Категория: Стихотворения
В щастливи моменти като този,
ми се иска да кажа на някой,
живота е хубав, но с отливи,
на хора отегчени, изморени.
В щастливи моменти като този,
ми се иска всички вече да знаят,
живота е хубав, но с изненади,
на хора незнаещи, озлобени.
В щастливи моменти като този,
ми се иска и на мен да ми кажат,
че живота е хубав, но с гадости,
на хора нечовечни, неблагодарни!
ми се иска да кажа на някой,
живота е хубав, но с отливи,
на хора отегчени, изморени.
В щастливи моменти като този,
ми се иска всички вече да знаят,
живота е хубав, но с изненади,
на хора незнаещи, озлобени.
В щастливи моменти като този,
ми се иска и на мен да ми кажат,
че живота е хубав, но с гадости,
на хора нечовечни, неблагодарни!
Черни облаци дохождат,
вятъра повява нежно,
житни класове танцуват,
слънце свети неуморно.
Капки дъжд политат,
мишка уплашено побягва,
листа зелени плуват,
слънце мъжделее тъжно.
Дъга земята обгражда,
пчела жужука монотонно,
капки бистри отразяват,
слънце весело припича.
вятъра повява нежно,
житни класове танцуват,
слънце свети неуморно.
Капки дъжд политат,
мишка уплашено побягва,
листа зелени плуват,
слънце мъжделее тъжно.
Дъга земята обгражда,
пчела жужука монотонно,
капки бистри отразяват,
слънце весело припича.
Дъжд вали, вали дъжд, вали,
дъжд вали, а в душата ми ръми.
Някак си щастлив съм, разбери!
Капките се стичат по лицето,
и покриват бистрите сълзи.
Но не унивайте, приятели добри,
тез сълзи са истински щастливи.
Някак си щастлив съм, разбери!
И стоя си аз в пороя и не мисля
нищо, че душата ми пламти.
Но не унивайте, приятели добри,
този пламък от любов гори.
В душата ми ръми, дъжд вали,
вали, вали дъжд, дъжд вали.
дъжд вали, а в душата ми ръми.
Някак си щастлив съм, разбери!
Капките се стичат по лицето,
и покриват бистрите сълзи.
Но не унивайте, приятели добри,
тез сълзи са истински щастливи.
Някак си щастлив съм, разбери!
И стоя си аз в пороя и не мисля
нищо, че душата ми пламти.
Но не унивайте, приятели добри,
този пламък от любов гори.
В душата ми ръми, дъжд вали,
вали, вали дъжд, дъжд вали.
Душата празна, безвъзвратно охладена
от тъга и много болка е сломена!
Истината бавно покрай мен минава и нахлува,
тя е тази която те разсича и завинаги лекува...
Къде замина тази обич непреодолима,
къде е ласката, тъй неповторима?
Гняв и ярост ме притискат във прегръдка здрава
дъхът ми спира, съдира ме и никой не прощава!
от тъга и много болка е сломена!
Истината бавно покрай мен минава и нахлува,
тя е тази която те разсича и завинаги лекува...
Къде замина тази обич непреодолима,
къде е ласката, тъй неповторима?
Гняв и ярост ме притискат във прегръдка здрава
дъхът ми спира, съдира ме и никой не прощава!
А бурите връхлитат пак
една след друга.
Понякога са силни -
трещи и пука.
Понякога са тихи -
по щетите виждаш силата.
Но всички те
са отчаяно обречени.
Разбиват се
в Крайъгълния Камък.
една след друга.
Понякога са силни -
трещи и пука.
Понякога са тихи -
по щетите виждаш силата.
Но всички те
са отчаяно обречени.
Разбиват се
в Крайъгълния Камък.
Разстрел със дума в гробна тишина.
Сълза кървясала тече по бяла скула.
Рикошет случаен във отсрещната стена
отеква, връща се, отново удря.
Разстрел. Един единствен- СБОГОМ.
Плътта пронизана е с тоз куршум.
Сърцето пръснато на хиляди микрона.
Душата поразена чезне като в сън.
Разстрел. Очите бистри бавно помътняват
и пръстите са стиснати в юмрук до бяло.
Земята черна. Подкосена там остава
една любов живота си неизживяла.
Сълза кървясала тече по бяла скула.
Рикошет случаен във отсрещната стена
отеква, връща се, отново удря.
Разстрел. Един единствен- СБОГОМ.
Плътта пронизана е с тоз куршум.
Сърцето пръснато на хиляди микрона.
