакучешки. Гледа те покорно и влажно, досущ като бито животно.

И ето сегаи това.

Да мръзна по площадите заради него.

Имам толкова работа. Имам насрочени срещиЩе позвъня да ги отложат. Да видят, че се тревожаКакво да направя ? Стана авария, толкова!...

Да чакат!

- Маркучът, господине!...Ей тозиИзгорял е изглеждаЗа сервиз е колата, отдавна им викам, ама нали няма колиДнеска, утре..ето, че стана белята!

- ХмОбади им се да пращат кола, че нямам време.

Шофьорът бръкна в сакото си, извади GSM и припряно започна да набира.

Това е. Докато пратят кола, докато се намотатПоне половин час. А е студено. Не ми се седи в колата, някак нелепо изглеждаш да стоиш в кола с вдигнат капак. Отдалече личи, че си закъсал. И таксиметровите шофьори те подминават насмешливо, злорадо.

Минувачите зяпат.

Гадняри такива.

Няма да си вземам такси. Когато пристигнат-тогава. Станалото-станало. Да чакат, когато пристигна-тогава. Бърза работа нямам.

А наоколо няма и едно кафене като хората.

Вместо да гърмят Мавзолея, поне една кръчма да бяха направили в него.

Ще трябва да отида в хотел "България, иначе няма къде. През лятото, в градинката имаше разни капанчета, но сега нищо няма.Само кучета се разхождат. А и това остана- да седна по мокрите пейки и да пия кафе на студа.

- Отивам в кафето на хотел " БългарияКато дойде колата, да ме търси тамИ по-бързо, не се мотай, че аз работа имам

- Да, господине! ВеднагаАз ще се погрижа за всичко

- Ще се погрижишВиждам те, колко се грижиш!...Как можеш да тръгнеш на път с такава колаА ?...Да ме пребиеш някъде, а ?!

- Нали казах, господин ТасевВ това министерство, управия няма да имаИ хиляда коли да имаме, пак няма да стигнат. Дай, дайама и тя има нужда от поддръжка и грижа

- ГрижаМного ти знае устата! Видях ти и грижата и поддръжкатавсичко! Айде, оправяй се туканали запомни къде съм?

- Да, господин ТасевВеднага, щом дойде колатааз- лично, такова

Замръзвам направо. Палтото ми е хубаво, но не е за такъв студ.Черно палто, от истинска финна вълнаСтрува много пари. Но не е да мръзнеш по площадите с него.

И челото ми от ветреца и то ме пронизва.

Мушнах ръцете в джобовете.

Не можах и една шапка да си харесам. Продават само боклуци. Искам шапка с малка периферия, черна. Да е в тон с палтото. И ръкавици трябва си взема, кожени, без подплата. Не остава време, вся нямам време за себе си! От сутрин, до вечерНищо, тази събота ще излезем с жена ми. Ще си купя и ръкавици, и шапка пак ще потърся. Ако няма, ще отида при някой шапкар. Не може никъде да няма шапкари. Колко бутици, модни ателиета се нароиха..все някъде ще има. Тя, жена ми ще знае. Само боклуци продават. Конфекция. Калпаци, каскети, плетени шапкиВсе едно, че сме продавачи на зеле. Шофьори. Бакали.

Проста държава.Прост народдиваци направо. Нямат вкус за нещо красиво. Нямат усет за нищо. Отговорност, моралИ с този народ, в Европа ще влезем!...

Като оня там- под капака !

"Шофьори

Мърлячи.

Дай им да крадат от бензина, да превъртят километражаКой знае колко си докарват на месец. И накраяей го на, тоя моя шофьор!...Някой му е виновен. Някой друг не му бил сменил маркучаА той? Върти геврека, и спи в колата. Цял ден вестници четат по гаражите.

Айде тука-айде там!... Голяма сложнотия!...А устите им- не можеш да ги затвориш!

Мръсници такива!

Усетих, че чак горещо ми стана от яд.

Това остана-да се изпотя, да ме лъхне вятъраПосле-какво ? Иди разправяй, че си мръзнал като куче на площада, заради шофьора! Легни болен, пък чакай шофьорът да дойде да те лекуваТой нали ще си оправи колата. Ще се врътка напред и назад

По-бързо-на топло! В кафенето ще се сгрея, и ще ми мине.

По-добре е да си взема един чай и малък коняк. Чай с лимон и мед.

Няма да имам време

Ще имам!

