Бездомно сърце

Бездомнико,

ела да те попитам!

Какво те е довело в този град,

къде си ходил и какво си патил,

кой те захвърли в тоя бурен листопад.

Бездомнико,

да поговорим малко!

И аз се лутам в този шеметен копнеж,

печеля всеки ден и губя неуморно

от ласкавия си стремеж.

Сега спечелила съм малко време,

ела, на тебе ще го подаря,

какво като е зима и е бреме

навън да се стои в студа.

Ще пием по кафе и ще те слушам,

а ако искаш, ще ме слушаш ти,

И няма да те карам да се сгушваш,

в отминалите ти беди.

Ако за миг земята спре и грейне,

бездомно слънце, твой събрат,

ще зная някой ден, че нейде,

един човек е по-богат.