Душата поразена чезне като в сън.
Разстрел. Очите бистри бавно помътняват
и пръстите са стиснати в юмрук до бяло.
Земята черна. Подкосена там остава
една любов живота си неизживяла.
Бездомнико,
ела да те попитам!
Какво те е довело в този град,
къде си ходил и какво си патил,
кой те захвърли в тоя бурен листопад.
Бездомнико,
да поговорим малко!
И аз се лутам в този шеметен копнеж,
печеля всеки ден и губя неуморно
от ласкавия си стремеж.
Сега спечелила съм малко време,
ела, на тебе ще го подаря,
какво като е зима и е бреме
навън да се стои в студа.
Ще пием по кафе и ще те слушам,
а ако искаш, ще ме слушаш ти,
И няма да те карам да се сгушваш,
в отминалите ти беди.
Ако за миг земята спре и грейне,
бездомно слънце, твой събрат,
ще зная някой ден, че нейде,
един човек е по-богат.
ела да те попитам!
Какво те е довело в този град,
къде си ходил и какво си патил,
кой те захвърли в тоя бурен листопад.
Бездомнико,
да поговорим малко!
И аз се лутам в този шеметен копнеж,
печеля всеки ден и губя неуморно
от ласкавия си стремеж.
Сега спечелила съм малко време,
ела, на тебе ще го подаря,
какво като е зима и е бреме
навън да се стои в студа.
Ще пием по кафе и ще те слушам,
а ако искаш, ще ме слушаш ти,
И няма да те карам да се сгушваш,
в отминалите ти беди.
Ако за миг земята спре и грейне,
бездомно слънце, твой събрат,
ще зная някой ден, че нейде,
един човек е по-богат.
Дали ще мога да простя? Или пък няма?
Дали ще можеш да простиш и ти?
Дали ще пламне между нас отново пламък
или ти просто вече всичко изгори?
Дали отново с теб ще сме щастливи
или ще тегнат вечно върху нас
отсенките на спомени горчиви
и ще навяват помежду ни мраз?
Как искам времето назад да върна...
Как искам и да спре да ме боли...
Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...
Дали ще можеш да простиш и ти?
Дали ще пламне между нас отново пламък
или ти просто вече всичко изгори?
Дали отново с теб ще сме щастливи
или ще тегнат вечно върху нас
отсенките на спомени горчиви
и ще навяват помежду ни мраз?
Как искам времето назад да върна...
Как искам и да спре да ме боли...
Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...
Уж казват, времето лекува
привити рамена изправя ...
годините минават, не ликувам,
остана спомен от една раздяла.
Остана спомен от една усмивка
остана спомен от една печал,
на мястото на думите за прошка
сега живеят призраци с кинжал.
А щом настъпи време не мразете
бъдете топли, нежни и добри,
последния си миг дарете
на този, който ще го оцени.
Мъстта отрова е зловеща
не позволявайте да заживее в вас,
да правим грешки е човешко
ваксини няма против бяс.
Но има обич и сърдечност
и има красоти и блян
и малко кротичка човечност ...
да бях ги дала!
И не бих живяла с пепелта!
привити рамена изправя ...
годините минават, не ликувам,
остана спомен от една раздяла.
Остана спомен от една усмивка
остана спомен от една печал,
на мястото на думите за прошка
сега живеят призраци с кинжал.
А щом настъпи време не мразете
бъдете топли, нежни и добри,
последния си миг дарете
на този, който ще го оцени.
Мъстта отрова е зловеща
не позволявайте да заживее в вас,
да правим грешки е човешко
ваксини няма против бяс.
Но има обич и сърдечност
и има красоти и блян
и малко кротичка човечност ...
да бях ги дала!
И не бих живяла с пепелта!
Аз знам, че вечно ще ме помниш,
аз знам, че вечно ще ме знаеш,
аз знам, че все ще ме говориш
и знам, че все ще ме мечтаеш.
Ръцете ти - изкряща топлина,
очите ти, зелена са отрова,
а устните са приказка една,
насън ще бродя, докато мога.
Аз знам, че вечно ще те помня,
аз знам, че вечно ще те зная,
аз знам, че все ще те говоря,
и знам, че все ще те мечтая.
аз знам, че вечно ще ме знаеш,
аз знам, че все ще ме говориш
и знам, че все ще ме мечтаеш.
Ръцете ти - изкряща топлина,
очите ти, зелена са отрова,
а устните са приказка една,
насън ще бродя, докато мога.