Кой е виновен, че се е развалила колата? Аз ли ?!... Да го махат тоя, че не мога да го понасямще спори с мене. Ха, ще ми спори ! Той ще оправя министерствотоКакво разправяше само- и хиляда коли да имаме, вика Ха! За това няма оправия в тая държава ! И шофьорите разбират от всичко, и те акъл дават! И шапки като хората няма. И ръкавици

Ако не намеря, ще си взема "отвънка

Скъпо е, но поне знаеш, че имаш

И който те види, ще му стане ясно, че това не е купувано от "Илиянци.

Да не съмнякой касапин!

Касапите не ходят с шапки.

Все едно.

Някакъвтакъв.

Я, я виж пък тая!...

Като пресичах улицата, я забелязах.

Стоеше, прегъната надве, на стъпалата на градинката до Двореца. Свита, като запетайка, на завет до стената. И друг път съм я виждал. Сутрин, като минаваме оттук, я виждам- прегъната, облечена в черно.

Просякиня.

Старица на 70-80 години, знам ли я на колко еИ зиме и лете, все там!...

Пред стъпалата, някой път съм я виждал-седнала, като черен вързоп на земята.

То лете, както и да еАма зимата как се седи тука ?

Как не им е студено на тия хора, не знам!

И разни такивапо сергиите,продавачи на вестници, просяци

Как не мръзнат бе, каква кръв имат! Студ, студ, и кучета няма, а те седят! Просятпродават

Сигурно има защо.

Докарват си добре вероятноНито са учили, нито са следвали

Ама не им е студено, ей! Издържат ! А на мен ми замръзнаха и ушите, и ръцете ми, пръстите

А тя- седи.

Всеки ден, от сутринта.

Ще я видя таман, от кога се каня, кога друг път ще се случи такаИ пари ще и дам. Нека!

Не понасям просяците, и даването на милостиня не приемамНякой беше написал, че това унизява и двамата А ! Хайде сега ! Аз не се унижавам!...Това ми липсва самоЩе я поразпитам, да я видя каква еПосле отивам на чайчес медец и лимонОтгоре като капнеш една " Плиска !...Бр-р, студено !

Докато чаках да пресека "Цар Освободител, си приготвих парите. Поколебах се между два лева и пет, после не знам защо реших да и дам пет лева.

Нека !...

Тази сутрин, като не ми върви на мен, поне на нея да и потръгне!...Да ме помни и споменава.

- Добро утро, бе бабо ! Как е, как е ?

Бабата повдигна глава. Беше завита с черен шал, и от него ли, или такова си беше, но лицето и блесна- изпито и бяло, скулите и стърчаха, остри и някак си жълти, на брадичката имаше голяма, синя брадавица.

-Дал Бог добро !

И гласът и беше такъв- едвам, едвам, сякаш с мъка се измъкваше от черните парцали. Жълтите и пръсти се тресяха. Бабата ме погледна и пак сведе глава. Сви се като запетайка на стълбите.

- Не ли е студено, бе бабо! Ще настинеш тукакамъка ще те изпие направо! Я станистани да те видя!...Хубава работа!

Бабата пак повдигна глава.

Очите и бяха големи и влажни. Да, както на оняшофьора очите- покорни и мокри, като бито животно.

- Стани бе, стани да те видяХубава работа!...Я виж какво ще ти дам!- и и показах банкнотата, дори я разгънах пред очите и, да я види добре.

Пет лева!... Кой ти дава ей така пет лева!

- Стани, станиНе чу ли какво казах!

Бабата се сви , опря се с мъка на ръката си на земята си, с другата се подпря на стената, простена болезнено и се повдигна.

Посегнах да и помогна, но се отказах. Все пакскитницаКой знае какви зарази е повлекла със себе си

Държах банкнотата пред себе си, да я вижда.

- Я ми кажи сега Аз и друг път съм те виждалвсе тука седиш. Ами то е студено, ще се поболеешНяма ли кой да те гледа?

- НямаАз самичка живея.

- Деца нямаш ли? Дядо, роднини?...Къде живееш иначе, къде спиш? А ?

- Син имамТой е далечв Испания чак А дядото отдавна го няма.

- Ха, син!...Син казваш, в Испания!...Че какъв е тоя син, бе !...Майка му тукатаковаЕ, а праща ли парипомага ли ти, нали ти е уж син?!

- Помага, помагаАма аз не искам. Той е млад, да си оправя животаМиналото лято заминаДве писма имампише момчето, пише ! И все за пари вика- да ти изпращамНеща пари азНа мен пари не ми трябват

- Ха, не ти трябват!...Как не ти трябват, я се вижкато куче! Кожа и кости си станалаядеш ли нещо, не ядеш ли ? А къде спиш, къде живееш? Викаш- оня, две писма ти изпратил. Къде ги изпрати, тука- на стълбите ли ?...Майтапя се, бабо!

