Регистрация

Тримата глупаци

Вкъщи се люлеели на полилея, режели с триони краката на мебелите и с бумеранг кълцали кренвиршите в кухнята. Къпели се с дрехите в автоматичната пералня, докато им се завие свят, а после се сушели с вестници. Когато бащата не им давал да гледат телевизия, правели късо съединение някъде в къщата, инсталацията изгаряла и така го дразнели за отмъщение.

Майката се уплашила, че господ я наказал с тях и избягала в манастир, така че мъжът останал да живее славни дни с растящите диваци. По цял ден работел, за да ги изхранва и за да има пари за непрекъснатите ремонти, а вечер бил толкова уморен, че даже нямал сили да ги набие, когато съседите му разказвали какво са вършили.

Същите съседи нерядко се оплаквали на полицията, че трите деца вдигат много шум, но полицаите от честите проверки бързо се сприятелили с терминаторите, които по фантазия и неуморимост слагали в малкия си джоб всички престъпници в града. Ченгетата се качвали на покрива и от там гледали тайно как малките рушат къщите на съседите и хапят кучетата по тротоара или надничат под роклите на леличките. Полицаите били луди по тях, събирали ги и правели разбор на свършеното, като им давали професионални съвети.

За голям сладолед хлапетата се обаждали по радиостанцията от полицейската кола, викали другите ченгета и поименно изреждали на кого на майката и на кого на лелята ще го" сложат. За три банана спирали който и да е непознат на улицата и го питали дали иска да си ги" премерят. Докато гледали подобни дивотии полицаите се напикавали от смях и не си вършели служебните задължения, но щом закъсвали с плана за разкритите престъпления, давали по един бинокъл на тримата и онези за една седмица събирали толкова информация, че трябвало да има две полицейски управления, за да се проверят всички сигнали.

Много често на Терминаторите им омръзвало полицията да ги манипулира и тогава или хвърляли по една кофа кока-кола върху идващите в къщата ченгета или им боядисвали колите в цикламен цвят, за да се освободят за истинско лично творчество. Обичали да пълнят спринцовки с оцветители и да пръскат минаващите хора, да слагат кучешки изпражнения в пощенските кутии и по щандове на супермаркетите. Ходели на гости у свои съученици, изсипвали захар в аквариумите с рибки и солена вода в саксиите. Обаждали се на разни министерства и институции да ги предупреждават, за бомби в мазетата. Най-обичали, обаче, да разказват на баща си за всичко, което са направили и да го гледат как той се тревожи. Понякога му разказвали и неща, които изобщо не са се случили, а на другия ден въвеждали измислиците си в живота.

Минали десетина години и Терминаторчетата завършили криво-ляво училище Баща им ги събрал и казал, че те знаят достатъчно за живота и могат вече да потърсят щастието си сами. След което по стар американски обичай ги изритал от къщата направо в живота, т. е. на улицата, която те толкова много обичали.

Първият терминатор отишъл в столицата и записал социология в един престижен университет. Гаджетата много го искали, но той ги намирал скучни след бурното си детство и ги подритвал небрежно из спалнята, за да не пречат след като си свършвал опитите с тях. Скоро станал бакалавър, после започнал научна работа по социалното поведение на хората и защитил докторантура. Успехът му бил огромен, макар че терминаторът не правел друго, освен да си обяснява с научни методи това, което е вършил преди пубертета. Темите, които разработвал били от рода на. Детските престъпления и отражението им в психиката на родителите" или Връзки на малолетната престъпност с органите на реда". Канели го за лектор в най-големите университети в света, издателства му предлагали да пише книги. Много често на свои лекции той вкарвал десетина малчугана в аудиторията, които плюели по неподготвената публика или си показвали пишките от подиума и изчезвали. След което професорът обяснявал какво се е случило от научна гледна точка и какво би могло да се случи по силата на вероятностите. Името му се носело от ефира и от страниците на вестниците и скоро бил предложен за Нобелова награда. След време му я връчили лично в Стокхолм.

Вторият терминатор избрал пътя на политиката. Отишъл в един голям град в провинцията, направил серия от малки фирми, свързал се с полицията, мас-медиите, политиците и подземния свят и започнал да работи за своята популярност. Често поръчвал на мафията да му опожари този или онзи магазин, като преди това вадел стоката от него. После хленчел пред вестниците невероятни ужасии и пикантни подробности. Когато политиците се нуждаели от защита на някоя кауза, го молели да се изказва и му били благодарни, защото понякога казвал и това, което те не мислели в момента.

С всеки ден популярността му в града и около града скачала. Журналистите го обичали, защото им давал скандални теми за работа. Мафията го обичала, защото допринасял за мрачния й имидж. Полицията и политиците също го обичали. Един ден се записал в една партия и станал неин лидер, като не пропуснал да се кандидатира за губернатор още на първите избори. Взел управлението на поверения му щат и вече бил в стихията си. Веднага със шумни съдебни процеси вкарал в затвора всички второстепенни мафиоти. Вечер вършеел из града и понеже нямал доверие в никого, сам правел невероятни поразии. От това на мафията и се изправяла косата, а полицията немеела пред непознатия престъпен почерк. Уволнявал шефовете на ченгетата поради некадърност, подстрекавал лесбийки и хомосексуалисти за публични изстъпления и после им отстъпвал някоя сграда за клуб или сборище.

От детството си знаел, че е най-добре населението да се държи постоянно в напрежение. Затова даже организирал две земетресения и едно наводнение в щата си и поискал огромна федерална помощ. Не му я отпуснали цялата и той съсипал с критика президента. Погрижил се сам за населението като обложил с данък дори мафията и разгърнал невиждани възстановителни работи в районите на бедствията.

Всичко, което вършел се предавало пряко по телевизията и той станал толкова известен, че на следващите президентски избори се кандидатирал за държавен глава.

По едно време бащата поканил синовете си. Искал ги без антураж, за да му се Отчетат намерили ли са щастието.

Тримата мъже се изтупали със скъпи дрехи и скъпи коли, седнали на масата и започнали да разказват колко са известни, колко са богати и какви удоволствия имат. Единият разказвал колко лесно се прави наука и как можеш да говориш какви ли не глупости, стига да си известен. Другият се хвалел как е лесно да въртиш на пръст няколко милиона поданици, а третият коментирал задниците и привичките на най-скандалните дами в държавата.

В самия разгар на вечерта колите на тримата пламнали и изгорели като факли пред къщата. По време на суматохата някой им изпръскал с флуоресциращ спрей скъпите дрехи и когато дошли репортерите, те приличали на клоуни. Появили се най-долнопробните градски проститутки и започнали да обясняват на репортерите, че това е отмъщение на сутеньорите им, задето спят безплатно с тримата братя.

Братята откачили и запитали баща си кой е забъркал тази каша. Той усмихнат им показал един дребосък, който много приличал на тях. Бил четвъртият терминатор, направен от баща им скоро след като ги изгонил от къщата.

Братята разбрали, че нито един от тях не е намерил щастието, в гоненето на кариери и пари. Били пропуснали да направят нещо много лесно и важно - по няколко хлапета, които да им разнообразяват живота, като създават проблеми на околните. Още същата вечер се оженили за три много луди ученички на 18 години и си легнали веднага. Но не могли да направят нищо, защото в къщата имало вече един полтъргайст, който знаел 100001 номера за побъркване на възрастите.