Аз знам, че вечно ще те помня,
аз знам, че вечно ще те зная,
аз знам, че все ще те говоря,
и знам, че все ще те мечтая.
Обиждаме, кориме - като за "Бог да прости"
обичаме по малко... Тя - Любовта,
(само е на гости) посрещната, желана, но...
да не се застоява, че загрубява.
Но... страшното не е в нищетата,
страшното не е и в суетата...
Страшно е, че в делника днешен,
делник без край,
не изпитваме страх,
от това, че след миг ще останем сами-
само с нашия вик...
обичаме по малко... Тя - Любовта,
(само е на гости) посрещната, желана, но...
да не се застоява, че загрубява.
Но... страшното не е в нищетата,
страшното не е и в суетата...
Страшно е, че в делника днешен,
делник без край,
не изпитваме страх,
от това, че след миг ще останем сами-
само с нашия вик...
Родила се е от сърце,
нима умира тя безславно?
Сълза-любов неповторима,
сълза като една съдба,
тя носи неговото име,
а той дори и не разбра.
нима умира тя безславно?
Сълза-любов неповторима,
сълза като една съдба,
тя носи неговото име,
а той дори и не разбра.
Търсиш нещо и не го намираш,
бягаш, а не знаеш от какво,
тръгваш, после рязко спираш
и накрая все ти е едно.
Казваш, че не чувстваш, но обичаш,
казваш, че не искаш, а копнееш,
всички други “врагове” наричаш,
как изобщо, чудя се, живееш?!
бягаш, а не знаеш от какво,
тръгваш, после рязко спираш
и накрая все ти е едно.
Казваш, че не чувстваш, но обичаш,
казваш, че не искаш, а копнееш,
всички други “врагове” наричаш,
как изобщо, чудя се, живееш?!
Немеят пейките във парка,
обливани от пролетните цветове,
рисуващи по тях неземна шарка ─
безкрайните любовни светове.
Една от тях навярно помни
момичето с зелените очи,
което моето сърце бездомно
до своето сърце си закачи.
Немее пейката във парка -
най – тъжната поема на света,
превърнала се от олтарна арка
във саркофаг на любовта.
обливани от пролетните цветове,
рисуващи по тях неземна шарка ─
безкрайните любовни светове.
Една от тях навярно помни
момичето с зелените очи,
което моето сърце бездомно
до своето сърце си закачи.
Немее пейката във парка -
най – тъжната поема на света,
превърнала се от олтарна арка
във саркофаг на любовта.
- Аз съм омъжена – каза му тя.
Потрепна от бърза целувка.
- Аз пък съм женен – каза й той
и свали бързо нейната блузка.
- Аз съм му вярна! – сепна се тя.
Рязко от него се дръпна.
- И аз съм й верен, но не и сега. –
Тя панталона му смъкна.
- Давай, не спирай – стенеше тя,
потънала в дива възбуда.
”О, да, не ще спирам” – мислеше той.
Поредната грешна нощ луда.
- Време е вече – каза му тя
и в изгрева бавно потъна.
- Няма я вече – каза си той. –
Е, друга ще дойде по тъмно.
Потрепна от бърза целувка.
- Аз пък съм женен – каза й той
и свали бързо нейната блузка.
- Аз съм му вярна! – сепна се тя.
Рязко от него се дръпна.
- И аз съм й верен, но не и сега. –
Тя панталона му смъкна.
- Давай, не спирай – стенеше тя,
потънала в дива възбуда.
”О, да, не ще спирам” – мислеше той.
Поредната грешна нощ луда.
- Време е вече – каза му тя
и в изгрева бавно потъна.
- Няма я вече – каза си той. –
Е, друга ще дойде по тъмно.
В леглото
топло как ще легнеш и ще помечтаеш
за мен и за оная нощ вълшебна...
И после ще заспиш блажен, усмихнат.
Ще се събудиш
и ще тръгнеш срещу вятъра отново
да преследваш свойте малки битки...
Печелиш ги и продължаваш - природа.
И пак нощта ще дойде до прозореца ти.
Аз ще те гледам как усмихваш се на огледалото.
Какво пък - толкова е просто и логично
Аз там съм, а пък ти си сам... със мен, в една
такава нощ, в която нямаш нищо друго.
топло как ще легнеш и ще помечтаеш
за мен и за оная нощ вълшебна...
И после ще заспиш блажен, усмихнат.
Ще се събудиш
и ще тръгнеш срещу вятъра отново
да преследваш свойте малки битки...
Печелиш ги и продължаваш - природа.
