Регистрация

Вълкът и седемте козлета

С нескривана злоба той гледаше лъскавите баровци, които с лимузините си се носеха насам-натам и хвърляха през прозорците бирени кутии и кокали. С дваж по-голяма страст хвърляше погледи към мадамите със закръглени кълки, които бързаха покрай него. На два пъти влиза в Супермаркети и се опитваше да задигне нещо за ядене, но всеки път изневиделица излизаше някакъв здрав негър, който го поглеждаше извънредно строго и донякъде малко похотливо.

Вълкът повървя още, закачи се с някаква подранила проститутка на едно кръстовище, която му наговори купища депресиращи приказки и едва не го наби. После се заприказва с млад хомосексуалист, който почти го изкуши с 200 грама салам.

Вече беше късен следобед и Вълкът се отправи към къщата на козата - негова стара любов от времето, когато имаше много трева, много месо и много мацки.

Тогава беше млад и разглезен. И извратен. Срещна я една вечер така поркан, че вместо да я изяде, в пристъп на перверзия я изнасили. На нея й хареса. На него също. Започнаха да се срещат. Тя направи четири аборта, а на него вълците от Ку-Клукс Клан му счупиха кучешките зъби, задето ходи с цветнокожа. После баща й я принуди да се ожени за един козел. Оня й направи серийно седем козлета, но вечер не можеше да се прибере вкъщи, без да измлати в кръчмата няколко чаши с мента. Съсипваше я от бой и козата тайно продължи да се среща с Вълка, до момента, в който той я пусна на братовчедите си, по случай рождения ден на единия от тях. След оргията не й се обади няколко дни, но тя го намери веднъж, когато пикаеше на един ъгъл и така го измлати между краката, че едва не го скопи.

След време научи, че се е развела. Самият той се беше оженил за една хиена от южните щати, която само се хилеше и му изневеряваше. Нямаше как, прегриза й врата и я излежа. След пандиза го удари на кражби, пиянство и наркотици.

Днес отиваше да открадне няколко козлета, които смяташе да държи като заложници, срещу откуп, или да ги изяде тайно в някой недовършен строеж.

Наближаваше пет. По това време козата миеше чинии във вегетарианския ресторанг на гарата. Вълкът вече надничаше през оградата към еднофамилната постройка, но дворът беше пуст. Той се сети - козлетата гледаха телевизия. Изврещя леко, мъчейки се да имитира колкото може по-добре бившата си любовница. Никой не му отговори. Изврещя по-силно. Отвътре се чу отегчен глас:
- Уф, мама пак си е забравила ключовете! Две секунди след лези думи прозорецът се отвори, връзка с тежки ключове изхвърча като снаряд и сцепи едната вежда на Вълка. Той чак изблея жално. Пропълзя през райграса, като оставяше тънка следа кръв и се приближи до вратата. Беше отключена, но с веригата. През процепа видя козлетата наредени пред телевизора да ядат пуканки. Изблея пак. Най-голямото машинално попита:
- Кой е?
- Майка ви! - отговори Вълкът, както си беше намислил.
- Чичо Джейк, ти ли си? - попита най-малкото
- Не. майка ви съм! - повтори Вълкът с изтъней до последно глас. - Отворете, нося ви шницели и пилешки бутчета... - продължи той и едва не се задави при споменаването на тези неща.
- Чичо Джейк, не се шегувай. Знаеш, че мама е на работа - каза средното
- И никога не ни носи шницели - добави най-малкото. - Какво искаш, чичо Джейк7
- Аз съм милата ви майка, дечица, и искам да ми отворите. Чичо ви Джейк го сгазиха на кръстовището и се върнах за погребението му. Отворете, да си обуя черен чорапогащник
Козлетата избухнаха в смях и даже за миг се обърнаха към вратата, но в това време от телевизора стреляха и те пак се загледаха
- Чичо Джейк, - каза едно от малките - днес много се шегуваш. Да не си се натряскал пак. Мама каза, че напоследък много пиеш и ще ти бие шута.
- Отворете деца, аз съм...- ...вашата майка! - довършиха хорово децата. - А къде е чичо Джейк, мамо? - попита най-малкото и всички се разхилиха.

Вълкът кипна:
- Да го начукам на чичо Ви Джейк и на майка ви, педерасти малки! - ревна през пролуката - Отваряйте!
Козлетата се стреснаха, но само малко. Най-голямото дойде до вратата и попита предпазливо:
- Кой е?
- Чичо Джейк - кротко отвърна Вълкът, разбрал грешката с избухването си.
- А, така ли? - попита малкият - Момент...

Вълкът клекна и се пригогви за скок. Почака малко, но никакъв звук освен този от телевизора не се чуваше. Той се протегна и погледна пак през цепката на вратата. Видя някакви обувки... Една голяма искра светна пред очите му. Малкият го беше нацедил с всичка сила със стик за голф точно в носа. Вълкът изквича от болка, търколи се назад и започна да вие.

