Регистрация

Абсурди

Най-абсурдна съм аз, по-абсурдния-ти,

а пред нас е безкрая на времето.

То се влачи едва, що обувки протри,

много важно, че с тебе сме бързали.

Прегърни ме, Любов!Прегърни ме сега.

Имам нужда от твоята сила.

Искам с теб да намерим най-накрая брега,

който толкова време все търсим.

Заведи ме далеч от абсурдния свят,

в който само абсурди преглъщам.

Що обувки протрих да избягам сама...

После, спънах се в теб неочаквано.

Погледни ме, Любов!Виж, в очите ми две,

два зелени абсурда танцуват.

А пред тях е мъжа, който с нежни ръце

ме прегръща в света от абсурди.