И пак нощта ще дойде до прозореца ти.
Аз ще те гледам как усмихваш се на огледалото.
Какво пък - толкова е просто и логично
Аз там съм, а пък ти си сам... със мен, в една
такава нощ, в която нямаш нищо друго.
Смених си доставчика,
толкова лесен,
прозаичен и няма душа.
Използвам го трети ден,
вече е чужд,
писмото ти някак умря.
На мен ми е лесно,
ще спра да наглеждам
и всичко ще свърши така.
Не се познаваме, вече
и сме си чужди, но имаме
остра нужда да се четем.
За да знаем, за да вярваме
и да си казваме: "Някой на другия край
на света е влюбен в мен".
толкова лесен,
прозаичен и няма душа.
Използвам го трети ден,
вече е чужд,
писмото ти някак умря.
На мен ми е лесно,
ще спра да наглеждам
и всичко ще свърши така.
Не се познаваме, вече
и сме си чужди, но имаме
остра нужда да се четем.
За да знаем, за да вярваме
и да си казваме: "Някой на другия край
на света е влюбен в мен".
И ДНИТЕ ТИ ОТ ДНЕС
СА ПРЕБРОЕНИ ЗАЩОТО
ДЯВОЛА ДОПУСНА
В СВОЯТА ДУША
ТИ ВЛЕЗЕ В ХРАМА НО
НЕ ПОЗНА БАЩАТА СВОЙ
ЗАЩОТО ГОРДОСТА И ТВОЙТА
МОДА ДУШАТА ТИ ПРЕВЪРНА
ВЪВ ГНИЛА ПРАВОТА
НЕ СЪУМЯ ДА СЕ ПОУЧЕШ
ОТ ВЕКОВЕТЕ И ГРЕШКИТЕ
СИ НЕ ПОПРАВИ ТИ
НО ВЯРВАЙ В СЕБЕСИ И В ГОСПОД
ЗАЩОТО ТАМ ЩЕ ТИ Е НАЙ ДОБРЕ
НАПИСАНО 27.12.1995 г.
СА ПРЕБРОЕНИ ЗАЩОТО
ДЯВОЛА ДОПУСНА
В СВОЯТА ДУША
ТИ ВЛЕЗЕ В ХРАМА НО
НЕ ПОЗНА БАЩАТА СВОЙ
ЗАЩОТО ГОРДОСТА И ТВОЙТА
МОДА ДУШАТА ТИ ПРЕВЪРНА
ВЪВ ГНИЛА ПРАВОТА
НЕ СЪУМЯ ДА СЕ ПОУЧЕШ
ОТ ВЕКОВЕТЕ И ГРЕШКИТЕ
СИ НЕ ПОПРАВИ ТИ
НО ВЯРВАЙ В СЕБЕСИ И В ГОСПОД
ЗАЩОТО ТАМ ЩЕ ТИ Е НАЙ ДОБРЕ
НАПИСАНО 27.12.1995 г.
Гърди-сподавена въздишка,
крака-прокълнато зло,
шия-сребърна верижка,
бедра-смокиново листо!
Мисъл-изгори на клада!
Думи-Радост и Тъга,
Обич-гибелна наслада,
Дух-пределна самота.
Порив-светлина тревожна,
поглед-Райската тъма,
Аз-Вселена невъзможна
и в нея Ти-сама Звезда.
крака-прокълнато зло,
шия-сребърна верижка,
бедра-смокиново листо!
Мисъл-изгори на клада!
Думи-Радост и Тъга,
Обич-гибелна наслада,
Дух-пределна самота.
Порив-светлина тревожна,
поглед-Райската тъма,
Аз-Вселена невъзможна
и в нея Ти-сама Звезда.
А една планета беше намусена....
За какво ли се сърди тази планета?!-
Ще разплаче и най-студената комета....
Тъжна е планетата Плутон,
че е малка колкото балон.
И е самичка в тъмната Вселена
от звезди и мрак заобиколена
Но ето слънчев лъч проби
тъмата и Плутон засия
от светлината - голям приятел
си намери тя, за да бъдат
заедно във вечнстта!
За какво ли се сърди тази планета?!-
Ще разплаче и най-студената комета....
Тъжна е планетата Плутон,
че е малка колкото балон.
И е самичка в тъмната Вселена
от звезди и мрак заобиколена
Но ето слънчев лъч проби
тъмата и Плутон засия
от светлината - голям приятел
си намери тя, за да бъдат
заедно във вечнстта!