Регистрация

Отново (бял стих)

Погледнах, но нищо не видях,

посрещна ме леда по огнените решетки.

Искам да умра. И пак,

за кои ли път скръстил ръце за молитва,

се молех,

като всеки друг ден.

Нека да свърши това,

нека погледна света с други очи,

не като днес,

като всеки друг ден ...

И в очакване сляпо

се надявах на някакво чудо,

на странна магия,

която да изпълни адът със лед.

И пак, мрака безплътен изпълни ме с тръпка,

като всяка друга нощ.

Не болка, не страх, нещо друго,

отдавна забравено чувство,

от която нямаше нужда.

И пак, тъй самотен вперил поглед в тавана,

исках да не отворя очи...

А през утрото синьо, обляло новият ден,

аз отново отворих очи,

и този ден,

като всеки друг ден ...