Регистрация

Категория: Стихотворения

Разкажи, разкажи за него
на този който, чука на вратата
на този който, търси хляб
на свой безсмъртен враг
И с пълни шепи взимай от живота
даже помисли за всеки твой враг.
Все още те обичам,
след толкова години,
и до краи ще ти се вричам,
само моля те прости ми.
За теб знай копнея,
и с мисалта за теб живея,
заклевам се пред бог,
ще те обичам аз до гроб.
Любов ме обгръща безкрайно,
живота е пълен с мечти,
защото обичам те тайно
и никой няма нас да раздели.
Чувствам се както никога жива,
виждам се перфектна в твоите очи,
в сърцето ти съм все така красива,
ти правиш слънчеви всички мои дни.
На една целувка в мрака,
на една лъжа в ноща
тъжна дума непозната
две намразени тела.
На една мечта от тебе,
на един живот от мен,
ръцете вече разделени,
очите гледат някой- не и мен.
На един дъх изживяни,
на една лента стоят
нашите спомени желани,
толкова далеч сега от теб стоят.
Между нас съществуват години разлика,
това пречи ли да живеем празнично,
всеки ден и напълно реално?!
За любовта всяка възраст е идеална!
Знам,
допуснах някои грешки,
но обичам те
много
и всякога
за теб,
и без теб,ще се боря
любовта
ни да бъде пак истина.
Не вреди
както преди да повторя,
че постоянно те искам,
не само понякога.
Поне да имаше парче луна
и да беше нощ през топло лято,
когато в бледа лунна светлина
птици пеят и летят на ято.
Или поне да бе нощта дъждовна
и есенно капчуците да пеят,
да навяват спомени любовни,
които пролетно във мен живеят.
Но най-добре ще е ако сега
до мен си в тази нощ безлунна -
няма да тежи ни мрак, ни самота,
ако си тук, за лека нощ да те целуна!
Сега отново съм сама,
и толкова боли моята душа,
че страда тя сама
от болката за спомена.
Сега отново съм сама,
и чуствам се безпомощна,
обливаме вьлна... от сьлзи,
а аз немога да я спра.
Сега отново съм сама,
знам, че няма аз да спра,
знам, че ще остана си сама,
ще чакам твоята душа,
за да се слее с моята сега.
Но вьпреки това,
то остава си мечта,
и оставам в нощта,
както винаги сама...
Някога обичаше тя,
но нарани я той жестоко
и тогава тя си обеща
да не обича вече така!
Защо сме зли един към друг,
а не направим на дявола напук
и да възвърнем любовта
в бедните ни детски сърчица.
Светът, в който днес живеем ний е материален,
лишен от капчица духовност, а това го прави неморален.
На пиедестал са само днес парите,
с тях всичко се купува, само не душите.
Знам, че света аз не мога да оправя,
но нужно ли е в сълзите свои да се давя,
че в този труден свят съм аз попаднал,
защото някой цялата любов е тук откраднал.
Ако можех цялата любов да събера
и парченце по парченце да я подредя,
какъвто съм си бърз и прям
щях на всички хора по света да я раздам.
Знам, че невъзможно е да почнем отначало.
Липсва вече чудотворната, запалваща любов искра.
Времето – цялата си тежест на раменете ни изляло
и една единствена, отронена от теб сълза.
Истината да си кажем – знам, че ще боли.
Искрени един със друг да бъдем ний веднъж поне,
макар че представата за другия веднага ще се изкриви,
като спрем заблудата неимоверно да расте.
Вдигни очи - приготви се
Вдигни очи - приготви се.
Вятърът носи и друго послание,
чуваш ли как той донася нова надежда.
Защо пак се луташ в това състояние,
погледни към Небето и виж -
той те поглежда.
Вдигни очи - приготви се.
Вдигни очи - приготви се.
Всеки път прощаваше тя,
неговите грешки и лъжи,
но този път не успя,
не можеше да прости!
Ненавиждаше това, че го обича
въпреки лъжите,
но вече реши, че от него се отрича
и избърса сълзите!
И по пътя тръгна тя,
макар да я боли,
тръгна да търси любовта,
друга любов без лъжи!
Мъчно ми е на душата, загубих работа,
приятели, колеги и връзките добри,
седя си аз във къщи и душата ми реве,
крещи и страда, но мълчешком и само аз я чувам.
Надежда няма, няма и да има скоро,
но как да спася душата си самотна,
как с живота да се боря, като всичко ми е мрачно,
тъмно, неразбрано и надежда няма, няма и да има скоро...
Като изгрев, след нощно забвение,
като залез, след ден на смирение...
Ти дойде... и аз те дочаках...
и не искай от мен да забравя,
как земята мирише - след дъжд,
и не искай от мен да забравя-
как детето се смее в образ на мъж...
Ти дойде...
Лъчи огряват моята душа
даряват я с топлина
това е несбъдната мечта
скрита в моята душа
Това го написах 1994г когато се роди голямата ми дъщеря!
Какво да правя аз сега?
Ти ме заплени в мига
и разкри моята душа.
Но ето пак в очите ми сълзи нахлува,
без да мога да ги спра.
Зная аз,
че ти си с друга,
но какво да сторя?
Как с теб да не повторя?
Очите ти ми казваха: Ела!
Тялото ти търсеше ме за ноща,
а разума крещеше ми сега:
Ти си му поредната!!!
Но желанието в мен надделя
и отдадохме се на страста.
Бавно ме прегръщаше,
Нежно ме притискаше,
Страстно ме целуваше,
Всяка част от мен разпалваше.
Макар на сутринта да бях сама,
не съжалявах за това,
че изпитах наи-невероятните неща.
Какво не бих дала да има само небе.
Всичко бих дала да остана дете.
Дете - с чиста душа и пълни очи,
дете, което гледа небето и просто... Мълчи.
Какво не бих дала с облаците да остана насаме.
Всичко бих дала да умра тук - под моето цветно небе.
Тук - всред всички горящи цветове,
тук, където слънцето мога да хвана в ръце.
Щом ме видиш да заплача,
не изтривай и последната сълза,
остави я да блести и да напомня,
че обичана била съм някога.
С цветя не можеш да изкупиш
всяка болка и обида, всяка рана,
думите излишни не изричай,
не изричай и дори: "Прости!"
Щом ме видиш да си тръгвам
не тръгвай с мен, а продължи
по пътя, който сам си начертал,
нека чужда и ненужна съм от днеска,
нека всичко минало е само сън!