Регистрация

Една сълза...

Спомен нежен, спомен тих,

останал в плен на Самотата

покривайки с воал мечтите

показвайки ни сивотата на деня.

От Живота досега се учех,

но наставник грешен аз избрах.

Защо ми е да виждам красотата,

която също тъне в черен мрак?

Не разбрах, защо ли да обичам,

след като е тъй жесток света към мен.

И единствено с мечтите си останах,

за прелестта на утрешния ден...