Регистрация

Категория: Стихотворения

Не мога да те пусна
не и точно сега,
не мога да те загубя
ти си всичко за мен на света.
Аз живея,
защото животът си ти!
Аз съм човек,
защото човекът до мен си ти!
Научи се мила,
без сълзи да плачеш,
униженията без вода
да преглъщаш.
Научи се мила да забравяш,
думата Не да употребяваш.
Научи се да не съжаляваш.
Научи се мила,
измяната да опрощаваш,
научи се и тогава няма
да страдаш.
Кажи ми каде точно греша
или вземи пистолет в ръка
и ме застреляй на мига.
Че моята грешка е само една,
пред теб стои обичаща жена.
Поправи ме ако смяташ, че греша.
А от напрежението високо,
бушоните ми гърмят тъй жестоко.
Ти няма как да знаеш, колко те обичам,
не знаеш, как сърцето си на теб обричам.
Как да изрека вълшебните слова,
как да ти призная, че само за теб мечтая.
Като бяла лястовица си за мен,
ще те открия ли в прекрасен ден.
Нощта безумна е за мен,
о как жадувам ти да си до мен.
Нощта в която ти ме покори
и в свойте обятия ме приюти.
Седя и гледам аз в ноща
твоята звезда къде ли е тя сега,
ще ме огрее ли и мен в ноща.
О безумна ще е тя.
В прекрасен ден
при теб долетя
с много обич и топлота,
живя щастливо с любовта.
Но в миг ужасен то се вкамени
и студенина го вледени,
любовта се охлади.
Сърцето ми сега кърви
с горещи сълзи то шепти,
Обичай ме ти.
В сърцето мое погледни,
в твоите длани го вземи
и с малко нежност го стопли.
Аз,няма да видя, горещите сълзи,
отронени от твоите очи,
попиващи бързо в напуканата земя.
Аз, няма да видя, твоята ръка,
поднасяща бавно, букета с цветя,
положен с любов на студената земя.
Аз, няма да видя, мъката в твоята душа,
но с любов и нежност, над теб ще бдя,
като небесен ангел от вечността.
Летяхме в облаците с теб,
звездите искахме да преброим,
от пясък замъци строяхме
и всеки ден с мечти живяхме.
Край планински ручей
се заклехме,
нашите влюбени сърца,
да сплетем във венец
от ароматни цветя.
Но съдбата друго реши
и нашите мечти на две раздели,
всеки пое на различни страни.
Само споменът остави
за нашите мечти,
и увехтяла снимка
от щастливите ни дни.
Ако можех, като птица да летя
и светът в моите длани да събера.
Пак при тебе щях да долетя
и светът в краката да ти поднеса.
Но времето аз, не мога да спра,
и любовта ти, не мога да задържа.
И като птица, не мога да летя
но като моята обич,
няма да срещнеш никъде по света.
Няма те, не чувам топлия
ти глас как сладко, сладко
шептеше обичам те аз.
Няма те, замина......
а исках да ти кажа
толкова неща, гордостта ми,
ах тази гордост, тя наделя.
Няма те,
как сама да продължа,
няма те,
как живота си да подредя.
Страхове, безкрайни......,
оставаха дните ми празни.
Ревниво пазех Любовта,
отдадох си цялата душа.
Забравих, моите мечти,
забравих, гордоста как пламти.
Любовта поливах със сълзи,
усмивки сгряваха всички лъжи.
Спомените парят моята душа,
аз, останах вярна, но сама.
Днес името ми е Сълза
родено е от Любовта.
Търся звездите в твоите очи,
по тях да гадая обичаш ли ме ти.
Безшумно дните ми отминават,
не крия сълзите, само те остават.
Любовта, която някога се роди,
запазих дълбоко в моите гърди.
Щастлива съм, когато си до мен,
Обичам те безумно, всеки ден.
Отчуждихме се неусетно
така и не разбрах,
кога от любовта ни остана само прах.
С тежки спомени живея
сълзи горещи аз лея,
защо така се променихме
и един от друг се отдалечихме.
Вечер късно се прибираш
сядаш и мълчим,
сякаш сме на тайната вечеря
няма какво да си споделим.
А така ми липсва твоята нежност
и целувките изгарящи плътта,
всяка нощ на сън пристигаш
да можех някак да те задържа.
Колко много ми липсваш човече
кога ледът между нас ще разтопим,
ще можем ли някога да си кажем
обичам те или все ще мълчим.
Виновно търсехме между нас вината
от грешките не станахме ли по добри,
все още ли се питаме
за мен идеалният ли беше ти.
Тръгна си не знам къде си
просто каза забрави...
но аз все още те обичам
не знаех колко много ще боли.
Аз знам,
до късно вечер няма да заспиваш
и ти като мен звездите ще броиш,
тайно сълзите ще си бършем
и ще се питаме къде грешим.
Обичам твоята усмивка
да ме буди във нощта,
и тихо да нашепва:
до теб съм мила, не си сама!
Обичам да плувам в твоите очи,
лазурния бряг ми напомнят
с големите сини вълни!
Обичам те по-силно
по-страстно от преди,
любов не помня аз такава,
обичам те, обичам те, помни!
Кой вятър нейде те отвея
къде си с кой ангел си в съня
прошепва ли ти тайно,
че на твоето рамо аз тъжа.
Да ме обичаш, не личи
даже искрен с мен, не си
какви ли тайни още крият
твоите сини очи.
Да си ме целувал, не си
а по устните ти червило личи
да е моят цвят, не е
червеното отдавна е демоде.
Защо все бягаш и се криеш
извинения всеки ден
и все по нещичко намираш
да не бъдеш ти със мен.
Вечер тайно си поплаквам
и все питам се защо,
защо обичам те така
както никой друг досега.
Сега спи, спи любими ти
утре ще бъда с грейнали очи
така по лесно ще посрещна
новите ти лъжи.
Идваш и си тръгваш
въртим се в кръговрат
пролет ме пленяваш,
лятото ме изпепеляваш
есента тъга навяваш,
а зимата ме смразяваш.
Не бързам, няма за къде
ти пак ще дойдеш
познавам те добре.
Ех, любов, любов
ден и нощ все питам
кога отново ще ме поведеш.
Пита ме ''Къде е мама,
която мене ме роди,
а след това ме изостави
и не ми се обади?''
Аз какво да отговоря
на невинното дете,
като никой не я знае
тя накъде отиде?
Казах му: ''Недей да плачеш
с леля ще си по добре
тя за теб ще се погрижи
като за собственно дете.
Знай, че всички те обичат
и те гледат като писано яйце
само майка ти изчезна някъде
не знам къде, но след време
ще пораснеш, ще разбереш
що за майка беше тя
и ще искаш да избегнеш
срещата с таз жена.
Ти не се отчайвай мило
всичко ще се нареди
Господ всички пази
и живота ще си продължи.
Сълзите мой текат,
а няма кой да ги спре.
Плача като дете,
страдам като птица без криле.
Безпомощна, сама в тишина
чакам да се върнеш
ти с нови крила
и моята мечта да сбъднеш,
пак да мога да летя.
Сърцето ми е спряло,
а няма кой да го разтупти.
Всяко малко слънце в мен,
вече е залязло.
Искам да доидеш при мен,
за да не съм сама,
за да не живея вечно в тъга.
Изморена все още чакам теб.
Искам те все повече и повече с всеки изминал ден.
Къде си ти,
принц на моите мечти?
Знам, че някога ще дойдеш,
ще ме отведеш там в приказната гора,
където цари единствено любовта.