Регистрация

Последните сълзи на Дракона

Драконът, когото Самотата мрази,

от Нея вече беше ослепен,

но може би това не беше важно,

лошо бе, че е последният му ден.

В мрака се стопи доброто,

Слънцето се пръсна на хиляди звезди.

И едва ли някой някога ще да узнае,

че това са на Дракона, последните сълзи...

Които той ни завеща за спомен...

Навяващ чудни прелестни мечти,

с които той прикри си Самотата,

която чувстваше в последните си дни...

И тъй, на нас от хиляди години

сълзите все така стоят си на небето.

Те чакат, но никой никога не ще ги има

ако не ги почувства със сърцето...