Регистрация

Приказка за желязната царица

Този болнав цар се изнервил и не можел да изслушва дългите речи на чуждите пратеници, затова, противно на протокола, викал палача да съкращава изказванията им, независимо дали носели добри или лоши вести. Околните царе много се сърдели и за всеки загубен пратеник отнемали по няколко квадратни километра от държавата му, додето царството не станало колкото една носна кърпа.

Пресъхнали приходите към хазната и царят вдигнал данъците драстично, но, за да-знае какво става, поръчал на института Галъп Интернешънъл" да проучи общественото мнение. След седмица резултатите показали, че една трета от населението е безразлично, една трета е за царя, а една трета е против финансовите му реформи. Царят рипнал и поискал да му доведат всички недоволни, но нали проучването било анонимно, нямало как и той пратил палачите си да обезглавят без подбор всеки трети срещнат жител.

Уплашени от това всички емигрирали и съседните царе преместили границите до самите стени на царския дворец. Не искали съвсем да ликвидират царството, защото това щяло да наруши баланса на силите в района и Съвета за сигурност на ООН щял да се намеси, та го оставили да си съществува като град-държава.

Настанала страшна скука. Вече никой не пращал пратеници, защото дипломатическите ноти можели да се хвърлят през стените на крепостта, а отговорите можели да се рецитират от кулите.

Никой не водел и войни. Е, от време на време тъпеещите и гладни войници плюели от крепостта навън, в чуждата територия и веднага ставал дипломатически скандал, заради трансграничното екологично замърсяване, но реванш се достигал лесно с обратни храчки през големите цепки на държавната порта.

Старият цар, който, преди да качи сина си на престола, Владеел половината свяг, се чувствал като в затвор и непрекъснато обикалял по границата, т.е. по ръба на кръглия дувар около двореца. Чудел се какво да прави. Да свали сина не смеел - щяло да се изтълкува като държавен преврат. Да го набие не идело, защото оня като се разплачел, дворцовият скандал щял да се чува през девет царства в десето. Да раздели царството на две било невъзможно, защото в държавата имало само една баня и една тоалетна и те били на противоположните краища.

Тогава решил да ожени сина си, който бил стар ерген и... Кандидатките запристигали на тумби, привлечени от офертата за царица. Като виждали, обаче, монархът, който не можел да си вдигне нищо друго освен чорапите, се отказвали, защото били млади.
Само едно дребно на ръст и наивно на вид моме се съгласило на няколкомесечен пробен брак с царя, независимо че той бил най-смотаният мъж, който било виждало. Царят-пенсионер се поколебал, било му жал за момето, не за сина, но онова паднало на колене и поискало ръката на монарха, макар и временно.

Дядото, за да го откаже, рекъл, че иска от снаха си да върне в едногодишен срок половината от някогашното Велико царство. Онова рипнало до тавана и казало, че това е най-лесното нещо. Старият почакал ексцентричната кандидатка за снаха да слезе на земята и рекъл предупредително:
- Не забравяй, че мижавата ни държавица в момента е заобиколена от четири велики сили, с по няколко милиона войници.
- Да, но аз владея Петата велика сила - рекло момето и намигнало на дядото.
- А къде ти са войниците и колко са? - попитал той.
- О, те са безброй. Аз имам власт над армията на думите - и показало на дядката дипломата си по журналистика.

Оня се почесал по главата и зачакал да види що може снаха му. Младата царица още на същия ден се разшетала из града-държава, преобърнала библиотеката, разпитвала малкото останали поданици.

Бащата, който бил също любопитен, един ден поискал да узнае как върви личния живот на съпрузите и много се изненадал, когато синът-цар му признал доволен, че тя по цяла нощ пише, а с короната затиска листовете, да не се разпиляват.

След месец контраразузнаването на стария цар донесло страшна вест. Царството е предадено отвътре!". Царкинче-то било описало всичко до милиметър в крепостта и хиляди чуждоземни в момента настъпвали към границага на държавата. Старият скочил да екзекутира снахата, но всички мечове били ръждясали и докато намери точило, от хоризонта се вдигнал облак прах. След половин час пред крепостта се събрали безброй туристи, които били прочели публикувания бестселър на царицата - писачка Живот в едно затворено царство" и искали да видят всичко с очите си -
Царицата заповядала на двама от по-свестните войници да късат билетчета на портала и започнало едно невиждано нашествие Ден и нощ се гочели армии от хора, които давали пари, само за да пипнат камъните и да се снимат пред двореца След два месеца подземията били пълни с монети и царицата се чудела какво да прави. Поискала от съседния крал един хектар земя под наем, за да изкопае нова хазна, но оня от завист отказал и даже започнал да напада с войските си армиите на туристите.
Тогава царкинчето пратило вестоносец до Холивуд, да предаде на един познат режисьор, че дава право документалния роман от двореца да се екранизира. Само след седмица, заедно а вестоносеца пристигнали разни страшни машини, които превъзхождали по възможности всички стенобитни съоръжения. Полето около крепостта се превърнало в снимачна площадка и било така изпотъпкано, че съседните царе го обявили за буферна демилитаризирана зона Строили войски ге си на километър и зачакали.

От-крясъците по мегафоните и от непрекъснатото осветление по-слаботелесните войници заболели от .депресия, хипертония, преумора и различни видове стрес, а останалите били вербуваци от режисьора за Статисти срещу хонорар, многократно по-голям от годишните им заплати. По време на снимкиге много от тях се изклали един друг, въпреки че помощник - режисьорът всеки ден им тъпчел в квадратните глави различни принципи на бутафорията.

Царкинчето пратило вестоносец в телевизията и след репортажа хората по земя! а разбрали, че около крепостта се снима филм, и че е голям панаир. И туристическият бум прераснал в лавина.

Съседните царства били изпотъпкани от пришълци, жадни за развлечения, които напосоки'бродели денем и нощем и срещу валута изкупували културните и хранителни ресурси в района. Много от войниците в тези царства хвърлили железните си доспехи и се оженили за чуждоземки. Други си продавали оръжията на колекционери и започвали търго-вийка със сувенири.

В това объркано време паричката започнала издаването на вестник, който се разпространявал на няколко езика в съседните царства и който бавно, но сигурно, промивал мозъците на хората. Те го четели, намразвали управниците си и започнали да ги свалят.

След една година границите в района изчезнали, защото-чрез вестника и чрез радиото, което царицата направила, и което по цял ден бълвало само дворцови новини и хитове, всичко било в нейно владение Де факто имало вече само едно царство - Великото царство на думите, което било доста по-голямо от предишното Велико царство на свекъра й.

Отишла при стареца и се отчела. Дала му новата карта на континента и казала, че заминава за други земи, защото такава била журналистическата й мисия и такава била кръвта й - немирна. Царят паднал да я моли, но тя непреклонно скочила в маратонките си. Тогава свекърът изхлипал да го вземе с нея. Тя пак рипнала до тавана от радост и веднага потеглили. По пътищата на бивали и небивали репортажи бившият монарх, нали бил закален войн - нахален и любопитен, се проявил като много лют журналист и тя се влюбила в него.

При едни нощни наблюдения на Хавайските острови пъте-писачката забременяла от съекипника си и двамата се върнали в царството, което отново потъвало в разруха.
Оженили се тържествено и понеже бившият й мъж (който управлявал много левашки), вече й се падал син, тя го свалила от престола и сложила на негово място баща му.
Поданиците като научили, че Желязната царица се е върнала, оставили междуособиците и пак се захванали за бизнеса си. Тогава тя родила две близначета и докато царят ги бавел, го ударила на писане на първите си мемоари.