Регистрация

Някога преди...

Уж казват, времето лекува

привити рамена изправя ...

годините минават, не ликувам,

остана спомен от една раздяла.

Остана спомен от една усмивка

остана спомен от една печал,

на мястото на думите за прошка

сега живеят призраци с кинжал.

А щом настъпи време не мразете

бъдете топли, нежни и добри,

последния си миг дарете

на този, който ще го оцени.

Мъстта отрова е зловеща

не позволявайте да заживее в вас,

да правим грешки е човешко

ваксини няма против бяс.

Но има обич и сърдечност

и има красоти и блян

и малко кротичка човечност ...

да бях ги дала!

И не бих живяла с пепелта!