Регистрация

Ламята и златната ябълка

Разтича се из ливадата да търси запиляното си оръжие, а тя седна на шезлонга и го сплеска. Юнакът се върна със зловещо наперен меч, но по телевизията започнаха новините. Изгледаха ги заедно и после скочиха в страшен бой. Докато той се опитваше да отсече най-малката от деветте й глави, с другите осем чудовището му изпи кафето, изяде сандвичите за цялата нощ, нацелува го в устата и на едно друго място, опасе райграса, обади се по радио телефона на някакви свои роднини в Аржентина и... глътна златната ябълка. После, като се кискаше с всички усти, отлетя към леговището си в Колорадо.

Юнакът се тръшна по гръб и ако жена му не беше донесла валидол, щеше да получи инфаркт.

На ДРУГАТА година, като наближи време Юнакът се направи, че е настинал и жена му отиде да пази дървото. Въоръжена с автоматичен чадър и нож за белене на картофи, тя чакаше злобно, но Ламята дойде с дълга вечерна рокля и започна да си черви устните с девет вида червила. Фермерката стана разногледа и хукна към къщи да каже на нейния какво иска да си купи.

На ТРЕТАТА година се натъкна на засада. Двайсет души я биха с тухли и друи и строителни магериали и й изпочупиха толкова зъби, че като се прибра в каньона, се чудеше с коя уста да отхапе плода.

На ЧЕТВЪРТАТА есен дръвчетата със злагни ябълки бяха около дузина, но никой не ги пазеше! Ламята яде предпазливо, като се сепакаше от всеки случаен шум. Набра неизядените в една щайга и преди да си тръгне, мина покрай къщата на хората да види какво става. Вътре жената биеше децата и ги плашеше с клюки за нея, а Юнакът четеше задълбочено голям сборник за живота на влечугите.
Сигурно се е влюбил в мен. Мъжете обичат да им се съпротивляваш'" си помисли хидрата и се прибра щастлива, като си пееше девет любовни песни едновременно.

На ПЕТАТА година Ламяга намери огромна градина от малки фиданки. В далечния, горен край, под светлината на прожекгори, Юнакът ръководеше някаква строителна бригада, заета да излива плочата на нещо като обор. В долния ъгъл на градината имаше маса с бяла покривка, на която светеха свещи и подредени златни ябълки, ябълков пай, грамадна торта, шампанско и скариди примамваха неотразимо и чудовището седна. Отхапа стеснително от една скаридка, като не преставаше с другите осем глави да се оглежда и ослушва.

Вечерта беше страхотна! Никой не дойде да я гони. Шампанското приятно й замота главата и докато пушеше с премрежен поглед и гледаше към строежа, се чудеше кой повече й харесва за любовник - юнакът или кранът за разтоварване на цимент. Помисли, че би могла да опита и с двамата, после се прозя и затътри кълки към Големия каньон, защото се зазоряваше.

На ШЕСТАТА година Ламята се блесна във висока, здрава ограда. През дупките се носеше влудяващ мирис на милиони златни ябълки, а в тишината можеше да се чуе как презряващите тупкат в тревата.

Чудовището се разтича насам-натам, да намери дупка за влизане. От устите му потекоха лиги, очите му засветкаха.

След едночасово обикаляне в тръст, намери една единствена врата, над която пишеше:
Добре дошла, бейби!"

Но нали не можеше да чете, Ламята влезе на пръсти и се огледа. Юнакът пиеше уиски с приятели на терасата на новата сграда и змейката потъна тихо между дърветата, като в движение поглъщаше каквото докопа.

Тъпка се така няколко часа, докато коремът й опря в земята. Грохна да си почине и задряма.

След час отвори очи и видя в тъмното Юнака, който с една тънка пръчка сочеше обора. Краката й се подвиваха от преяждането и тя едва се влачеше. Горе продължиха да пият, докато страшилището се оригваше с деветте си гърла в новото жилище.

След два месеца, според менструалния цикъл на големите чудовища, трябваше да се е разгонила, за това сложиха девет намордника на устите й, за да не хапе и пуснаха грамаден нерез, който я изнасилва девет дни по девег пъти.

На СЕДМАТА година Юнакът започна голям бизнес. Из безкрайното имение със златни ябълки пълзяха хиляди чудовища, с по девет свински глави. Той тичаше след тях и по цял ден сечеше вратове и уши, които никнеха наново, и фабриката му за консерви едва успяваше да преработва всички пристигащи мръвки.