Регистрация

Несбъднат спомен

Утоли копнеж любовен,

чак до края на нощта

и след този миг върховен,

изгасни като звезда.

А когато пак застене,

небето ронещо сълзи,

ти спомни си за момчето,

с най-искрящите очи!

И отново ще почувстваш,

ръце отричащи срама,

да те любят под небето -

къпеща се под дъжда.