След един час излезе от поликлиниката, където му направиха два шева на носа и втори на веждата. Задигна една бяла манта, с която се върна в двора. Изврещя пред вратата и чукна с един камък, все едно че е копито. Беше си спомнил как козата чукаше на неговата врата, когато бяха гаджета.
Номерът мина. Вратата се открехна с веригата и той подаде лакът, за да го видят. Козлето обърка машата с шлифера на майка си и откачи веригата. Вълкът дръпна вратата и с рев скочи вътре. Мантата обаче се закачи на дръжката и се разпра през гърба. Вътре се чу писък. Закаченото не можа да се скъса напълно и за секунда-две вълкът увисна на дръжка! Това време беше достатъчно козлетата да се изпокрият. Няколко побягнаха нагоре към спалните на таванския етаж, две се заключиха в банята, едно блъсна вратата на кухнята.

Вълкът се изправи доволен и тръгнал, но в това време нещо бяло се стрелна зад гърба му. Едно от козлетата не беше успяло да се скрие. Вълкът се метна към вратата и го изпревари, преди да я отвори. За малко да го изпусне - дойдеше ли полицията, планът се проваляше. Той го хвана за врата и онова изврещя. Сложи резето на вратата, превъртя ключа и за всеки случай закачи и веригата. Обърна се и в същото време едно копито се заби в стомаха му. Удар с лакът му скъса новите медицински шевове на носа. С ефикасен ключ малкото се освободи от захвата и със страхотен каратистки удар свали вълка на пода. После побягна към спалните. Вълкът скочи замаян и побеснял от яд тръгна към стълбите. Докато ги изкачваше една стрела от лък го фрасна в здравата вежда. Той се хвана за парапета, но в същото време табуретка се разби в главата му. Горе се барикадираха - чу ги да трополят и да си дават къси команди.

Залитайки, се върна към кухнята. Ритна вратата а и влезе. Удар с черпак се стовари между очите му. Вътре в главата си вълкът чу звук като в празна тенджера. Затвори за миг клепачи и не видя как черпакът го измлати на същото място отпаряйки половината му скалп. Разнесе се бойният вик на апахите.

На вълкът му се виеше свят, като при нокдаун и той с голямо усилие отвори очи. Като на забавен филм видя нещо да лети във въздуха към него, но не можа даже да мигне. Пакет брашно се разби в лицето му и го отхвърли двадесет сантиметра назад. Очите му бяха пълни - не можеше да вижда, но чу отново бойния вик на апахите.

Седна на пода. Опита се да мисли. Вътре в кухнята онова сигурно беше грабнало я нож, я вилица. Реши да си измие очите в банята. Освен това затворилите се вътре нямаше с какво да се защитават.
С опипване намери вратата. Удари я с рамо и тя цъфна. Пристъпи и едва не си разби черепа. Долу имаше разпенен шампоан, на който се хлъзна и строполи. Хвана слепешката едното козле. Придърпа го към себе си и с другата ръка пусна душа да си измие очиге. В това време го застреляха с вряла вода. Вълкът изпищя и вдигна ръце да се предпази. Изпуснатото козле го прескочи. Другото държеше подвижния душ и попарваше като прасе вълка. Козината му запада. Той яростно и отчаяно се присегна, но в юва време дружен тласък отзад го събори във ваната. Кокалите му изтракаха глухо върху емайлирания чугун. Беше му толкова зле, че не усети как му надянаха ласо.

Докато подсмърчаше, козлетата сипаха шампоан във ваната и решиха да го измият от брашното, за да разберат кой е. Когато очите му се проясниха, ги видя всички около ваната, въоръжени с различни кухненски инструменти. Те от своя орана бяха учудени, че е Вълкът.
О, този алкохолик как ни изплаши! - каза едното.
- Не е алкохолик, а наркоман! - обади се друго. Най-голямото го поправи:
И двете. Даже мама ми е казвала, че е болен от СПИН. Внимавай да не те оплюе!
- От плюнкага не може да те хване СПИН, нали бате?! - каза най-малкото.
- Де да знам - рече едно от големите - По-добре да не го целуваме!
Всички се разкикотиха.
- А ще го чукаме ли? - попита най-малкото. - Нали можем да го чукаме, бате?!
- Може по принцип, но сега, няма да може... - отговори най-голямото.
- Защо? - попита най-малкото. - Аз кога ще се науча? Всички от нашия клас вече са го правили.
Вълкът се беше освежил и като чу какво обсъждат, кресна:
- Кой ще чукате, бе, педерасти?
Но едното, което държеше края на ласото, само дръпна въжето и го свали в пяната.
- Бате, той на кого каза педерасти? - попита най-малкото.
- На всички - отвърна средното и халоса Вълка по главата с черпака. - Я бягай донеси вибратора на мама, да видим кой е педераст - нареди най-голямото.
- Старият, не новият - извика средното. - Оня, дето ни го даде да си играем, защото бие ток.

