Регистрация

Категория: Стихотворения

Осъденият
е осъден
да живее
със лица с присъди,
а обреченият
в отчаяние разбира -
обречен е с други.
Приятелю,
къде отиваш?
Не виждаш ли,
в затвор от самота
присъда те очаква.
Приятелю,
къде отиваш?
Не виждаш ли,
над тебе има сила тя.
Присъдата:
Далеч от Бог
във вечността.
Приятелю,
недей отива,
запознай се със
Застъпника.
Повярвай в Него
и в замяна -
свободен ще си ти.
Приятелю,
къде отиваш?
Отново идваш във съня ми
с букет рози и мечти.
Викаш ми: "Със мен ела!"
Но какво... Събужда ме нощта
и аз отново в тишина
оставам сам сама!!!
Часовете ще са дълги и нещастни,
с мъка ще си спомням моментите прекрасни.
Грешка беше ти за мен
и разбрах го този ден.
реших сега живота продалжава
и една любов в миналото ще оставя!
Не можеш вече
да ме нараниш!
И сляпа е нощта.
И изгревът е тъмен.
Надеждата умира -
неродена.
Излъгана любов
угасва бавно в мене.
И празно е -
в душата.
И в сърцето.
От луда любов са пияни тревите,
целуват се, тихо се смеят,
заплетени в тях се подгонват лъчите
и песни за слънцето пеят.
А аз мрачен седя в бетонната клетка.
В гърдите си зимата пазя.
Завиждам на чудната пролетна гледка.
И себе си почвам да мразя.
Със друга си.
Щастлив бъди със нея.
Аз
болката във мен
ще затая.
В една сълза
за теб
ще я излея.
Или
във песен
ще я претворя.
И само думи
тръгват
и пристигат.
Летят по въздух.
Плуват по вода.
Лъжа и истина
ведно събират.
И пазят
тайната на любовта.
Аз просто бях.
Сега съм.
И ще бъда .
В живота ти.
В мечтите ти.
Във теб.
Ще се изгубвам.
И пак ще се сбъдвам.
Като мираж -
под огнено небе.
Зората пристъпи смутена.
Денят се удави -
в сълзи.
И стана студено,
студено.
И толкова много боли!
Но свърши.
Стоя пребледняла.
В очите не парят сълзи.
И вече
във мен преболява.
Отново изгряват звезди...
И толкова много пътеки
към мене
протягат ръце.
Аз тръгвам.
В гърдите ми трепва
едно
възродено сърце.
Но любовта
от малко
не живее.
Тя иска всичко -
до последен дъх...
Сърцето ми
отново ще се смее,
когато срещна
истинския мъж.
И колко пъти
тръгваме отново.
И неизменно стигаме
до тук.
След нас димят
угаснали огньове.
Но пак се връщаме
един към друг.
Началото и краят
се застигат.
Чертаят пътя ни -
в затворен кръг.
Не зная
колко още ще те имам.
Не идва отговор.
И този път.
Допряла нежно устни на челото,
Ръката нежно гали моята глава.
душата търси нейде в тъмнината,
Сърцата нежни споделили любовта.
Не съм очаквала това от тебе,
Отново ще отрони твоята уста.
Душата ми кога е там до тебе,
Това, това за мен е любовта.
Вървях тогава в гората,
не чувствах никак самота.
Отворих аз тогаз вратата,
влезна в моята душа.
Сълза почувствах, че отрони,
хванах ти топлата ръка.
Почувствах, че се приближаваш,
Кръвта във вените ми заигра.
Сърцето сякаш не туптеше,
горещо твоето зовеше.
Усещам те,
когато си далечен -
със чувства,
с мисли,
с тяло
и с душа...
Защо се връщаш после
пак при мене?
Какво не ти достигаше
при тях?
Лекувам рани.
И оставям рани -
да не зарастват,
вечно да кървят.
Сърцето ми
умее да прощава.
Но после се превръща
във сълза.
Отново ти превзе ме с твоята осанка,
Вървя си аз, а ти си моята сянка.
Ще бъда стига ти да искаш,
Бъди, бъди недей да ме притискаш
Не знам дали и ти така желаеш,
Желая стига ти да ме мечтаеш.
Това не знам дали ще е мечта
Гори, гори в мене обичта.
Не искам сърцето ми да страда,
А пак да се завърнеш ти.
Но ти тръгваш, а аз искам,
Но не мога да те спра.
Но нима има начин да го направа?
Защото бих дала всичко,
За да останеш до мен.
Освен сърцето си.
Освен него, защото ти го взе
Преди много време…
Не искам
да те стигне
тази болка,
която
аз изпитвам
в този миг.
Боли! -
Като докоснато от огън.
И пак боли.
И повече боли...
Тъй раздвоен,
в сърцето ми оставаш -
и тъжна,
и най-радостна любов.
В минутите,
които ми даряваш,
живея
моя истински живот.
Зло нарича се така
защото дори и обичта
да убие, да премахне
всичко свързано с нея.
Тя пак ще е готова
да се изправи
срещу него. То винаги
ще е такова.
Ще продължава да
надделява. Винаги
тя е побеждавала
и така ще бъде.
Сега съм
само студ.
И само болка.
Под ласките
на леден водопад...
Дали ще мога
някога отново
да се прекръстя
и благодаря?