- Апартамент имах азТам си живея.

- Апартамент имаш? Е, хубава работа! Ами защо просиш такова, защо стоиш тука тогава?

- Така е угодно на Бога!

Повъртях банкнотата пред очите и. Пет лева са пет лева, колкото и да е угодно на Бога!

-Я чакай сега!...Лъжеш ме нещо. Имаш ли апартамент, или нямаш? Ако имаш, чий го търсиш тука да мръзнеш.

- Имах си къщаДве стаи и кухняАпартамент Продадох го.

- Ха, видя ли !...Значи-продаде го! А парите къде са ?

- Не ми трябват париЗа него, за билетДа заминеи там- до като стъпидокато започне да печели и той.

- Ху-убава работа ! Значи, продаде апартамента И синчето прилапа парите !

- За билетДа има пари тамТой сега и работа почналЗеленчуци продава.

- Зеленчуци значи !.. В Испания!...А майка му- тука! Да мръзне ! Я се вижкато запетайка си се свилана две си се превила Ти, бабо, знаеш ли какво е запетайка ?

- Аз, господине, съм бивша учителкаЗнам какво е да си запетайка. Между думите, като искаш да ги отделиш, в относително самостойни части на изречението

-Какво-о? Какво да отделяш?...Виж я ти !- учителка била И как я такова, до тука ? А ?

- Добре съм си аз Животгосподине! Ама и ти хубаво каза- "запетайка! Цял живот запетайка съм била, препинателен знак.

Нещо като усмивка изкриви кокалестото и лице.

- Запетайка я !...Виж се на какво приличаш!...А оня- в Испания! Ти поне пенсия имаш линали си била, викаш, учителка ?

-Имам и пенсия, и всичко си имам

-Имаш!...Какво толкова имаш?...И като си продала апартамента, сега къде живееш, ма бабо ?

- Така се разбрахмеАпартамента продадох, но си оставих мазето Сега там. И печка си имам, и шкафче

- Какво?! В мазето живееш?!...А писмата на оня, къде получаваш?

- Те са разбраниновите собственици.Търговци Жената продава, имат и магазин Разбрахме се, да ползвам и аз кутиятаза писмата, де! И те ми ги носят. И супа ми дават. И разни такива

- Ха, гледай ти ! Значи- в мазето ?!... И пощенска кутия си имаш?!

- Имам.

- Значи-мазе! И пощенска кутия си има.

- Мазе, господине!

Замълчах. Вятърът пронизваше тялото ми, ще взема да настина накрая. Тази година, студът хвана отрано. Поне сняг да валешестава по-меко. Ама и аз съм се изнежил много. Навсякъде-парноНе ми остава време да излизам навънка. А така организмътЖена ми все това вика.

Изведнъж пак ме обля гореща вълна.

Старицата стоеше приведена пред мен, очите и ме гледаха покорно и хрисимо. Същинска просякиня.

И какви ми ги наприказва само ! А аз, седя и я слушам. Да настинаще взема да прилепя някоя болест от тая.

- А пенсията за какво си я харчиш, а ?...И от тука изкарваш

Бабата мълчеше. Очите и се отлепиха от лицето ми, погледът и безцелно се плъзна по върволицата коли по булеварда.Пооправи черният шал на главата си. За миг се мернаха косите и- сребърни, бели. После пак ме погледна.

- На него ги пращамТам животът е скъпмен пари не ми трябват. А той тук работа няма.

- Ха, гледай я ти ! Не и трябвали пари ! На теб ли не трябват, а ?! Ами за какво стоиш тука, като не ти трябват пари ? А, за какво мръзнеш?

- За него.

Изгледах я цялата. Свита, прегърбена, сякаш пречупена съчка.

Запетайка.

Да я духнеш- ще падне.

"Не и трябвали пари !"Вятър. Как са се научили само !- в очите ти гледа, и пак те лъготиА аз стоя и я слушам. Ама че работа!

- Гледай сегаАз тръгвам, ето ти тия париИди се прибирай, че ще умреш тука. Ама как не ви е студено, бе хора ?!...Каква кожа носите, че не мръзнете, а ?...Айде, със здраве!

Смачках банкнотата на топче, за да не я духне вятъра, и и го подхвърлих до нея.

Видях я как се прегъна пак, и запълзя по земята да търси парите.

Не и трябват пари, а ?!

А сега - чай с медлимонче.

Ще си взема един голям коняк, премръзнах направо.