Малкият донесе един голям черен вибратор, целият в кал, защото през деня се бяха опитвали да копаят с него градинача. Започнаха да обсъждат какво ще правят, но с никакви заплахи не успяха да накарат вълка да се надупи във ваната. Най-големият искаше да им покаже какво е видял в някакъв порнофилм. По-малкото също искаше да покаже какво е видяло в друг порнофилм.
Опитаха се с въжето и с две дълги вилици да преобърнат вълка по корем, но оня ги изпохапа. Самияг той щеше да се удави като го удряха по главата. Едно от малките предупреди, че ако го удавят, полицията ще ги вкара в затвора.

Вълкът изплю водата и започна да псува. Докато псуваше едното го фрасна с калъп сапун в тестисите и когато оня отвори уста да вие, другото му пъхна работещия вибратор в устата. От токът, който биеше, и от механичните вибрации зъбите му затракаха като кастанети и всичките пломби изпадаха. Той изплю вибратора, който пльосна във водата. Удари го ток по тялото. Козлетата изпукаха от смях. После батериите се намокриха и машината спря.

Омаломощеният вълк се надипли като горещ кашкавал във ваната. Помоли за цигарите си. Бяха паднали, когато малкият го нокаутира при вратата. Козлетата донесоха пластмасови столчета и запушиха с него. Започнаха да се гаврят, като го разпитваха. Едното попита защо не е играл главната роля във филма Танцуващият, с вълци" и защо не са му дали и на него Оскар. Друго припомни, че той не би могъл да играе там, защото според майка им бил серопозитивен. Питаха го дали е хомосексуалист, правил ли си е тестове, става ли му още, дали от хероина му се чука, служил ли е в Армията, бил ли се е във Виетнам.

Когато им призна, че няма кредитна карта и че се е развел и с втората си жена, те разбраха, че е социално слаб, и в сърцата им се пробуди американското милосърдие.

Изкъпаха го, нахраниха го и попитаха какво е бил решил да прави с тях. Вълкът, трогнат от вниманието, се разплака и си призна. Тогава се сети, че козата може да се прибере всеки момент и да го убие, ако го види с децата си. Грабна си цигарите и реши да се изнася, но го спряха. Хранеха го скришом от майка си в килера между старите кашони.

Оставаха два дни до ваканцията. Тогава внушиха на козата, че когато е на работа, някакъв вълк обикаля около къщата и се обажда по телефона, да ги яде. Козата нямаше пари за бодигардове, но, както я посъветваха децата, им направи по една осигуровка живот". С останалите пари от спестяванията си сложи спирала, защото беше свикнала да очаква всичко от вълците.
Дойде ваканцията. Когато козата я нямаше, всички съученици на козлетата идваха конспиративно в къщата да си играят с вълка. Вълците бяха вече рядкост. Понякога се събираше цял клас
На него му беше харесало да го хранят, да гледа видео и да изпълнява желанията им, като се обажда с дебелия си глас на този или онзи по телефона все едно, че е терорист.

Вълкът не се сети как малките пъклено изпълниха предварителния си план. Всичко се заснемаше на видеокасети, включително и игрите му с две ученички, които пред камерата се правеха, че го ухажват, а той ги целуваше по бузите и ги носеше на ръце из стаята. Един ден му казаха, че ако полицията види филмите, не му мърдат поне 60 години. Казаха му още, че копия от филмите се намират вече у няколко деца.

Голямото изнудване започна със заповедта да обере една банка. Вълкът изхлипа, че предпочита да лежи в затвора за блудство, отколкото да го застрелят на улицата. Набиха го и го заставиха да си открие банкова сметка, на коя до една нощ с компюгъра прехвърлиха 100 000 долара от сметките на някаква фондация за диви животни. После гой изтегли парите и ги отвлече" от къщата с един пикап, така както го бяха инструктирали. Задължиха го да отвлече" и още десетина техни приятели.

С парите и пикала заминаха на ваканция в Акапулко. Полицията направи оглед на къщата, но следствието се забатачи и застрахователната компания плати половината застраховки на козата. Тя откри магазин за зеленчуци и спря да мие чинии.

Вълкът се ожени в Акапулко за една мексиканка, а есента малките се върнаха щастливн и загорели вкъщи. Разказваха ужасии пред репортерите, правеха се нощем, че се сгряскат от кошмари и послушно се оставяха да ги водят на психоаналитици. А през деня се събираха в двора в училището и тихо обсъждаха кой би могъл да ги похити следващото лято. Бяха хвърлили око на един чичко когото показваха по телевизията как целува кравите си, уж от обич към селското стопанство.